forum.lex.bg

Здравейте! Казусът ми е следният: наш служител входира на 27.12. молба за преминаване от 8 на 4 часа работно време. В текста си е написал следното: " при невъзможност да се удовлетвори молбата ми, същата да се счита за предизвестие."
Управителят не е съгласен да промени работното време на 4 часа. Каква следва да бъде резолюцията така, че действително молбата да послужи за 30-дневно предизвестие от негова страна. Истината е, че ние също желаем да прекратим с този човек ТПО, но по-добре за нас е той да напусне сам, а не ние да го предизвестяваме и т.н.

Говорете с него и го прекратете по взаимно съгласие тогава - чл. 325, ал. 1,т. 1 КТ. Трудовото правоотношение ще се счита за прекратено от този момент, без да изчаквате или давате предизвестия и т.н.

Благодаря Ви, но проблемът е, че той не желае по взаимно съгласие...
Мисълта ми е резолюцията да я напишем така, че да не сме уязвими в последствие.
Нещо от рода:...молбата Ви не е удовлетворена, поради което същата се счита за предизвестие". Съответно датата трябва да е днешна, защото днес ще я резолираме, а не датата на което е подал молбата.
Опасенията ни са, че този човек ще създава проблеми. И преди е звънял на ИТ и т.н.
За мен най-добре е да го предизвестим по чл. 328, но управителят предпочита предизвестието да е от страна на служителя.

За да го предизвестите на основание чл. 328, трябва да е налице някоя от изчерпателно изброените хипотези в тази разпоредба. Ако не са налице и прекратите трудовия договор на това основание, уволнението ще бъде незаконно и той ще може да го оспорва и да иска и обезщетение за това. Не знам за какво му е да работи, щом няма интерес да работи повече при вас, но и да не иска по взаимно съгласие. Ако му е за обезщетението за безработица, то и да е с предизвестие от негова страна пак ще взема минимален размер, също както ще е и при взаимно съгласие. Предполагам му е напълно ясно, че в срока на предизвестието, който, ако не е уговорен друг в трудовия договор или същият е срочен, е по принцип 1 месец, ще трябва да работи, защото трудовият му договор ще се прекрати след изтичането на предизвестието. Тук въпросът е от кой момент ще се счита, че срокът за предизвестието почва да тече, тъй като съгласно чл. 326, ал. 4, същото тече от деня, следващ този на получаването му. Само че неговата молба съдържа условие, при неизпълнението на което едва тогава неговото изявление ще се счита за предизвестие. Затова според мен, ако молбата се резолира днес, 30-дневният срок следва да тече от утре. Както казах по-горе, през този период той си има всички права и задължения по трудовия договор. Затова ми се стори по-удобно да бъде по взаимно съгласие, щом и двете страни са дезинтересирани от продължаването на трудовото правоотношение.

Много ви благодаря за отговора и за подробно изложените Ви разсъждения.
Да, по взаимно съгласие е по-добре, но по не съвсем логични за мен причини, човекът не иска да прекратим правоотношението по този начин. Малко като кучето и сламата , в кръга на шегата това. Иначе той е пенсионер, така че по чл. 328, ал. 1, т.10а, имаме основание за прекратяване.
Аз му написах нещо като уведомление:"....Във връзка с депозирана от Вас молба с вх.№ .... от 27.12.2018 г. Ви уведомявам, че молбата Ви не се удовлетворява в частта за промяна на трудовия Ви договор от 1 щатна бройка на 0,5 щатна бройка за заеманата от Вас длъжност „.....“.
На основание волеизявлението в молбата Ви, същата се счита за писмено предизвестие до работодателя на основание чл. 326, ал. 1 от КТ в срок от 30 дни, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ."

Той естествено излезе в болничен и още не съм му го връчила.
Но и аз клоня към датата за начало на предизвествието деня, следващ деня на връчването на нашето писмо.

на бас че вашия служител някой го консултира как да изкара още някой лев без да работи