Договор за продажба на наследствени права и задължения от 1994 г., с който продавачът продава при равни права на двама купувачи наследствените си права и задължения , които има от покойната си майка ( поч. 1943 г.) и от покойния си баща (поч. 1948 г.) за сумата от 30000 лв., която е получил напълно и в брой от купувачите. Наследството на двамата родители се състои от земеделски земи и гори, което съгласно чл.91а от ЗН се определя като "новооткрито наследство". Правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с решения на ОСЗГ от 1999 г., а върху горите от 2000 г.
След като договорът е съставен след внасяне на земеделските земи в ТКЗС и след одържавяване на горите и преди датите на решенията на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост, следва ли да се счита, че договорът попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството, съгласно която продажбата на наследство, извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти?
- Дата и час: 30 Ное 2024, 14:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Договор по чл.212 ЗЗД и приложното поле на чл.90а ЗН
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Договор по чл.212 ЗЗД и приложното поле на чл.90а ЗН
atanasovv написа:Договор за продажба на наследствени права и задължения от 1994 г., с който продавачът продава при равни права на двама купувачи наследствените си права и задължения , които има от покойната си майка ( поч. 1943 г.) и от покойния си баща (поч. 1948 г.) за сумата от 30000 лв., която е получил напълно и в брой от купувачите. Наследството на двамата родители се състои от земеделски земи и гори, което съгласно чл.91а от ЗН се определя като "новооткрито наследство". Правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с решения на ОСЗГ от 1999 г., а върху горите от 2000 г.
След като договорът е съставен след внасяне на земеделските земи в ТКЗС и след одържавяване на горите и преди датите на решенията на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост, следва ли да се счита, че договорът попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството, съгласно която продажбата на наследство, извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти?
Изчакай, все някой ще ти отговори. Но не и аз.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Договор по чл.212 ЗЗД и приложното поле на чл.90а ЗН
И защо така, уважаема Melly?
Продължавам да мисля, че форумът е място за обмяна на различни мнения. По-скоро не търся отговор , а мнения.
Поводът, който ме накара да представя този казус е една съдебна практика, която ме озадачи, а мнението ми по казуса, свързан с договора за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД от 1994 г. и приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН ще изложа по-долу.
Ще ми бъде интересно да се запозная с мненията на запознати с практиката за периода 1989-1994 г., защото оставам с убеждението, че този тип договори за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД са били хит по това време, поне до 22.07.1994 г.- ДВ, бр.59 , когато е отменен Закона за устройство на съдилищата (обн. ДВ, бр.23/19.03.1976 г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 97 от ЗУС всеки кмет на кметство, зам. кмет, дори и секретар са имали право да извършват нотариална заверка на подписи, каквото е единственото изискване на разпоредбата на чл.212 от ЗЗД за действителност на договора. Разпоредбата е предоставяла възможността да се избере най-леката форма ( нотариална заверка на подписи в кметствата ), което е било начин да се заобиколи изискването на чл. 18 от ЗЗД .
Убеден съм, че това заобикаляне е било немислимо по времето, когато двете разпоредби ( чл.97 от ЗУС и чл.212 от ЗЗД ) са влезли в сила ( съответно 1976г. и 1950 г.).
Лично аз мисля, че предвид горното, съдебната система трябва да е по-прецизна относно договори по чл.212 с нотариална заверка на подписите по чл.97 от ЗУС за периода 1989-1994 г.
А относно представения от мен казус, мнението ми е следното:
На основание чл.90а от Закона за наследството договорът по чл.212 от ЗЗД няма действие по отношение на имоти, правото на собственост, върху които е възстановено по-късно.
Съображенията ми са следните:
1. По отношение на правото на собственост върху одържавените гори.
Разпоредбата на чл. 90а от ЗН намира приложение във всички случаи на одържавено имущество, каквото се явяват и горите, собствеността върху които се възстановява по реда на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ. След като на 06.12.1947 г. е обнародвана Конституцията, с разпоредбата на чл.7 е прието, че всички гори на територията на България са изключителна държавна собственост, т.е. всички гори са одържавени и собствеността е преминала в патримониума на държавата и по силата на ЗВСГЗГФ се придобива отново от бившите собственици или техните наследници.
2. По отношение на правото на собственост върху земеделските земи – било ли е загубено след внасяне на земята в ТКЗС или не , е налице константна практика на ВКС, съгласно която независимо, че в мотивите на решение № 4 от 1996 г. на Конституционния съд е прието, че с внасяне в ТКЗС правото на собственост върху земеделски земи не се губи, мотивите на това решение не се ползват със задължителна сила за съдилищата. В Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, които пък са задължителни за съдилищата, е прието обратното - че правото на собственост върху земеделски земи е било загубено и се възстановява с решенията на П. комисии /сега ОСЗГ/, които имат конститутивно действие по отношение на това право. (Определение № 227 от 20.03.2009 г. по гр.дело № 242/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС)
3. До постановяването на решението на реституционния орган (ОСЗГ ), с което правото на собственост върху земеделските земи и гори се възстановява, то не може да бъде обект на прехвърлителна сделка.
