Изповедта на един отчаян и огорчен човек.

[ot4aqnieto]

Здравейте,


През последните седмици, усещам как депресията толкова ме е привещила.. и за толкова неща искам да пиша, да говоря, въпреки че реално знам, че е безсмислено. Обаче искам да изразя възмущението, болката и гнета които като черен печат белязали са ми душата.

Ще пиша за държавата и институциите в нея и накрая на изповедта ще споделя една част от моето човешко битие..


Приятно четене и благодарности на тези, които поне ще ме изслушате виртуално.


...



Така наречените институции в България, в днешно време НЕ РАБОТЯТ!
Те съществуват и се "грижат" за хората, само на хартия.
Иначе, когато отвориш интернет и започнеш да търсиш фондации, дружества и организации до които да се обърнеш за помощ - о, та те са хиляди. И всички пишат , че дават всичко за хората в нужда, подпомагат тези, които са проблемни и с тежки съдби, правят дарения и въобще всичко възможно за реализацията на младите и старите, на отрудените и обременените.
Като се допиташ до тях обаче и като им споделиш трагедиите си молейки ги за помощ, ТЕ ДОРИ НЕ ТИ ОТГОВАРЯТ! ПРЕНЕБРЕГВАТ ТЕ!
Някои от тях (изключително малък брой) ти отговарят, обаче с няколко думи и ти казват - "Но ние не можем с нищо да Ви помогнем , съжаляваме, съчувстваме Ви обаче няма как да сме полезни".
Тези същите думи ги чета и слушам вече едно 5-6 години.. От всякъде казват тези същите думи и ги повтарят като мантра. Чудя се вече как не им омръзва да говорят само това, и само това.
Оставал съм по улиците, гладен и жаден, било ми е студено и съм се страхувал истински за животът си.. Грабвал съм се от Варна до София да ходя, за да отида лично до разни институции, партии, храмове и прочие и да им се моля като роб да не ме оставят на улицата.. да направят нещо, все пак аз съм човешко същество, не съм си намерил живота на улицата ,че да го губя толкова безотговорно .
За мое най-голямо втрещение и недоумение, от всички места ме връщаха.. вдигаха раменете и ми казваха, че нищо не могат да направят.. а някои ми записваха данните и ми казваха да си оставя мобилния номер, че щели да ми се обадят..
Е, до днес ги чакам да ми се обадят. И следа няма от каквото и да е обаждане. Мина се ЕДНА ГОДИНА от тогава. Тия въпросните "дружества и фондации", как не се сетиха да питат какво ли се е случило с мен, дали съм жив или мъртъв ?!? Как не ги заболя?!? И как допуснаха мразовитите им и безчувствени сърца да ме оставят на улицата, при положение че им обяснявам, че нито имам роднини които да ме приютят, нито имам храна, нищо... аз съм на улицата с неясна съдба какво ще става с мен.. Това обаче никого не трогна.. Та, нали тия въпросните хора не са на мое място , те нали са си на топличко в офисите, нали се правят че уж отчитат дейност.. В крайна сметка как да ги заболи тях за мен и съдбата ми, след като те и на представа си нямат какво е.. Не са го изживели.
В едно нещо вече съм сигурен - Не дай си Боже в днешни дни да си беден, мачкан или болен.. Никой не се и трогва от това.. Никой не те пита днес как живееш, или по-точно живееш ли или просто съществуваш. Това не я интересува държавата.
Най-висшата ценност – Човешкия живот, в днешни е нищо, не струва нищо за никого.
Повечето от държавните структури (почти всички) действат абсолютно мудно и тегаво. Ти отиваш при тях и им казваш, че умираш...казваш им че нямаш средства да си подсигуриш съществуването, че си с болести, със срината психика и какво ли не, и че живееш в ад. Споделяш им, че спешно се нуждаеш от помощ - СЕГА, не след 50 или 100 години, когато вече и кости няма да има от теб. Обясняваш им съвсем нормално и с болка на сърце всичко това, изреждаш им цялото си положение и накрая те ти отговарят, че трябва да кандидатстваш, да подаваш документи , че да чакаш еди колко си месеца.. и то АКО СЛУЧАЙНО БЛАГОВОЛЯТ ДА ТЕ ОДОБРЯТ.
Това е цяла пиеса на абсурда.
Тези хора (ако изобщо може да бъдат наречени с това название) изобщо не се замислят, че ти нямаш възможност да чакаш, че ти си бездомник, че си под домашен натиск и че слабееш с всеки ден, чудиш се какво да правиш.. Не ги е еня, че ти докато минат тези месеци в които да ги чакаш тях, ти може и да не си жив или да си убит..
Това е държавността в днешно време, ако изобщо можем да кажем, че има някаква дори наченка на държавност днес.
Няма и независими институции ! Ако някой си мисли, че има - жестоко греши.
Всяка една институция, фондация и т.н. която съществува, се финансира или отвън, или от правителството.. колкото да се каже, че съществуват някакви си там организацийки, които реално единственото което правят, е по цял ден да си кръстят краката и да седят пред компютрите, правейки се на големи бюрократи и демократи.. нищо повече те не правят.
Колкото пъти до сега съм поглеждал улиците, съм съзирал единствено мъка в тях. По подлезите виждам хора с отрязани ръце и крака, слепи и сакати.. на другия ъгъл с болка виждам някакъв старец, седнал на тротоара и до него някаква паница с угарки от цигари които е събирал по кошовете, за да си свива и да пуши. Виждам протегнати ръце, търсещи някой да им пусне жълти стотинки, за да може днес те да си осигурят поне насъщния хляб.. щото това е живота на улицата. БЕЗОБРАЗИЕ!
В същото време от телевизионните екрани разни политикановци-депутати и журналисти ми говорят за ХУМАННОСТ и ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ. Догажда ми се всеки път когато си пусна телевизора, щото е жалко хора които са толкова далеч от понятията Хуманност и Справедливост - точно те да говорят за тях.
Ако в държавите и обществата съществуваха реални хуманисти и справедливи личности, улиците нямаше да представляват това. Нямаше да има бездомници, нямаше да има очи пълни със сълзи ,нямаше да има всеки ден самоубийци. За една година в България слагат край на живота си около 1300 души, и това са все МЛАДИ ХОРА! Мрачна статистика.
Защо тези хора се самоубиват и посягат на животите си? Да не би да го правят от човечност и хубав живот?!?
Точно на няколко крачки от сградата на Парламента, е пълно с просещи хора.
До сега не съм видял един депутат, който да отиде при тези хора и да им даде дори малко, да ги накара да се усмихнат и да им дари живот. Виждам единствено как политиците излизат от сградата на НС и влизат в скъпите мерцедеси и беемвета, като дори не поглеждат към тези които нямат покрив над главите си и които висят по студения асфалт.
За какъв хуманизъм и каква човещина ми говорят от трибуната на парламента и от екраните, тогава? Къде е тази правда, тази човечност? Защо не се съзират в реалността?

