Наследствена част на преживял съпруг

[dino-1]

Въпрос относно наследствена част:
Дядо ми се жени за първата си жена 1942 г.,и остава вдовец(съпругата му се разболява) -1944г.От брака си със първата си жена нямат деца. Първата му жена има още две сестри те почиват 1970г.и 1975г.Родителите на тези три сестри почиват-бащата-1971г. майката-1993г.

Дядо ми се жени повторно през 1946г.
Относно първата си съпруга остава ли със права на преживял съпруг за земеделски земи на баща й,които се върнаха на собствениците със закон от 1991г.? Бащата на първата съпруга на дядо ми умира1971г.другите й две сестри умират 1970г.,1975г.
Има ли дял като преживял съпруг от тези земи,каква част и със кои наследници?
Към 1991г когато се връщат земеделските земи останали наследници на семейството на първата съпруга на дядо ми са:
От 1първата сестра-дядо ми като преживял съпруг
От 2сестра-преживял съпруг и 1 дете
От 3сестра-1дете
И Майката на тези три сестри тя почива 1993г.

[ivan_lawyer]

Това ако не е спешно, мога да го разреша. Сега ми е късно - цял ден съм по дела.

[roshen]

Не. Първата жена на дядо Ви почива преди своя баща и няма низходящи, които да я заместят като наследници на прадядо Ви. Дядо Ви сам по себе си не е наследник на прадядо Ви, за да има отношение към каквото и да е имущество в наследствената маса на последния.

[vili_spasova]

Не. Първата жена на дядо Ви почива преди своя баща и няма низходящи, които да я заместят като наследници на прадядо Ви. Дядо Ви сам по себе си не е наследник на прадядо Ви, за да има отношение към каквото и да е имущество в наследствената маса на последния.

+ 1.

В допълнение и на който му е интересно: Действащият към деня на откриване на наследството на починалата съпруга Закон за наследството:



ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО ОТ 1890 Г.

УТВЪРДЕН С УКАЗ ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 1889 Г., ПОД № 484 - ОТМЕНЕН

Обн. ДВ. бр.20 от 25 Януари 1890г., попр. ДВ. бр.22 от 27 Януари 1890г., доп. ДВ. бр.29 от 6 Февруари 1896г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 7 Февруари 1906г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 28 Февруари 1907г., изм. ДВ. бр.156 от 20 Юли 1938г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 9 Април 1946г., отм. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г.

Материята е преуредена. Виж Закона за наследството от 1949 г. - ДВ, бр. 22 от 1949 г., в сила от 30.04.1949 г.

КНИГА I.

За наследството

Чл. 1. Наследството се предава по закон или по завещание.
Наследството по закона има място само в този случай, когато няма завещание за всичкото имущество или за част от него.

Глава първа.
За наследството по закон

Чл. 2. По закона, наследството минава към законните низходящи роднини, възходящите, съребрените, незаконнородените деца и към съпрузите по долуизложените ред и правила, а ако няма такива наследници, то - към държавата.

Чл. 3. Законът, при определяне реда на наследството, взема във внимание близостта на роднинските степени, а не преимуществото на едната или другата линия и не произхождението на имуществото, с изключение само на установените в закона случаи и ред.

Отдел I. За лицата, които могат да наследяват

Чл. 4. Всяко лице е способно да наследява. Изключенията от това правило са определени от закона.


Чл. 5. Неспособни да наследяват са:
1) този, който още не е заченат, когато се отвори наследството, и

2) дете, което е родено неспособно да живее.
В случай на съмнение, считат се за жизнеспособни тези, за които е доказано че са родени живи.


Чл. 6. Неспособни да наследват, като недостойни, са:
1) този, който е умишлено убил или се е опитал да убие лицето, за наследството за което е въпроса, а така също и съучастникът в тия престъпления;
2) този, който го е обвинил в престъпление наказуемо с окови, което е припознато за клеветническо;
3) този, който го е принудил да направи завещание, или да го измени, и
4) този, който му е възпрепятствал да направи завещание или да отмени направеното вече, или който е унищожил, скрил или изменил направеното подир това завещание.


