Международен скандал заради морска ипотека върху кораб

[kalahan2008]

Днес някои медии отразиха разразилия се скандал между България и Либия във връзка с прехвърлянето на собствеността върху кораб на либийското дружество „Либиан Навигатор ЛТД“.
Оказва се, че проблемът се е появил още в края на 2017 г., но досега е бил отразяван само в една медия - в maritime.bg:
https://www.maritime.bg/56196-2/
С Решение №1018/1995 от 01.04.1995г. по дело №729/1992г. на Първоинстанционен съд- гр.Триполи, Търговско отделение, с ищец- „Булгаргеомин“ ЕАД с ЕИК 121126170 и ответник - Либийската Джамахирия, Либийската държава е осъдена да заплати над 9 милиона USD.
„Булгаргеомин“ ЕАД е собственост изцяло на Българската държава, чрез Министерството на икономиката и енергетиката.
С Решение № Н 46 от 06.12.2010 г. по търг. дело No 2406/2009 г. на Апелативен съд - София, ТО, 6 състав, е открито производство по несъстоятелност срещу „Булгаргеомин“ ЕАД с ЕИК 121126170. Производството по несъстоятелност се развива пред СГС, VI-9 състав, по търговско дело № 335/2005 г. За служебен синдик е назначена Христина Стамова, която с Договор за покупко-продажба от 16.05.2013 г. на предприятието на „Булгаргеомин“ ЕАД /в несъстоятелност/, като съвкупност от вещи и имуществени права, включени в масата на несъстоятелността, с нотариална заверка на подписите от нотариус Румен Димитров, на основание чл. 718 ТЗ /продажба чрез пряко договаряне/ е прехвърлила гореописаното вземане на „Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД- дружество по ЗЗД, вписано в регистър Булстат с №176482778, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ №111 сграда А, ет.3. Прехвърлянето на търговското предприятие е разрешено по търговско дело № 335/2005 г. от съдията в СГС с Определения от 24.01.2012г. и от 13.03.2013 г. и одобрено с Определение от 11.04.2013 г.
На 14.09.2017 г. се твърди, че е учредена морска ипотека №1352/14.09.2017г. пред Нотариус Йоанна Йоанну Андреадаки, със седалище Република Гърция, гр.Атина, ул. „Кумбари“ №5. Страни по тази ипотека са „Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД и „Либиан Навигатор ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Туати.
Предмет на морската ипотека е танкер за суров петрол „БАДР“, рег.№089536, ИМО 93546426, официален номер ТР1012, международен знак 5АWN, Знаме Либия, пристанище на корабния регистър: гр.Т., Република Либия, собственост на „Либиан Навигатор ЛТД“.
„Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД е дружество по ЗЗД между три търговски дружества: 1.„Тектона“ ЕООД, ЕИК:202297883, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Уилям Гладстон“ №9, ет.3, представлявано от Димитрийка Лазарова Андреева- управител, 2.„Моран трейд“ ЕООД, ЕИК:200583932, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от Димитър Йосифов Борисов- управител и 3.„Моран уест“ ЕООД, ЕИК:202411388, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от Димитър Иванов Зайков- управител. Седалището на ДЗЗД-то съвпада със седалището на Тотан-АС, а един от управителите Димитър Йосифов Борисов е и управител на Титан-АС, което дружество се занимава със сметопочистването на София и други големи градове.
Видно от обясненията на нотариус Йоанна Андреадаки:
https://www.maritime.bg/50299/
пред нотариуса не е сключвана никаква морска ипотека, а само е изготвен проект за морска ипотека, която обаче никога не е била сключена, тъй като управляващият „Либиан Навигатор ЛТД“ г-н Туати въобще не се е явил за подписването ѝ. В същия ден тя е заверила пълномощно за закупуване на автомобил, което вероятно е използвано за "сглобяване" на частите от документа, наричан "морска ипотека", Нотариусът е подала жалба в гръцката прокуратура.
Твърди се, че сключеният договор за учредяване на морска ипотека пред нотариус в гр.Атина, Република Гърция, е придружен с апостил на съдия към Първоинстанционния съд на гр.Атина, Република Гърция. Този съд обаче отрича да е поставил какъвто и да е апостил върху този договор.
Въз основа на договора за ипотека „Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД е поискало допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „Либиан Навигатор ЛТД“ от Окръжен съд - Бургас. С Определение № 1102 от 07.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 509/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск в размер на 9 230 362 USD срещу „Либиан Навигатор ЛТД“, чрез арест на кораба, но с Определение № 434 от 16.11.2017 г. по ч.т.д. № 318/2017 г. на Апелативен съд - Бургас е отменено определението на ОС-Бургас и е допусната обезпечителна мярка - арест на кораба в полза на ДЗЗД-то. С Определение № 437 от 17.11.2017 г. по същото дело е определен 30-дневен срок да се инициира производство по чл. 417, т. 6 ГПК.