Тъжно е , как едни живеят и тънат в разкош и слава.. а други през това време буквално се борят за своето оцеляване. Та не виждат вече път по който да вървят.
Иначе голям кахър имат институциите и политиците за така наречените "бежанци" и разни други елементи в Родината ни, които не са български. В днешни дни, ако си турчин, бежанец, ром и т.н. автоматично получаваш всички преимущества в държавата, дават ти се жилища и дори ти се опрощават сметките за ток, вода ,телефон и прочие. Фактически се вижда ясно, че върви ДИСКРИМИНАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ спрямо нас Българите. Ние сме дискриминирани от държавната власт в собствената си страна. Докато небългарите консумират безплатно всичко... Ии по всеки ТВ канал говорят колко им е зле на бежанците, как те имали нужда от помощ и държавата е длъжна да им помага.. през това време има българи и цели български семейства които гладуват, мизеруват и се чудят как да свържат двата края. Има българи с болести, които не могат дори елементарно лечение да си осигурят, щото този див капиталистически строй направи така, че парите да са основния фактор в обществото.. понеже нямаш ли пари, кучета те яли, дори медиците ни вече станаха такива, че не ти обръщат и грам внимание , ами те гледат в портфейла.
Аз не мога да приема това безредие и това отвратително пренебрежение спрямо българите, за сметка на чужденците. Нима всички българи сме осигурени, богаташи и прочие, имаме прекрасен живот, та остана да мислиме за някакви чужди елементи, на тях да се помага?
Българите кое качество хора сме, че за нас никой не се трогва? - Второ, Трето, Четвърто?
Наистина съм потресен от този абсурд, меко казано съм потресен.

