forum.lex.bg

Здравейте !
Интересува ме възможно ли е да се сключи Договор за наем/предоставяне на работници/служители между две търговски дружества. Или е задължително едното от тях (това, което ще предостави работниците) да бъде регистриране в Агенцията по заетостта като предприятие, осигуряващо временна заетост?!
Благодаря предварително !

Кажи какво искаш да направиш, кое е възможно и кое не не те интересува?

Имам наети работници, които не ползвам към момента и искам да ги дам по наем на друг работодател, да работят при него известно време. Интересува ме трябва ли да се регистрирам в Агенцията по заетостта или може просто да сключим договор за наем на работници?

Наем на работници, от къде ви щукват само щуротии?!? Това се прави когато други фирми ти възложат работа, която вършиш с твои работници, те ти превеждат парите, а ти ги разпределяш. Обикновено върви около 35%, 20-25% вкарваш и 10-15% за теб и за който трябва. За глобите и по-малко. На края обаче не си с това, което си очаквал, защото си без гръб и в момента в който го разберат поръчителите няма да ти платят както това дето е на държавата, така и на работниците, ще започне данданията и то без да си направил пачки.
Има неща, които са за едни и не са за други. Стой далече от тях докато не набиеш достатъчно врат.

Принципно от закона не се забранява сключването на трудов договор при друг работодател /чл.111 от Кодекс по труда/. Специфичното тук е да се съобрази функциите и работното време по основния трудов договор.
КОДЕКС НА ТРУДА
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:

1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;

2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.
Работно време по трудов договор за допълнителен труд


Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Проблемът е че хората са назначени на 8 часа в една фирма, но там няма какво да работят за известен период от време. Работодателят им иска те да работят в друга фирма, но въпросът е как това да бъде уредено, с какъв договор. Четох в интернет за Договор за наем на работници, ( ето примерен такъв http://docstore.odit.info/?s=4&rid=4078). Въпросът ми е дали може да се използва той?

Ако не може тогава следващият вариант е фирмата, назначила работниците да бъде Агенция за временна заетост, но това е една доста тежка процедура и нещата се усложняват много.

Допълнителният трудов договор също е опция, но няма как лицата да стоят 8 часа при първият работодател и нищо да не правят и след това да отидат за 2-3 часа при другия и да работят.

Обърнах внимание и на чл.120 от КТ Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

Предполагам, че това ще стане със Заповед за изменение на трудовото правоотношение, а отношението между предприятията ще се уреди пак с нещо като Договор за наем/преотстъпване и тн на работниците?!

Следващият вариант, за който се сещам е просто като място на работа да се запише адреса на т.нар. 2ри работодател и работниците да си работят по задачите, които той им поставят. Като 2те фирми сключат първо договор за наем на работно място и второ договор за предоставяне на някаква услуга.

Аз лично други варианти не мога да измисля. Идеята е наистина тези хора да работят временно за друга фирма, като всичко е уредено възможно най-лесно и естествено законно.