Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.
Отпускът може да бъде отложен по инициатива на работника или служителя, съгласно чл. 176, ал. 2 КТ - с отправяне на писмено искане до работодателя при наличие на уважителни причини, с които трябва да мотивира искането си. Няма ограничения за вида на причините, свързани с работата или с личните дела на самия работник. Преценката за характера на причините се прави от работодателя, който с изрична заповед изразява съгласието си за отлагане ползването на отпуска. Както вече беше посочено, такова отлагане е допустимо в размер на не повече от 10 работни дни за една календарна година. Преценката на работодателя не подлежи на контрол и той във всички случаи може да не уважи искането на своя работник или служител.
В определени от закона случаи, отпуск се предоставя по инициатива на работодателя, без да е налице воля и съгласие от страна на работника/служителя. Според чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят може едностранно да разпореди ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите при следните хипотези:
При престой, който е с продължителност повече от 5 работни дни - работодателят издава заповед, в която посочва причините за възникналия престой, определя периода, в който ще бъде ползван отпуска и посочва работниците и служителите, които ще ползват този отпуск;
При ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители ( характера на работния процес позволява той да бъде преустановен в предприятието, без това да създава затруднения на трети лица) - работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си;
При отправена от работодателя писмена покана за ползване на отпуска до края на календарната година, когато работника/служителя не е поискал сам ползването му - в този случай, работодателят може и да задължи работника/служителя да ползва полагащия му се платен годишен отпуск в срок не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която той му се полага ( чл.176, ал.2 и 3от КТ).
С други думи, ако ти пуснат заповед за използване на платения годишен отпуск, няма как да откажеш.