Манастирите и църквите, които по принцип трябва да бъдат основните крепители в държавата - Духовната опора на нацията.. В днешно време къде е тяхната роля обаче?

Обаждал съм се до три манастира със зов да ме приемат там, поне докато мога да се повъзстановя и да си поема живота сам.. Тъй като от много места са ми казвали все думите - "Отивай в манастир, там ще ти е добре и ще те приемат, потърси църквата.. там само може да получиш спасение"..... И аз се реших, та потърсих църкви и манастири. И какво стана обаче?
След като апелирах до тях, от двата манастира дори не ме изслушаха и директно ме отрязаха като куче, с думите ,че нищо не можели да направят. Държаха се така, сякаш буквално ги ядоса това, че търся спасение от тях. Между впрочем аз съм ходил и лично в манастир, точно на портата им и са ме връщали..
Е, как тогава човек да намери спасение при тези хора, след като в днешни дни реално се вижда че църкви и манастири няма. Най-голямата трагедия е в това, че Владиците ни станаха по-големи мутри и от управниците. Вече и в манастир да идеш, направо да те е страх, предвид скандалите и развратът, които царят там.
Църквите са станали обиталища на хора, които изричат божието слово, но не го спазват и през другото време живеят като лордове и карат Линкълни за по 300 000. Грам не им пука за съдбините на нас - обикновените хорица от народа, които викаме за помощ, ала няма кой да ни чуе.
Едно време ,когато хората са кажели Манастир, те са разбирали това като - СВЯТО МЯСТО, където всеки човек който отиде , с радост може да получи топла храна и подслон, както и да му бъде разрешено да се изповяда, за да се освободи от това, което го гнети.
Днес обаче такова нещо няма !
Вместо самите клирици да търсят хората и да се борят да просвещават нацията, да правят нещо за самите хора, те ги отблъскват .. и после се възмущават че нацията била непросветена , че българите ходели при ереси и всякакви измамници.
Ами, това става така, защото църквата отдавна не е църква. Отдавна тя е обърнала гръб на хората от народа и отказва да им подаде ръка. За това днес съществува включително и духовна криза, освен финансовата.
Нещо повече - самите духовници в днешни дни, са станали толкова груби и арогантни, че надминават всякакви граници. Направо си е грях да държиш Божия кръст, да благовестяваш в църквата и да говориш за Бога.. пък в същото време да си толкова далеч от неговите дела, мисли и верую. Тези хора не само, че отдавна са се отделили от вярата, но и са потънали до толкова в грях, че сигурно са по - големи грешници и от обикновените хора в обществото.

И тези думи, които чувам от всички институции, та дори от известни личности - че не можели да помогнат и т.н. , са просто подигравка с болката на човек. Така ли от толкова хора и формации, никой "не може" да помогне ?!? Истината е че НЕ ИСКАТ, а не че не могат! Защото същите тези фондации и личности, на година получават огромно финансиране, да не говорим че една обществена личност, само от един проект или едно участие някъде получава хиляди. Е, нима не могат тези хора да отделят една скромна сума, да направят някакво дарение за да спасят човешки живот ! ? Нима парите са им по-скъпи от човешките животи ! ? Толкова се стискат тези, че сякаш в гробовете ще ги носят тия пусти пари.. които реално са едни хартийки и нищо повече, но пък днес е така, че точно тези хартийки определят човешкия живот ..
За 5-6 години време , в което на мен годините ми ей така изминаха да алармирам относно случая си и да търся помощ, не намерих и елементарно съчувствие и реална полза от никъде и никого.
Толкова лоши станаха факторите, че в днес и да умираш, ето там да те видят че си бездомен и че нямаш нищо.. ще те подминават с насмешка и един няма да се спре и да те запита от какво имаш нужда.
Човекът е оставен сам на себе си - това е днес реалността.


Нека споделя една част поне, относно това каква е моята съдба..

Аз от дете преживявам ужасии.
Първо - години наред терор и луд побой от баща.. след това в училище тормоз, трошене на чин върху мен , подигравки и какво ли не.. Имам вуйчо алкохолик който години наред вадеше ножове, и прави и до днес грандиозни изпълнения като се напие. Бягали сме посред нощ да спим в съседи, защото не е било възможно тук да се стои .
Отделно имаме съседи-роднини, които понеже къщата ни е наследствена, те си присвоиха половината ни двор. Правят каквото си поискат, нощно време вандалстват и крадат.. и никой не може да им се опълчи щото са властни и богати хора.
Баща ми през годините идваше, заплашваше, биеше ме.. шантажираше майка ми и тя пак му даваше шансове, но при него не можехме да издържим повече от три дни, тъй като при него е невъзможно човешко същество да оцелее. Не е спирал да ходи по жени и е манияк на тема дрехи, жени и си е втълпил че той е "вип", а всички други са тъпи селяни и не можели да се мерят с него. Психопат!
Години наред ту ходения при него , ту връщания тук при роднините на майка ми.. Никъде нямаше живот.
Майка ми веднъж подписа развод с него, след години хайде отиде втори брак да подписва със същия изверг. Създаде и второ дете от него, че и го роди, въпреки че той настояваше, тя да го махне. От тогава, откакто се роди въпросното дете (мой брат), се започна тотална дискриминация спрямо мен, терор над мен и пълно величаене на него. Всичко за него, грижите за него, подкрепата за него и каквото да станеше, все той беше правия и аз отнасях побоищата и критиките. Така той израстна лош, циничен човек , който също като баща ми живее във филми и си е втълпил че той ще коли и ще беси. Започна да създава само интриги в къщи, и когато всички се изпокараме, той седи отстрани и се смее.
До ден днешен не млъква ..и постоянно за нещо недоволства, блъска, тръшка.. понякога си издава странни звуци. Мисля, че не е и наред психически. Но семейството ми и дума не дава да се каже против него и редовно му говорят, че той е много силен, много хубав, че той едва ли не света ще притежава... и той още повече се възвеличава и си мисли, че е нещо значимо.
В такава среда израснах откак се помня. В училище беше ад за мен, връщайки се у дома почваше другия ад.
За мен нямаше спокойствие. Накрая се срина психиката ми, започнах нощем да сънувам кошмари, и се будех със задушаване.. Сърцето ми блъскаше в гърдите така, сякаш удар ще получа. Стана така, че след 8ми клас спрях училище, вече не бях годен да уча.. Оттам естествено вместо разбиране, аз отново получих луд побой от баща си и ме замъкна при неговите роднини, където тормозът продължи. Там клеветяха и обиждаха майка ми, крещяха ми, заплашваха ме.. и се принудих да избягам и оттам и отново да се върна тук. След това баща ми бесен звъня по телефона, нарича майка ми как ли не.. канеше се да ме убива. Беше ужас. Докато накрая реши, да се отрече от мен.. месеци не се обаждаше, с майка ми взеха втори развод, това беше когато аз станах на 18-19 г. В последствие пак се обаждаше, пак заплашваше.. брат ми тук ставаше все по невъзможен, щото него никой не го закачаше за нищо.. терорът беше все към мен и само към мен.!
Пропуснах да кажа, че бях едва 6ти клас, когато ми правиха тежка операция засягаща половите ми органи. Отстраниха ми единия тестис, който още когато съм се родил, е бил заседнал някъде горе в стомаха. Искали са още тогава да ме оперират, но майка ми не е позволила, щото съм бил бебе и подобна операция крие големи рискове за живота ми все пак.
И така 6ти клас ме оперираха.. болките и мъчението които изживях в болницата бяха неотразими... и за капак лекарите ми казаха, че има вероятност, макар и малка, да остана стерилен. От тая операция насетне, аз не съм същия човек. Отчаях се и тя буквално повреди съзнанието ми.. така с времето изпадах във все по-големи депресии. Случваше се така, че се режех, ръцете ми бяха целите в рани. Затварях се в стаята си и проклинах живота, света, всичко.. По улицата само щом ме видеха мои набори, та дори и такива които са по-малки, се започваха подигравките, пренебрежението, всички сякаш искаха да ме накарат да се чувствам още по-зле. Така за мен живот нямаше.
Освен това съм слаботелесен , винаги съм бил.. Често се задъхвам дори докато стоя, чувствам умора, огромна умора. На 25 години, аз тежа едва 50 и няколко килограма, и това от 3 години насам, дори един килограм не съм качил..
