forum.lex.bg

Днес ми хрумна нещо и реших да видя какво ще кажете и вие. Клиентът ми е подписал отказ от иска си за заплати срещу изплатени около 30 процента от самите заплати. Не питайте защо, станало е въпреки моите съвети, но учудващо вече повече от седмица отказът не се депозира по делото.
Чудех се какво би се случило ако депозираме оттегяне на иска и съдът прекрати делото преди отказа да бъде даден и ако пък депозираме оттегляне и после отказът влезе в съда?

Струва ми се, че единствено депозираното до съдебния състав изявление на ищеца за отказ/оттегляне от иска би породило правно действие.

pitasht написа:учудващо вече повече от седмица отказът не се депозира по делото.

Пътува бавно, а е и въпрос на стратегия.

pitasht написа:Чудех се какво би се случило ако депозираме оттегяне на иска и съдът прекрати делото преди отказа да бъде даден и ако пък депозираме оттегляне и после отказът влезе в съда?

А-ха, а вашата е изненада на противника с това оттегляне на иска, обаче срокът е съществен ( виж 232 ГПК), та ако сте на фаза след І с.з. подозирам, че ответната страна няма да стои безучастна и изведнъж ще входира отказа. Ако не го направи, колегата представител на ответника е достоен герой от роман на Достоевски, но все таки ще има О за прекратяване, там разноски и прочее ( ще ги носите- няма как).

Какво би станало, ако след вашето оттегляне постъпи отказа?- ще го коментира в О, но навярно ще прекрати с по-неблагоприятните последици присъщи на отказа ( отговорност за разноски пак ще носите).

Клиентите обикновенно не знаят какво подписват. В случаят няма отказ от иска, без значение как е озаглавено, а извънсъдебна спогодба, като искът се оттегля срещу заплащане на част от него. Може и да не е споменато за парите, а клиентът да ги е взел без да са вписани в съставения документ, тогава вече ще е отказ. При всички случаи ако отказът не е нотариално заверен ищецът трябва да се яви и да го направи лично в съда иначе октазът е недействителен.

ivanov_p написа:Клиентите обикновенно не знаят какво подписват. В случаят няма отказ от иска, без значение как е озаглавено, а извънсъдебна спогодба, като искът се оттегля срещу заплащане на част от него.

Така е, за съжаление при положение, че няма смисъл да спорим авторство на подписа, ще е трудно да докажем другото. Няма и смисъл да коментирам документ, който дори не съм видяла, но категорично клиентът е запомнил цифрите на текста от ГПК, които кореспондират на отказ от иска.
На първо време целта ми е да получим прекратяване на делото поради оттеглянето, а после ще преценим какво и как. Нямаме още първо заседание, което е добре мисля.

Нищо, че е цитиран точния член, ако това не е нарочна молба адресирана до съда и то нотариално заверена, няма какво да се притеснявате. Ако е оформено като споразумение между страните няма стойност на отказ, а на извън съдебно споразумение. Ако е незаверена молба до съда при ще има определение с което ще се поиска потвърждаване на отказа с нот.заверен подпис или лично явяване на ищеца.

ivanov_p написа:Ако е незаверена молба до съда при ще има определение с което ще се поиска потвърждаване на отказа с нот.заверен подпис или лично явяване на ищеца.

Иванов, да питам- това (с нотариално удостоверяване на отказа?, лично явяване на страната?) от коя разпоредба произтича?

pitasht написа:...Нямаме още първо заседание, което е добре мисля.

Действай, може да спасиш поне разноските за адвокат на ответната страна ( ако не са представили отговор все още).

Не знам от коя разпоредба, знам го от мои дела. Едното пред пред ВСК, където другата страна се представляваше от адвокат и отделно беше изпратила преди заседанието молба за отказ от иска, тричленния постанови или в седемдневен срок да представи молба с нотариално заверен подпис или на следващото заседание икецът да се яви лично и заяви отказа си пред съда. По друго дело бяхме притиснали много-много известни хора да им приберем един имот, но платиха една торба пари на управителя на дружеството по ТР и в заседанието внесоха нотариално заверени от него молби за отказ от иска и отказ и смяна на адвоката. Естествено настана лют спор и съдът (СГС) подробно разясни в определение кое как е.

