Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[contralegem]

[quote="krishna"]Относно граждански казус:
Аз мисля обаче, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е допустим/разбира се в отделно производство, съпругата не е страна в производството по чл.19/. /quote]
Аз се замислих и за преклузивния 2месечен срок за предявяване на този иск - ако не е започнал да тече, както и ако е изтекъл, искът не е ли недопустим? Какъв би бил петитумът на един такъв иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е още висящо?
А ти как мислиш - в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът длъжен ли е да изисква доказателства, че са спазени условията на чл. 33, ал. 1 ЗС, защото със сигурност ще се установи, че имотът е съсобствен? И ако не се представят такива доказателства, следва ли да отхвърли иска за сключване на окончателен договор?

[valerieva_d]

Видях, че съм писала една глупост, да ме извинявате колеги, страните по заем са заемател и заемодател

[valerieva_d]

Относно граждански казус:
Аз мисля обаче, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е допустим/разбира се в отделно производство, съпругата не е страна в производството по чл.19/. /quote]
Аз се замислих и за преклузивния 2месечен срок за предявяване на този иск - ако не е започнал да тече, както и ако е изтекъл, искът не е ли недопустим? Какъв би бил петитумът на един такъв иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е още висящо?
А ти как мислиш - в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът длъжен ли е да изисква доказателства, че са спазени условията на чл. 33, ал. 1 ЗС, защото със сигурност ще се установи, че имотът е съсобствен? И ако не се представят такива доказателства, следва ли да отхвърли иска за сключване на окончателен договор?

От това излиза, че по 33 няма как да се предяви и винаги ще е недопустим, преди да се завърши по 19

[krishna]

Аз се замислих и за преклузивния 2месечен срок за предявяване на този иск - ако не е започнал да тече, както и ако е изтекъл, искът не е ли недопустим? Какъв би бил петитумът на един такъв иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е още висящо?
А ти как мислиш - в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът длъжен ли е да изисква доказателства, че са спазени условията на чл. 33, ал. 1 ЗС, защото със сигурност ще се установи, че имотът е съсобствен? И ако не се представят такива доказателства, следва ли да отхвърли иска за сключване на окончателен договор?

На първия въпрос - петитумът може да се формулира като искане да се изкупи частта на У.У., дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество. Не ми се вързва да е недопустим и аз много си мислех за това да е недопустим като преждвеременно заведен, но не намирам аргумент да не се допусне претенцията до гледане по същество, основанието за изкупуване може да възникне и в хода на процеса, не е изключено. Всичко сякаш ми звучи по - скоро като въпроси относно основателността, а не на допустимостта.
А по втория въпрос - не може да се провежда процедура по чл.33 ЗЗД в производство по чл.19. Съдът в производството по чл. 19 проверява собствеността и дали са налице особените изисквания за прехвърляне на собствеността, но съдът не провежда функциите на нотариус докрай. Според мен препратката на чл. 33, ал. 2 е ясна - предложението за изкупуване е процедура, която се провежда само при нотариално прехвърляне на имота. Съсобствениците могат да упражнят правото си по чл.33 в отделно производство.

[contralegem]

Много добре написано, колега, поздравления! И правилно, не е добре да се оставят искове без разглеждане...

[krishna]

Много добре написано, колега, поздравления! И правилно, не е добре да се оставят искове без разглеждане...

Благодаря! И така мисля

[frina_]

Ново двеста...основателност или недопустимост.

Я да видим какво мислите в тази хипотеза - ако сделката м/у А и B за продажба на 1/2 ид.ч. от недв. имот е нищожна, а съсобственикът Х предяви иск по чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване на тази идеална част. Ответникът/ците направи/ят възражение, че сделката е нищожна, какво трябва да направи съдът? Да продължи да разглежда производството и да реши спора по същество (т.к. по вашата логика "дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество", т.е. въпросът за съществуването или не на правото по чл.33, ал.2 ЗС е въпрос по същество) или да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес - липсва валидно правоотношение, в което да встъпи ищецът.

[valerieva_d]

И аз като се замисля, точно ще си е допустим, както в началото казах, но вече при разглеждане в 1 заседание може да се яви неоснователен, тъй като още нямаме окончателен договор и все пак продължавам да си мисля, че ще трябва да се спре това производство, до произнасяне по производството по предварителния и от там вече дали ще има изкупуване или ще се прекрати, ако не се постигне окончателен и ищеца ще си е още съсобственик. НО пак казвам когато при завеждане на искова молба по 33 има вече заведена по 19. Лично основанието ми за това е, че ищецът от 33 не е длъжен да знае закона и от страх да не изтърве срок примерно, ако въобще знае , че има такъв, си завежда една искова молба, за да си защити правото.

[valerieva_d]

Ново двеста...основателност или недопустимост.

Я да видим какво мислите в тази хипотеза - ако сделката м/у А и B за продажба на 1/2 ид.ч. от недв. имот е нищожна, а съсобственикът Х предяви иск по чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване на тази идеална част. Ответникът/ците направи/ят възражение, че сделката е нищожна, какво трябва да направи съдът? Да продължи да разглежда производството и да реши спора по същество (т.к. по вашата логика "дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество", т.е. въпросът за съществуването или не на правото по чл.33, ал.2 ЗС е въпрос по същество) или да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес - липсва валидно правоотношение, в което да встъпи ищецът.

Колега продажба на чужда вещ е действителна, но се явява НЕДЕЙСТВИТЕЛНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА, който може да иска разваляне на продажбата по съдебен ред.

Допустимостта на една искова молба се разглежда в закрито заседание, ако е допустим иска се насточва вече заседанието, ако не е допустип с определние съдията не го допуска. В този случай страната има право на ЧЖ срещу това.. А като допусне пак с определение насрочва и в насроченото вече се гледа дали е основателен иска и там вече доказателствата, от които всеки черпи своето Основание за правото

[frina_]

Няма как да пропусне двумесечния срок, щом срокът въобще не тече.

Имах предвид нищожна на някакво друго правно основание - например неспазена форма.

[krishna]

Ново двеста...основателност или недопустимост.

Я да видим какво мислите в тази хипотеза - ако сделката м/у А и B за продажба на 1/2 ид.ч. от недв. имот е нищожна, а съсобственикът Х предяви иск по чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване на тази идеална част. Ответникът/ците направи/ят възражение, че сделката е нищожна, какво трябва да направи съдът? Да продължи да разглежда производството и да реши спора по същество (т.к. по вашата логика "дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество", т.е. въпросът за съществуването или не на правото по чл.33, ал.2 ЗС е въпрос по същество) или да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес - липсва валидно правоотношение, в което да встъпи ищецът.

Разбира се, че ще се произнесе с решение, с което ще отхвърли иска по чл. 33.

[valerieva_d]

Няма как да пропусне двумесечния срок, щом срокът въобще не тече.

Колега, ищецът не е длъжен да знае това

[frina_]

Не, но съдът е длъжен да го знае

[svettoslav]

АААА, разби ме Ще ми трябва малко време да осмисля аргументите ти Съответно да се съглася или не с тях.

Така, я да видим следния казус.

Ако лицето Х случайно вижда някакво лице (У) на улицата със скъп GSM и отиде при него и му каже, че е закъсал, колата му е примерно открадната, в нея са останали парите, документите и GSMa му, съответно моли У да му услужи с телефона си, за да се обади на приятелката си. У решава, че човекът наистина е закъсал и му дава телефона си. X обаче вместо да се обади на приятелката си, избягва с GSMa.

Това би следвало да е класическа измама, нали така? Никакво обсебване, никаква кражба.

Дааа.Много сте ми симпатична,но "няма сделка"

Честно казано има два-три момента,на които трябва да се акцентира при отграничението.

Забележете,че при измамата следва именно заблудата да е основанието за фактическото предаване на благата. Вярно че е лъжа твърдението,че искал да се обади на някого и така,като попаднал у дееца телефона( чрез използуването на тези "измамливи действия" ) и последният го отнел противозаконно.

Едно нещо е много важно : Октъдето и да го погледнеш при измамата деецът се разпорежда(предава фактически) благото без да го очаква обратно(макар че се сещам за някои изключения сега ).Точно това нещо го няма при твоя пример,както и при визираните по-горе.
При тези предварителни лъжливи представяния на разни обстоятелства,деецът цели да се домогне до вещите,които впоследствие да отнеме(нали вдяваш? ).
Откъдето и да го гледаш,във всичките примери,пострадалият очаква връщането на вещта си.При това-в казусите очакването е непосредствено след това да бъде върната.При измамата по принцип,нямаш такова очакване,имаш друго някакво очакване.

Във всички случаи при обсебването някои има право да получи вещта.СЪЩАТА вещ,не някоя друга.
Докато при измамливите действия същите стават причина директно за вредата-щом дееца получи благата-вредата е настъпила.Няма такова нещо при обсебването- в случая онзи си е дал телефона,но очаква да му бъде върнат.Едва ако е налице отказ за това(с действия или словесно)-тогава настъпва вредата при обсебването.

Доста различни неща са,смятам.А че е сложничко-така е,няма спор.
Най-разнообразни лъжи,ако щеш и клевети (които пак са си лъжи по същината) може да те доведат до фактическото притежаване на нещо,което отпосле да откажеш да върнеш.

П.П. Няма как смятам,обсебването да се постави в зависимост от,на всяка цена, истинни обстоятелства,които да доведат до смяната на владението.

Макар че точно сега ми изникна един случай от соца,където ...направо да се гръмнеш

[svettoslav]

Става дума за онзи измамник от соца(май, че още е в затвора),който уж бил "прототипа" на Т.Колев(Бог да го прости) във филма.

Действителния субект ходил по предприятия и заводи и се представял за какъв ли не-натоварва камиона със стока,която уж ще носи на друго място-и дим да го няма.