През годините на два пъти се опитвах да си намеря работа, веднъж в един склад, и втори път - в един мебелен магазин. Издържах не повече от ден и на двете места. Още като попаднах сред работниците и шефовете, се стъписах, понеже аз имам и вродена фобия от хора.. панически срам и зацикля ли - блокира всичко в мен, разтрепервам се и съм до там.
Бях изгонен от там, шефовете ми казаха да се лекувам.. че нещо с мен не е наред, и чак тогава да отивам да си търся работа. С две думи - АД !
А през годините мечтах единствено да открия спокойствие, много исках да си имам работа ,да си живея спокойно и просто да бъда нормален човек.. Обаче психиката ми се разби тотално и осъзнавах все повече как имам нужда от помощ, която няма кой да ми даде..
Месеци наред събирах стотинка по стотинка, ходил съм като роб да цепя дърва и да копая градински дворове, и то едвам издържах.. та накрая успях поне един компютър втора употреба да си закупя.. който се яви единствената ми надежда, поне чрез него да апелирам за помощ.. макар и до моментът да не виждам такава от никъде, а минаха години наред.
Скандалите в нас с годините растяха, стигаше се до моменти в които се налагаше да бягам от дома си.. Ходил съм по улиците с дни, спах по пейки.. Веднъж дори бях пребит и захвърлен в една шахта. Просто не е за разправяне.
Аз знам какво е глад, студ, мизерия.. всичко лошо, което може да си представи човек, аз знам какво е, душата ми знае какво е...
Преди около 4 години, някъде година след развода си с баща ми, майка ми си беше хванала втори мъж.. Набързо го прибра в дома ни без дори да го познава реално какъв е. Този мъж се представяше едва ли не за спасител на семейството ни.. Говореше велики думи и обещания, от които нищо не беше истина, но го разбрахме късно когато този човек съвсем беше унищожил семейството ни... Той се оказа лъжец и престъпник, който е ходил от град на град, лъжел е хора, нанасял се е да живее при различни семейства и жени, лъжел известно време, седял на гърба им и накрая ги ограбвал и бягал при следващата си жертва. Лъжец от класа се оказа. Набута майка ми в борчове, в кредити, които до днес тя не е изплатила и получава писма от кредиторите. Ставаха скандали ,с брат ми не се понасяха.. а майка ми се чудеше на кого по напред да угоди. По него време тя беше се хванала на работа, от която после я съкратиха.. и нещата станаха още по-зле. Скандали, побоища, блъскане.. това се случваше у дома, все едно дяволът е влязъл тук. Накрая след 4 години мъчение, аз бях човекът който изгони този втори мъж.. като той дори ме заплаши че ще ме убие. Започна да блъска с ножа по масата. Пълен ужас.
За 4-5 години време, в нашето семейство нищо не вървеше към добро.. всичко вървеше с бясни темпове само и единствено назад.. и все по назад. Стигнахме до там, че се поболяхме всички, просто няма живот вече тук в тази къща..
Брат ми от своя страна създава какви ли не интриги и само недоволства за да му купуват ядене.. и да му угаждат. Измисля си истории по мой адрес. Въобще абсолютно болен човек.
Тук нито по улицата има спокойствие, нито в къщи. Кошмарът е масов.
Миналата година в момент на пълно отчаяние , се реших да отида до София.. Исках да търся помощ там, защото ми е мечта просто да се махна от тук колкото може по надалеко. Изобщо този тукашния край ме депресира и искам да се излиша от това място завинаги.. защото виждам как тука и 100 години да минат, нещата само ще загрубяват и промяна към по-добро и към прогрес, е невъзможно да има.
Когато се добрах до София, добре че имаше един човек там, който ме посрещна и придружи до местата на които искам да отида.. иначе аз сам щях да се стъписам и е абсурд нещо да кажа или да открия. От тия места до които алармирах за помощ , аз бях върнат и цели две денонощия бях на улицата.. докато накрая този човек, който нямаше възможността да ме приюти, ми помогна с пари за пътя и се върнах отново тук в ада.. защото нямах избор.
От тогава ,до настоящият момент нещата са още по-шокиращи..
Стигнал съм до момент в който имам болки по цялото тяло, чувство на непрекъснат задух, отчаяние, паника.. а да не говорим че гласовете на всички тук ми се набиват в главата и ме тероризират буквално. Майка ми, тя просто е напълно отдадена на брат ми и само него крепи, с мен почти не разговаря, не се интересува, тя просто имам чувството че се наслаждава как детето и умира и се бори да оцелее...