Недопустима е продажбата на бъдещи вещи, които към момента на продажбата - 1994 год. не са съществували в патримониума на продавача. Основание за това е разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, съгласно която договорите са нищожни, когато имат невъзможен предмет.
4. Следователно към момента на продажба на наследството - 1994 год., правото на собственост върху земеделските земи, внесени в ТКЗС и одържавените гори все още не е било възстановено , поради което не е било възможно продавачът да прехвърли собствеността в полза на двамата купувачи и по силата на чл. 26 от ЗЗД договорът е нищожен, поради невъзможен предмет.
Продължавам да мисля, че форумът е място за обмяна на различни мнения. По-скоро не търся отговор , а мнения.
Поводът, който ме накара да представя този казус е една съдебна практика, която ме озадачи, а мнението ми по казуса, свързан с договора за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД от 1994 г. и приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН ще изложа по-долу.
Ще ми бъде интересно да се запозная с мненията на запознати с практиката за периода 1989-1994 г., защото оставам с убеждението, че този тип договори за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД са били хит по това време, поне до 22.07.1994 г.- ДВ, бр.59 , когато е отменен Закона за устройство на съдилищата (обн. ДВ, бр.23/19.03.1976 г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 97 от ЗУС всеки кмет на кметство, зам. кмет, дори и секретар са имали право да извършват нотариална заверка на подписи, каквото е единственото изискване на разпоредбата на чл.212 от ЗЗД за действителност на договора. Разпоредбата е предоставяла възможността да се избере най-леката форма ( нотариална заверка на подписи в кметствата ), което е било начин да се заобиколи изискването на чл. 18 от ЗЗД .
Убеден съм, че това заобикаляне е било немислимо по времето, когато двете разпоредби ( чл.97 от ЗУС и чл.212 от ЗЗД ) са влезли в сила ( съответно 1976г. и 1950 г.).
Лично аз мисля, че предвид горното, съдебната система трябва да е по-прецизна относно договори по чл.212 с нотариална заверка на подписите по чл.97 от ЗУС за периода 1989-1994 г.
А относно представения от мен казус, мнението ми е следното:
На основание чл.90а от Закона за наследството договорът по чл.212 от ЗЗД няма действие по отношение на имоти, правото на собственост, върху които е възстановено по-късно.
Съображенията ми са следните:
1. По отношение на правото на собственост върху одържавените гори.
Разпоредбата на чл. 90а от ЗН намира приложение във всички случаи на одържавено имущество, каквото се явяват и горите, собствеността върху които се възстановява по реда на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ. След като на 06.12.1947 г. е обнародвана Конституцията, с разпоредбата на чл.7 е прието, че всички гори на територията на България са изключителна държавна собственост, т.е. всички гори са одържавени и собствеността е преминала в патримониума на държавата и по силата на ЗВСГЗГФ се придобива отново от бившите собственици или техните наследници.
2. По отношение на правото на собственост върху земеделските земи – било ли е загубено след внасяне на земята в ТКЗС или не , е налице константна практика на ВКС, съгласно която независимо, че в мотивите на решение № 4 от 1996 г. на Конституционния съд е прието, че с внасяне в ТКЗС правото на собственост върху земеделски земи не се губи, мотивите на това решение не се ползват със задължителна сила за съдилищата. В Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, които пък са задължителни за съдилищата, е прието обратното - че правото на собственост върху земеделски земи е било загубено и се възстановява с решенията на П. комисии /сега ОСЗГ/, които имат конститутивно действие по отношение на това право. (Определение № 227 от 20.03.2009 г. по гр.дело № 242/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС)
3. До постановяването на решението на реституционния орган (ОСЗГ ), с което правото на собственост върху земеделските земи и гори се възстановява, то не може да бъде обект на прехвърлителна сделка.
Недопустима е продажбата на бъдещи вещи, които към момента на продажбата - 1994 год. не са съществували в патримониума на продавача. Основание за това е разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, съгласно която договорите са нищожни, когато имат невъзможен предмет.
4. Следователно към момента на продажба на наследството - 1994 год., правото на собственост върху земеделските земи, внесени в ТКЗС и одържавените гори все още не е било възстановено , поради което не е било възможно продавачът да прехвърли собствеността в полза на двамата купувачи и по силата на чл. 26 от ЗЗД договорът е нищожен, поради невъзможен предмет.
- atanasovv
- Младши потребител
- Мнения: 73
- Регистриран на: 09 Яну 2009, 03:04
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта