ТАВАНСКИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ НЯМАТ САМОСТОЯТЕЛЕН СТАТУТ. ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ НА ПРОДАЖБА, ТЪЙ КАТО ПО ЗАКОН СА ПРИДАДЕНИ КЪМ ЖИЛИЩЕТО. ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ТАКИВА ПОМЕЩЕНИЯ Е НИЩОЖНА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗС, ТЪЙ КАТО СЕ КАСАЕ ЗА НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕДМЕТ.
ВСЕКИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, НЕЗАВИСИМО КАКЪВ ДЯЛ ОТ ИДЕАЛНИТЕ ЧАСТИ ПРИТЕЖАВА, МОЖЕ ДА ИСКА ВРЪЩАНЕТО НА ЦЯЛАТА СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ ОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ, КОЕТО Я ВЛАДЕЕ ИЛИ ДЪРЖИ БЕЗ ОСНОВАНИЕ.
СЪГЛАСНО ЧЛ. 9А, ЧЛ. 90А И 91 ОТ ЗН ПРАВОТО ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ НА ИМАТ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ОБЩИЯ НАСЛЕДОДАТЕЛ КЪМ МОМЕНТА НА НЕГОВАТА СМЪРТ, А НЕ КЪМ МОМЕНТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕСТИТУЦИОННИЯ ЗАКОН.
Чл. 31, ал. 1 ЗС
Чл. 37 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Чл. 9а ЗН
Чл. 90а ЗН
Чл. 91 ЗН
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от Д. П. Съботинков от гр. София срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 12.07.1999 г. по гр. д. № 468/99 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 20.07.1998 г. по гр. д. № 11523/95 г. въззивният съд е решил спора по същество, като е уважил предявеният от Я. Х. Хаджикостова от гр. София иск по чл. 108 ЗС и е осъдил ответника-касатор да предаде владението на описания в решението недвижим имот - три тавански помещения намиращи се в жилищна сграда на ул. "Х. Б." № 1 гр. София.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - чл. 218а, б. "в" ГПК. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на сочените материалноправни и процесуални норми.
Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, въззивният съд решавайки спора по същество е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС, като е осъдил ответника-касатор да предаде владението на процесния недвижим имот. По делото е безспорно установено, че ищцата се легитимира като собственик по реституция и наследство на С. Мурдарова, починала на 12.11.1952 г. Я. Хаджикостова е осиновено дете на К. Мурдарова /починала на 15.10.1985 г./, която е сестра на Т. Мурдаров /починал на 17.03.1965 г./ - съпруг на С. Мурдарова. Установено е също от събраните доказателства и заключението на назначената по делото експертиза, което не е оспорено от страните, че процесиите тавански помещения № 22, 23 и 24 по представената скица са идентични с помещенията, описани в нот. акт № 168, том I н. д. № 110/1936 г. Тези помещения, както се вижда от съдържанието на цитирания нот. акт са принадлежали на С. Мурдарова, която е била собственик на жилището, намиращо се на петия надпартерен етаж, към който са се числили и трите тавански помещения. През 1949 г. този етаж, както и двата етажа под него са били отчуждени по ЗОЕГПНС. През 1992 г. с приемането на ЗВСВОНИ отнетото право на собственост се възстановява по силата на самия закон в полза на бившите собственици или техните наследници.
Неоснователно се явява поддържаното от ответника становище, че е придобил собствеността върху процесиите помещения по силата на покупко-продажба извършена през 1969 г. Поначало таванските помещения нямат самостоятелен статут. Те не могат да бъдат самостоятелен обект на продажба, тъй като по закон са придадени към жилището - аргумент от разпоредбата на чл. 37 ЗС. Покупко-продажба на такива помещения е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗС, тъй като се касае за невъзможен предмет.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на съдебните решения по граждански дела, водени между ищцата и останалите наследници на С. Мурдарова, тъй като те са без правно значение за изхода на настоящия спор. По делото е установено, че като наследник на С. Мурдарова Я. Хаджикостова се явява съсобственик на процесния имот, а съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да води ревандикационен иск, за да защити своето право върху съсобствената вещ без оглед становището и поведението на останалите съсобственици. Такъв иск той може да води и срещу останалите съсобственици. Всеки от съсобствениците може да иска връщането на съсобствената вещ от третото лице, което я владее или държи без основание. В тази връзка неоснователно е оплакването, че с постановеното решение съдът се е произнесъл "плюс петитум", тъй като ищцата сама признавала, че е собственик на половината ид. части от процесните помещения. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че към момента на предявяване на иска ответникът е владеел помещенията, както и фактът, че към момента на сключване на договора за продажба с нот. акт № 118/1969 г. той не е притежавал жилище в етажната собственост. Както вече беше посочено, без значение е дали собствеността е изключителна или в ид. части.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба становище, че единствен наследник на С. Мурдарова е синът й от първия брак Д. В. Краверов, тъй като само той е бил жив към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ през 1992 г. и затова е станал собственик на целия реституиран имот. В съответствие с разпоредбите на чл. 9а, 90а и 91а ЗН /с които са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти/ както и т. 5 от ТР № 1/1998 г. на ОСГК въззивният съд е приел, че правото за наследяване на процесния имот имат наследниците на общия наследодател към момента на неговата смърт, а не към момента на влизане в сила на реституционния закон. Правилен е изводът, че кръгът на законните наследници на лицето, от което е отнета собствеността по реда на ЗОЕГПНС и които имат право да им бъде възстановена собствеността по силата на ЗВСВОНИ се определя към момента на смъртта на наследодателя. Данните по делото сочат, че към момента на откриване на наследството на С. Мурдарова на 12.11.1952 г. нейни живи наследници по закон са съпругът й Т. Мурдаров и синът й Д. Краверов при равни дялове съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН.
Не са налице твърдяните нарушения на съществени процесуални правила. В изпълнение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материални и процесуални правни норми, въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила.
Публикувано на: 04 Апр 2011, 19:52