Тези две определения на АС-Бургас обаче са обжалвани пред ВКС и с Определение № 60 от 29.01.2018 г. по ч.т.д. № 19/2018 г. на ВКС, ТО, I т.о., са обезсилени като недопустими и двете определения на Апелативен съд - Бургас. ВКС изтъква, че бъдещият ищец не е правен субект, а освен това е недопустима обезпечителна мярка за обезпечение на бъдещо заповедно производство по 417, т. 6 ГПК.
С Определение №7725/24.11.2017г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на Бургаски районен съд, седми състав, е оставено без уважение заявление на „Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу „Либиан Навигатор ЛТД“. Това определение е обжалвано и с Определение №ІV-58 от 10.01.2018 г. по ч.гр.д. №1829/2017 г. на Окръжен съд - Бургас е постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК.
Със Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът „Либиан Навигейтър Лимитед“, Малта, да заплати на кредитора „Булгаргеомин ЛТД” ДЗЗД сума в размер на 9 250 362 американски долара, представляваща вземане, обезпечено с морска ипотека № 1352/14.09.2017 г. върху моторен танкер „BADR“. Впоследствие е образувано изп. дело № 20187080400009 на ЧСИ Тотко Колев, който налага възбрана върху кораба и насрочва опис, като иска съдействие от ИА "Морска администрация". Издадена е Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г., издадена от капитан далечно плаване (к.д.п.) А.И.– ИД Директор на Дирекция „Морска администрация – Бургас“ (ДМА-Бургас), Капитан на Пристанище Бургас, с която капитанът на Пристанище Бургас е забранил отплаването на моторен танкер „BADR“ (БАДР). Заповедта е обжалвана от собственика пред Админстративен съд - Бургас, но е потвърдена с Решение № 1369 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 472/2018 г. Това решение впоследствие е отменено от ВАС - 7 отделение с Решение № 1 от 02.01.2019 г. по адм. дело № 11413/2018 г. ВАС подробно обяснява, че:
"Противно на възприетото на Адм. съд – Бургас, отправеното от ЧСИ по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК искане, няма процесуално значение, още по-малко обвързващо действие, в контекста на възможността органът по изпълнението да инициира административно производство по чл. 363, ал. 2 КТК.
Вярно е, че с чл. 431, ал. 2 ГПК е регламентирано задължение за държавните учреждения да оказват съдействие в работата на съдебния изпълнител. Настоящата инстанция счита, че принципно визираното в нормата съдействие има чисто технически, помощен характер, подчинено е на целта да бъде удовлетворено вземането на взискателя към длъжника и не съставлява упражняване на административни правомощия от административен орган по смисъла на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на АПК. Изключение от това принципно положение е предвидено в разпоредбата на чл. 364, ал. 1 КТК, според която "капитанът на пристанище може да забрани отплаването на кораб, .... по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване събирането на дължими данъци, акцизи, мита, такси, глоби или имуществени санкции". Само в тази хипотеза искането на съдебния изпълнител има сочената от органа и възприета от съда правнорелевантна, сезираща функция и е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на властническа компетентност. Но и в тази хипотеза административният орган не действа при обвързана компетентност, а преценява необходимостта й с оглед конкретните обстоятелства и принципите за съразмерност на разпоредените правни последици."
С Определение № 914/06.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 8812/2017 г. на Районен съд - Бургас, е спряно незабавното изпълнение на Заповед № 258/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8812/2017 г. и издадения по същото дело изпълнителен лист от 12.01.2018 г., въз основа на които е образувано изп. д. № 20187080400009/2018г. по описа на ЧСИ Тотко Колев.
На длъжника са изпратени ПДИ и ППИ чрез корабната агенция, за която се твърди, че представлява корабособственика, както и чрез капитана на кораба, като в поканата за принудително изпълнение е била посочена и датата, за която бил насрочен описът на кораба- 08.02.2018г., 11.00ч. На 07.02.2018 г. ЧСИ е бил уведомен от длъжника за определението на съда, с което изпълнението на заповедта за изпълнение е спряно, но го е игнорирал.
Проведена е публична продан на кораба в периода от 10.03.2018г.- 10.04.2018г., като за купувач е обявен взискателят - ДЗЗД.
С определение №748 от 20.04.2018г, постановено по гр.д.№576/2018г. на Бургаския окръжен съд, на осн.чл.438 ГПК отново е спряно изпълнението по изпълнителното дело на ЧСИ Тотко Колев до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. То отново е игнорирано от ЧСИ.
