forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Някой наясно ли е с предпоставките, които трябва да са налице, за да се ползва отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР? Законът дава правото на 6-месечен неплатен отпуск, а съгласно Заповед 81213-388/04.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от държавните служители на МВР, разд. II, т. 11 отпускът трябва да се ползва в месеци и да се разрешава от ръководителите на структурите по чл. 37! Въпросът е при какви условия тогава може да бъде разрешен, защото в моя казус на подаденото от лицето заявление е написано просто едно "НЕ", отказът не е мотивиран! Моля, ако някой е запознат с друга нормативна уредба, съдебна практика, или е имал такъв казус или просто има идеи, да пише!

ЗМВР дава правото и препраща към заповедта, но само относно реда за ползване.
Ръководителят е в обвързана компетентност. Щом има ясно изразено писмено искане, той е длъжен да разреши. Заповедта на министъра не му дава възможност мотивирано да отказва, както е при ползването на платения отпуск. Друга уредба няма. Затова е написано едно лаконично "Не".
Обсъдете темата с вашия пряк ръководител! Той е длъжен да ви съдейства, защото това влияе на работата ви.
Срещнете се с отказалия ръководител, питайте го за мотивите! Преди това говорете и с юрисконсулта или по телефона с дирекция "Правно-нормативно обслужване" или "Човешки ресурси" в МВР!
Като поразмислят, може бързо да сменят решението.
Ако не - жалба до министъра или в Административния съд.

А ако лицето поради отказания му отпуск е подало заявление за напускане по собствено желание? Дори и да обжалва, няма ли да се окаже недопустимо искането поради липса на правен интерес?

Лицето ще следва първо пред себе си да изясни какви са целите му - неплатен отпуск или прекратяване на правоотношението.
Не е невъзможно, вече издадената заповед за прекратяване по собствено желание да не бъде връчена и подписана от служителя, като след това се отмени от издателя си. Тук вече почват да действат някакви уговорки, които нямат много общо с правото, но практически имат място.