Чл. 7. Който е признат за недостоен, може да наследва, когато наследодателят го е признал за достоен да наследва или чрез удостоверен акт, или чрез завещание.

Чл. 8. Наследникът, който е изключен от наследството по причина на недостойнство, длъжен е да върне всичките плодове и приходи, с които той се е ползвал от времето на отварянето на наследството.

Чл. 9. Недостойността на родителя или на възходящия роднина не бърка на децата му или на низходящите да наследват направо или по представителство.

Чл. 10. Близостта на родството се определя от числото на поколенията; всяко поколение се нарича степен.

Чл. 11. Веригата на степените прави линия; нарича се права линия веригата на степените между лица, които произхождат едно от друго; съребърна линия се казва веригата на степените между лица, които не произхождат едно от друго, но произхождат от един общ родоначалник.
Правата линия се разделя на права линия низходяща и права линия възходяща.
Първата свързва родоначалника с тия, които произхождат от него; втората свързва едно лице с тия, от които то произхожда.

Чл. 12. В правата линия се броят толкова степени, колкото има поколения между лицата; така, синът е с баща си в първа степен; внукът във втора и обратно, бащата и децата със сина и внука.

Чл. 13. В съребърна линия степените се броят по поколенията, като се почне от едното от роднините, възлиза се до общия родоначалник, който не се брои, и се слезе до другия роднина.
Така, двама братя са във втора степен; вуйка и племенник са в трета степен; рожденните братовчеди в четвърта и тъй нататък.

Отдел II. За правото на представителство

Чл. 14. Правото на представителство се състои в това, че представляващите заемат мястото и стъпят в степента и правата на представляемия.

Чл. 15. Представителството се допуска неограничено в правата низходяща линия.
То се допуска във всички случаи, било че чедата на починалия сънаследват с низходящите на едно чадо преди умряло, било че всичките чеда на починалия са умрели преди него, и низходящите на тия чада се намират между си в степени равни или неравни, било че, при равенство на степените, има разлика в числото на лицата, които принадлежат към някое коляно.

Чл. 16. Представителството не се допуска в полза на възходящите: най-близкият от тях изключва всички други.

Чл. 17. В съребърна линия представителството се допуска в полза на чедата и низходящите на братя и сестри на починалия, било че те дохождат да наследват наедно с вуйки и лели, било че всички братя и сестри на починалия са умрели преди него, а наследството се намира прехвърляно на техните низходящи в степени равни или неравни.

Чл. 18. Във всички случаи, когато представителството се допуска дележът става по коляно. Ако едно и също коляно е дало няколко стъбла, то дележът помежду им се прави по числото на колената във всяко стъбло, а членовете на същото стъбло делят помежду си на глава.

Чл. 19. Живите лица не могат да бъдат представлявани, освен случаите, когато работата е за отсъстващи и неспособни.

Чл. 20. Може някой да представи лицата, от наследството на които се е отрекъл.

Отдел III.За реда на наследството на законните роднини

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1906 г.) Законните деца или техните низходящи, макар и да са родени от разни бракове, наследват баща си, майка си и всичките други възходящи роднини.
Те наследват покритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческо стопанство, без разлика на пол и по равни части на глава, когато всички са в първа степен родство с наследодателя и са повикани да наследват самостоятелно, а по коляно, когато всички или някои от тях наследват по право на представление.
Те наследват непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческото стопанство, по същия ред, когато всички са от мъжки или женски пол. Когато низходящите са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол.

Чл. 22. Под законните деца се разбират тъй също и узаконените деца, осиновените и техните низходящи.
Но, макар осиновените деца и техните низходящи да наследват осиновителя, даже заедно със законните му деца, те не наследват роднините на осиновителя.