С Определение № VІ-1728 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 576/2018 г. на Окръжен съд - Бургас е отменен отказът на ЧСИ Тотко Колев да спре изпълнителното дело.
На същия ден, 21.12.2018г., в присъствието на служители на Гранична полиция, ИА "Морска администрация и частна охранителна фирма ЧСИ е отишъл на кораба, свалил е либийския флаг, накарал е моряците да напуснат кораба и вместо тях е издигнал панамски флаг, а екипажът е заменен с украински моряци.
Последва остра реакция на Либия, която отнася въпроса до ООН, тъй като корабът се счита за част от територията на Либия, а освен това заплашва да арестува всички български кораби, навлезли в либийски води. МВнР е сезирало всички компетентни органи - ВСС, Министъра на правосъдието, МВР и ВКП, като досега не са предприети никакви действия.
Целият този случай звучи като някакъв холивудски екшън, но за съжаление се разиграва в реалността. Случва се с участието на синдик, съдии, ЧСИ, Гранична полиция и Морска администрация. Всички съдебни актове са публично достъпни в интернет, най-вече на страницата на ВСС.
Въпросите, които си задавам, са следните:
1. Законосъобразно ли е страна по договор за прехвърляне на търговско предприятие да бъде ДЗЗД?
2. Законосъобразно ли е заверил нотариус Румен Димитров /лека му пръст/ сключения по реда на чл. 718 ТЗ между синдика на „Булгаргеомин“ ЕАД Христина Стамова и „Булгаргеомин“ ДЗЗД договор за прехвърляне на търговско предприятие?
3. Законосъобразно ли е одобрила съдията от СГС сключването на такъв договор?
4. Необходимо ли е синдикът да уведоми Либия за прехвърлянето на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и/или чл. 15, ал. 1 ТЗ?
5. Налице ли е идентичност между Либийската джамахирия и „Либиан Навигатор ЛТД“- държавно дружество, собственост на Либия, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета?
6. Погасено ли е по давност вземането?
7. Законосъобразно ли е издадена от ОС-Бургас заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК, при положение, че:
- чл. 417, т. 6 ГПК визира "договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД", а морската ипотека е учредена по реда на гръцкото законодателство /доколкото изобщо такава е сключвана/;
- заявител е ДЗЗД;
- длъжник е чуждестранно дружество, регистрирано в Малта;
- длъжник по вземането е Либия, а се иска издаване на заповед за изпълнение срещу търговско дружество, регистрирано в Малта;
- липсват данни да е уведомен длъжникът за прехвърлянето на вземането?
8. Законосъобразно ли е издал Апелативен съд - Бургас обезпечителна заповед, при положение, че:
- бъдещ ищец е ДЗЗД;
- бъдещият иск следва да се заведе по седалището на ответника /Малта/;
- за обезпечаване на бъдещо заповедно производство по чл. 417 ГПК;
- липсват данни да е уведомен длъжникът за прехвърлянето на вземането;
- не е налице идентичност между бъдещия ответник /„Либиан Навигатор ЛТД“/ и длъжникът по вземането /Либия/?
9. Законосъобразно ли е да се извършва опис, публична продан и изземване на кораб при спряно от съда изпълнение?

[kalahan2008]

Все повече документи излизат във връзка с казуса.
От разпространената от самия "ипотекарен кредитор" морска ипотека става ясно, че:
1. Ипотеката наистина не е подписана от "ипотекарния длъжник" и неговия представител г-н Тowati;
2. В нея е посочено като приложимо правото на Англия;
3. Длъжник наистина е Либийската държава, а ипотекарен длъжник е търговско дружество "Либиан навигейтор лимитед" (т.е. няма идентичност на длъжниците по вземането и по ипотечното вземане).
Ето и самата "ипотека":
http://bulgargeomin.com/stuff/att6.pdf
Това се вижда с просто око и затова буди още по-голямо недоумение защо АС-Бургас е издал обезпечителна заповед, а впоследствие ОС-Бургас е издал заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК.
Оказва се, че наистина синдикът Христина Стамова (бивш квестор на КТБ) е продала търговското предприятие на неперсонифицираното дружество по ЗЗД, и то със санкцията на съдията от СГС, VI-9 състав (Определение от 11.04.2013 г.):
http://bulgargeomin.com/stuff/att1.pdf
Странна е реакцията на българските власти, вкл. и на министъра на транспорта, че този случай не касаел българската държава. Очевидно властите просто се опитват да потулят случая, и то дори на ниво министър.
Ако в цялата история участваше само един държавен орган, спокойно можехме да си кажем, че се касае за еднолична акция. Но тук са намесени множество съдии, ЧСИ, Морска администрация, Гранична полиция, а зад всичко това вече застава и министър. Това е ярка демонстрация в каква страна в действителност живеем.