forum.lex.bg

Здравейте!
Понеже за втори път ми се случва, ми се иска да чуя кой според вас е правилния ход в случай, че в разпореждане съдията иска да се доплати държавна такса, при положение, че внесената до момента ДТ по делото е абсолютно правилно изчислена и внесена , съгласно Тарифата за държавни такси. Щото, ако си платиш исканото, се чувстваш като идиот, понеже знаеш, че това доплащане категорично не се дължи! Обаче , ако си позволиш да пуснеш до съдията молба да си преизчисли нещата, ще вземеш да го ядосаш и... ти отива на кино справедливото решаване на делото... Та, какво правим значи?!

Ее, не всички съдии се ядосват толкова лесно, някои приемат, че не са безгрешни . Еми, малко са полезните ходове и трудно може да се предвиди какво може да се случи, зависи каква е причината за грешката - дали чисто математическа или принципът на изчисляване е погрешен (кога и за какво се дължи, кога се събира такса върху всеки иск, дали конкретното нещо представлява иск или е друго и т.н.), нали, в първия случай има по-голям шанс, според мен, за успеваемост и за убеждаване на съдията. Ако разликата е незначителна, аз бих я внесъл, пък, ако толкова се притеснявам съдията да не се ядоса, след приключване на делото окончателно ще му искам възстановяване на държавна такса, макар че, ако откаже, нямам какво да направя или поне аз не се сещам какво повече може да се направи. И какво, като се "ядоса", аз като съм прав - има втора достъпна инстанция да провери "тенденциозното" му решение. Вторият вариант е на дадените указания да се напише къде съдията е сбъркал, вместо да му се спазят указанията, като възможните сценарии на развитие на събитията са три - 1. съдията приема, че е сбъркал и продължава със съдопроизводствените действия; 2. съдията приема, че указанията му не са изпълнени и прекратява делото; 3. съдията приема, че следва да даде "втори шанс" на ищеца и му изпраща отново разпореждане, давайки му последна възможност да изпълни указанията. Като че ли по-вероятна е втората хипотеза. Третият вариант е просто да не се отговаря на указанията и да се изчака да прекрати делото, което очевидно е същото като "вариант 2" от предходния сценарий. Тогава да се пусне частна жалба и да се надяваме, че втората инстанция не е на същия хал и ще види грешката. Това е, който каквото си избере, други възможни варианти аз не виждам.

Сега... това, с което не съм се сблъсквал, е хипотезите на чл. 70 ГПК за спор със съда относно цената на иска. Аз не съм виждал такова определение с диспозитив "увеличава цената на иска", за да мине буквално за определението по смисъла на чл. 70, ал. 2 ГПК, не съм и търсил практика, да си призная, но, пак в зависимост от вида на грешката, може да се приеме, че разпореждането на съда за даване указания за довнасяне на държавна такса играе ролята на такова "определение", макар и съдът да не се е произнесъл формално с определение, а с разпореждане.

Оня ден си мислих същото... Доплатих си....

Пак добре, бяха само 25 лв.....

И на мен ми се е случвало. Възражение по чл. 423 ГПК, съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, държавната такса за възражението по чл.423 ГПК е в размера, посочен в чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, който е 25 лв. Съдът ми иска такса 2% като за въззивна жалба. Платихме само 25 лв. и обясних на съда защо не е прав. Поисках допълнителни указания. Съдът се заинати и пак си поиска 2% като за въззивна жалба. Доплатихме ги, иначе съдът нямаше да администрира възражението, но лошото чувство, че съдът не спазва указанията в ТР на ВКС, остана.

Хора, благодаря , че се включихте в тая дискусия. Нещата са явно според очакванията ми: каквото и да правиш, съдията е прав... Лично аз бих опитала да се противопоставя на такова разпореждане, щото ми е много трудно да се примиря с всякакъв вид несправедливост...Като гледам, някои от вас също са опитали, адмирирам това! Обаче явно няма никакъв смисъл - ако не си платя, няма да ми дадат ход на делото ... Тъпо... Не става въпрос даже за парите, а за това че ти извиват ръцете и нямаш избор!

Здравейте,
аз гледам малко по-философски на въпроса ...

ОК, съдията е определил размера на таксата, НО в крайна сметка таксата ще е за сметка на загубилия делото.
Да, няма 100% гаранция за спечелване, а само 99%, защото съм чел такива сдебни актове, че се чудя съдията на кой свят е, и дали въобще е на планетата Земя, но такъв е живота.
Отделно, ако пък се тръгне да се обръща съдебна практика ... съдиите ако можеха, биха ви изпарили с поглед още преди да сте съпили в заседание.

Моят принцип е да не дразня съдиите, излишно!
Когато е от съществено значение, няма какво да ги жаля, но с уважителен тон и почитания ... пък каквото си реши.

Много добра логика, ironhorse!
Въпреки , че аз вече бях жертва на абсолютно несправедливо и немотивирано съдийско решение и три тъпи ..... на въззивна инстанция ми отрязаха главата до кръста, продължавам да вярвам, че настоящото дело ще го спечеля на 99,99 %, така че това доплащане ще ми го плати в крайна сметка загубилият ответник. Всъщност минах и през това съдийка да не ми присъди разноски при спечелено дело и признат от ответниците иск... Ама, айде, продължавам да гледам по-оптимистично на нещата... Кво да правиш - в тях хляба, в тях ножа... Само се чудя как ги избират тия съдии... всъщност не се чудя, то се вижда как...