Като си припомних тези неща мога да кажа и кои са разпоредбите. Първата, че отказ от иск се прави от адвокат само с изрично пълномощно, което съвсем изключва някой от навалицата да го направи, а някой от навалицата е всеки, който не е лично ищецът. От друга страна "лично ищецът" означава ищецът да се яви пред съда с лична карта в ръка или преди заседанието да се яви пред нотариус с лична карта в едната ръка и молба до съда в другата. След като съдът решава няма как отказ направен до другата или трета страна да служи за нещо по конкретното дело и да се приеме от съда.
Да не говорим, че атказът от иска след заплащане на част от него по своята правна същност е спогодба, а не отказ и може да се претендира за връщане на половината ДТ, или внасяне на половината, ако спорът е трудов и всяка страна да си поема своите разноски.

ivanov_p написа:Като си припомних тези неща мога да кажа и кои са разпоредбите. - надали, ама да видим
Първата, че отказ от иск се прави от адвокат само с изрично пълномощно- вярно е, по силата на чл. 34, ал.3 ГПК и до там ( всяко пълномощно от кочан има изрично овластяване на такова действие, а и ВКС вече се е произнесъл по този въпрос), което съвсем изключва някой от навалицата да го направи, а някой от навалицата е всеки, който не е лично ищецът. От друга страна "лично ищецът" означава ищецът да се яви пред съда с лична карта в ръка или преди заседанието да се яви пред нотариус с лична карта в едната ръка и молба до съда в другата- това е дълбоко невярно твърдение, с което дописваш писаните правила. За съда ще е достатъчно молбата да изхожда от страната по делото и да е подписана. Толкоз. Няма да се прави на графолог да изследва чий е подписа, респективно дали физически е депозирана от автора. Няма да го направи, така щото О за прекратяване подлежи на обжалване пред по-горната инстанция, респективно недоволния, ако твърди, че не е подписана от него- да обжалва и доказва твърденията си. След като съдът решава няма как отказ направен до другата или трета страна да служи за нещо по конкретното дело и да се приеме от съда.

.
Айде сега, като никога да не си изготвял молба по чл. 233, респективно никога не си държал подписана от ответника такава - въпрос на тактика е само кога ще я представиш...

В нашия съд досега никой съдия не ми е искал нотарилна заверка на отказ от иск, а честно избягвам аз да подписвам отказа като пълномощник, дори и да съм упълномощена за това и да съм го уточнила с клиента, защото хората после размислят и ти стоварват доста ядове.
Но може и да има съдии, които да подходят по-формално и да поискат заверка, най вече с оглед и ако делото е с особен интерес и те се съмняват това да е истинската воля на страната. Както и по-горе се писа невинаги страната подписва с ясна воля и съзнание отказа. Не че нотариусът ще има време и воля да обясни всички последици на този отказ.
Съгласна съм че актът на съда за прекратяване подлежи на обжалване и ако страната счита, че не е налице отказ може да обжалва. Иначе моето оттегляне е пуснато, отказ още няма така че може би ще мине номера Целта ми е да мога да заведе ново дело, разноските не са ми важни.

Аз не знам как общото пълномощно ще мине за изрично и какво ще обжалва страната след като съобщението се получава от адвоката, но здраве да е.

Ако подписаното от клиентът ви не е адресирано до съда не е отказ. Ако в него е вписано, че отказът се прави заради извършено плащане е трябвало да заявите, че това е спогодба без значение как е именувана, а не да се оттегляте.

Както казах отказ не съм виждала, той работодателят си го изготви и те разписаха, от думите им съдя. Мен не ме допуснаха в преговорите, само щях да объркам работата на шефовете. Да , адресиран е до съда и е посочен номер на делото, това е по думите им.
Може и да греша но се опитвамда изпреваря депозирането на отказа, долу-горе ми се получи защото получавам вече прекратяването от съда поради оттегляне. Това се надявам да ми даде възможност след месец два когато верояно ще се прекратят договорите да заведа нови дела. Друг въпрос е тогава дали ще мога да проведа изпълнението и дали ще има какво да запорираме и продаваме.