Чл. 23. Ако починалият или починалата не е оставил деца, ни низходящи от тях, наследството се дели на половин между бащата и майката, или остава на тогози от тях, който е жив.

Чл. 24. Ако починалият не е оставил ни деца, ни родители, ни брат, ни сестра, или низходящи от тях, то наследяват на половин възходящите по бащина и майчина линия без да се гледа на рода, от който е останало имуществото.
Но, ако възходящите не се намират в равни степени, то наследяват най-близките от тях, без разлика но линиите.


Чл. 25. Ако починалият не е оставил ни деца, ни родители, а наследяват само братя и сестри или техни низходящи заедно с възходящи по бащина или майчина линии, то първите получават две трети (2/3) от имота, а останалите - една трета (1/3) част,която се дели помежду им по правилата на горния член.
Но еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават само половината от частта, която се пада на родните братя или сестри, било че първите наследват сами или заедно с родните.
Низходящите от брата или сестрата наследват по коляно, на основание чл. 18.


Чл. 26. Когато починалият не е оставил подир смъртта си ни деца, ни родители, ни други възходящи роднини, то наследяват братята или сестрите на глава и техните низходящи по коляно.
Впрочем еднокръвните или едноутробните братя или сестри и техните низходящи, ако искат наследство заедно с родните братя или сестри или и с техните низходящи, вземат половината от частта, която се пада на родните братя.


Чл. 27. Ако умрелият не е оставил ни деца, ни родители, ни възходящи, ни братя или сестри, ни техни низходящи, наследството се пада на най-близкия роднина или на най-близките роднини на умрелия, без разлика на майчина или бащина линия.
Роднините по-горе от десета степен не наследват.

Отдел IV. За наследството на незаконородените

Чл. 28. Незаконородените деца нямат право за наследство от родителите си, ако тяхното произхождение не е припознато и не е обявено по законния ред.


Чл. 29. Когато незаконородените деца, на които произхождението е припознато или обявено, дирят наследство заедно със законни деца или низходящи от тях, то те вземат само половината от частта, която им се би паднала, ако да бяха законни.
Законните деца или техните низходящи имат право да заплатят припадащата се на незаконородените деца, част с пари или наследствено недвижимо имущество, по справедлива оценка.



Чл. 30. Ако родителят не е оставил подир смъртта си живи законни деца или техни низходящи, но е оставил родители, или едного от тях, или друг възходящ, или пък съпруг, то незаконородените вземат две трети от наследството, а останалата част се дава на възходящи или на съпруга.
Ако незаконородените деца дирят наследство заедно с възходящи и съпруга на родителя, то една трета от наследството се пада на възходящия, една четвърт част на съпруга, а останалата част на незаконородените.

Чл. 31. В наследствената част на незаконородените трябва да се прихване всичко, което те са получили от родителите и което трябва да се привнесе на основание чл. чл. 251 до 278, без да се приемат във внимание каквито и да са привилегировани разпореждания на родителите.

Чл. 32. Ако после родителя не е останало ни възходящи, ни низходящи законни наследници, ни съпруг, то незаконородените деца вземат всичкото наследство.

Чл. 33. Законните низходящи на незаконородения, който е умрял преди отварянето на наследството, имат право да искат всичко, което е установено от горните членове в полза на техния родител.

Чл. 34. Незаконородените, макар и припознати, не могат да наследват роднините на бащата или на майката, тъй също тези последните не могат да наследват имуществата на незаконородените.

Чл. 35. Ако незаконороденият е умрял, без да остави деца и съпруг, то наследството, подир него, се дава на тогози от неговите родители, който го е припознал, или който е обявен за негов родител, или пък се дели на половина между бащата и майката, ако детето е припознато и обявено от двата родители.

Чл. 36. Ако незаконороденият е умрял без низходящи и е оставил родители и съпруг, то едната половина от наследството взема съпругът, а другата - родителят или родителите на основание на горния член.