Но забележете- той се представя за Х(какъвто не е),лъже,маже,представя и документи,а онези от преприятието му натоварват хубаво жука със заводска стока,която той уж ще носи някъде. Имаме измама,а онези нямат очаквания,че Х ще им върне стоката.Напротив,излъгани са и именно с оглед това я предават,т.к.имат някакви други очаквания за вещите,съответствуващи на неговите измислици в случая.

[valerieva_d]

Искам да пожелая успех на всички в събота

[svettoslav]

Или :

Празничен ден.Явява се на входа на една административна сграда лицето Х,преоблечен като работник по поддръжка на ВИК или нещо друго(гледал съм няколко такива филми ).
Охранителят на портала,излъган във връзка със самоличността на Х,заблуден и от външния му вид,го завежда до желания офис(където охраната така и не знае какво има;да речем че Х се е организирал със служител от фирмата,който да остави да тече вода и да стане белята,която уж ще се отстранява).
Охраната го съпровожда,стои горе 30 мин.докато онзи работи;през цялото време Х лъже и маже всякакви истории,вкл. какво е станало на последния им ВиК обект,където на шефа жена му се усмихвала на работниците повече,отколкото е позволено по закон ( в.ж.Семейния кодекс,в сила от 1.10.2009г.) и т.н.
Охрната слиза долу,т.к все пак е портиер на сградата,а нашия водопроводчик ошушкал ценностите в офиса и се спуснал с едно въже през балкона .
А може и да е напуснал сградата с "още по-голяма измама"-казал на портиера на излизане,че всичко е ОК и може да отиде да заключи,а всъщност нарочно пуснал още по-силно водата да тече(за да демонстрира арогантност; в случая деецът е бил работник във фирмата преди 4г. като счетоводител,но бил уволнен)

Сигурно ще е "още по-голама измама" ако се яви и друг съучастник и баламосва портиера 10 мин. долу,понеже инструкциите му били да присъства по принцип,когато има външни хора в сградата.

Може да мине по чл.195 при наличието на тази хитрост,ако се квалифицира като специален начин по т.4; а ако се пусне с въжето със сигурност ще мине ,предвид особената ловкост.

[frina_]

Почти ме убеди. Струва ми се, че изместваш неправилно акцента в/у това какво пострадалият очаквал при предаването на вещта. Акцентът трябва да е по-скоро в/у това както деецът върши, с какъв умисъл, намерение и какво той очаква.

Нека изложи и своето виждане.

Очевидно, за да се посочи разликата между обсебване и измама, трябва да се изследват възникналите гражданскоправни отношения между лицата – какъв договор е сключен, какви са задълженията на страните и т.н. Според мен разликата м/у двете престъпления ще открием в това дали към момента на сключване на договора (за заем или услуга или друг вид договор) деецът е имал намерение да изпълни задълженията си по него. Така, в посочения от мен пример още към момента, в който деецът е поискал телефона от пострадалия, той не е имал намерение да изпълни основното си задължение – да му върне обратно вещта, след като си послужи с нея. Налице са и другите елементи от състава на престъплението - деецът е възбудил в лицето заблуждение, с цел да набави за себе си имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат на който за него да настъпи имуществена вреда. Единствено чрез въвеждането в заблуждение деецът е получил владението върху телефона, поради което деянието не може да се квалифицира като обсебване по чл.206 НК.

Обратно, в казуса на miniscule приемам, че към момента на поискване на телефона, деецът действително е искал и е имал намерение след като си послужи с него, да му го върне. Но Петров започва да оглежда телефона и у него тогава възниква умисълът за присвояване на вещта, което присвояване е противозаконно.

Тюх, много дълго стана. Ще помисля още малко, може и да стигна до друг извод

[frina_]

Или :

Празничен ден.Явява се на входа на една административна сграда лицето Х,преоблечен като работник по поддръжка на ВИК или нещо друго(гледал съм няколко такива филми ).
Охранителят на портала,излъган във връзка със самоличността на Х,заблуден и от външния му вид,го завежда до желания офис(където охраната така и не знае какво има;да речем че Х се е организирал със служител от фирмата,който да остави да тече вода и да стане белята,която уж ще се отстранява).
Охраната го съпровожда,стои горе 30 мин.докато онзи работи;през цялото време Х лъже и маже всякакви истории,вкл. какво е станало на последния им ВиК обект,където на шефа жена му се усмихвала на работниците повече,отколкото е позволено по закон ( в.ж.Семейния кодекс,в сила от 1.10.2009г.) и т.н.
Охрната слиза долу,т.к все пак е портиер на сградата,а нашия водопроводчик ошушкал ценностите в офиса и се спуснал с едно въже през балкона .

Е, та какво твърдиш? Накъде биеш с този казус

[svettoslav]

Твърдя,че е кражба,а не измама примерно.

Просто съотнасям не само обсебването към измамата.И други присвоителни може да наподобяват Измама.

На там бия.