Освен това тук дори и в двора не може да се стои спокойно, защото отвсякъде сме обградени от лоши хора - клюкари, които само докато се явиш навън, вперват погледите си в теб... и имаш чувството че с поглед те проклинат и ти казват - "Умри".
Нещо страшно е..


През последните месеци, просто съм изписал всевъзможни апели.. Моля отчаяно някой да ми подаде ръка.. Просто изпитвам непреодолимата нужда, искам го това нещо да се махна от тук.. да успея някъде, може да е една стая, може да е фургон дето се казва , обаче да има къде да си подпра главата и да се отърся от шоковете които изживях през всички тези години... Знам, началото ще ми е някакъв ужас, защото изобщо не ми го побира главата как ще се издържам, как ще плащам сметки, как ще подържам аз живота си.. с тази разбита психика и с това жалко състояние в което се намирам.. Именно за това търсих някакво подпомагане от институция, търсих , апелирах до храмове и центрове за рехабилитация, както и наблюдавани жилища в които по принцип от 3 до 6 месеца приемат хора в такова положение.. и там с помощта на психолози им помагат да се подготвят за живота и да живеят нормално. Само че , до момента от никъде дори малка индикация не дават.. че за мен е възможно да има спасение. Виждам единствено презрение, пренебрежение и пълно дискриминиране от обществото, държавата и всичко в нея.


Вече съм стигнал до момент, в който мисля че би било по-добре ако приключа скапания си живот.. !
Споделих болката си, историята на живота си, както и огорчението си от бездействието на всичко живо, по отношение на човешкия живот.

Благодаря на тези, които прочетохте това!

[probono]

Понякога е необходимо само да повярваш в себе си.Възможностите са около теб.Просто защото си потънал в огорчение и не ги виждаш.Започни да търсиш красивото в живота си и му се радвай.Така ще почувстваш промяната.Няма невъзможни неща.

http://drugiatsvqt.blogspot.com/

[justmy]

на автора добре дошъл в клуба с име живот ........

[pavelpetkov_bg]

viewtopic.php?t=57772

Информация за Англия, както и Законодателството им, също така, Дискриминационната политика на Великобритания !
За да разберете всичко, моля, следвайте лика, след което, прочитай те внимателно, всяка една информация - Информациите засягат всеки един !

http://www.worldlawdirect.com/forum/mem ... etkov.html

ВНИМАНИЕ :
В случай че, Вие, не забележите, линка, моля, посетете профила ми тук или отидете към гоогле и изпишете, във празното-квадратче - ИНФО ЛОНДОН ПАВЕЛ ПЕТКОВ

[rts]

Към отговарящите: Г-да, не усетихте ли безкрайното отчаяние на човека ? Необходима му е реална помощ, а не метафизични или философски напътствия ! Човекът е на дъното и едва ли ще може да си помогне сам. Нечовешко е да издевателствате над състоянието му с изрази като "това е живота". Който не може реално да помогне, да си мълчи или поне да изрази съчувствие.
Господине, опитайте се да съберете малко сили и отидете за помощ до две институции: Службата по социално подпомагане и Бюрото по труда по постоянния Ви адрес. Носете си личната карта и документ за квалификация/образование. Можете да се обърнете и със зов за помощ към някоя от телевизиите, като им разкажете да безизходното си положение.
Искренно Ви съчувствам, и Ви желая успех.

[justmy]

тоя над мен е крайно виолентен и подобно поведение обществото го изолира като абнормално

[pavelpetkov_bg]

About me :

https://httppetkovpavel1981blogspotcouk ... press.com/