Чл. 37. Предвидените в горните членове права не се простират върху деца, признаването на които законът не допуска.

Отдел V. За наследството на съпрузите

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1906 г.) Когато подир умрелия съпруг са останали законни деца тогава, при три и повече деца от еднакъв пол, частта на преживелия съпруг е равна на частта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината от частта на всяко дете. Когато децата са от разен пол, тогава: в първия случай тази част е равна на частта на дете от мъжки пол, а във втория случай - на частта на дете от женски пол.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1906 г.) Ако няма законни деца, но са останали възходящи роднини, или незаконородени деца, или братя и сестри, или низходящи от тях, то преживелият съпруг получава една трета част от цялото наследство, когато смъртта на умрелия съпруг е последвала преди навършването на десет години от встъпването в брак. Ако смъртта на умрелия съпруг е последвала подир изтичането на този период, тогава преживелият съпруг получава половината от цялото наследство.
Ако пък съпругът дири наследство, заедно със законни възходящи роднини и с незаконородени деца, то той получава една трета част от наследството.

Чл. 40. Ако подир умрелия са останали други роднини, които имат право на наследство, то съпругът получава две трети от цялото наследство.
Той получава цялото наследство, ако подир умрелия не са останали такива роднини до шеста степен включително.

Чл. 41. В наследствената част на съпруга, който участва в наследството заедно с други наследници, се прихваща всичко, което той е получил на основание на съпружеския договор и зестрата.

Чл. 42. Предоставените на преживелия съпруг наследствени права не се простират върху тогози от тях, срещу когото умрелият е получил влязлото във законна сила решение за напускане.

[guest1]

В допълнение и на който му е интересно:

Много добре - за старанието, но - не разбирам, какъв е смисъла?
Хронологията е следната:

- 1944 година - почива първата жена, на въпросния човек;
- 1946 година - начало на колективизацията;
- 1948 година - масовизация;
- 1975 - ТКЗС-тата се преобразуват в производствени стопанства към АПК. Чак тогава - член-кооператорите губят собствеността си.
- 1991 - тази собственост се възстановява с приетия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи!

Без значение, съдържанието на действащия към онзи момент Закон за наследството - тези неща са били уредени, много преди да настъпят последващите събития!
Както roshen казва - след кончината на съпругата - преживелия съпруг няма роднинска (и наследствена) връзка - с нейните роднини!

[roshen]

Смисълът е, че е интересно да се видят разликите и приемствеността. Например, по тогава действащото право прекмущество се е давало на наследяването по завещание, ясно е прокарано разделение по полове. Говори се за наследяване от незаконно родени деца, които не са официално припознати...един куп любопитни моменти

[portokal]

Говори се за наследяване от незаконно родени деца, които не са официално припознати...

Мисля, че точно такова няма. Неприпознатите официално незаконородени деца изобщо са нямали право на наследство, най-малкото защото не се знае документално кого трябва да наследят. Дори иначе да го знае цялото село (или град; казвам "село" заради лафа "то се знае у селото, но го няма по делото").
Сега, по отношение на майката не съм се задълбочавала как са стояли нещата с припознаването и изобщо установяването на произхода, може би припознаването се е отнасяло предимно за бащата, както и сега.

Припознатите незаконородени деца са си оставали незаконородени, макар и с установен произход, имали са ограничени права на наследяване на родителите си и не са наследявали техните роднини.
Премахването на това ограничение е смисълът на срещащия се в по-новите закони текст, който гласи, че родените в брак и извън брак деца имат равни права. Става дума за равни права към родителя и роднините му за наследяване и за издръжка. Допреди 1945, и особено преди 1940, е било друго.

А на въпроса на автора на темата са отговорили (Рошен и др.) - дядото не наследява нищо от бившия си тъст, защото първата му жена е починала преди баща си, освен дето е преди колективизацията на земите.

[roshen]

Да, абсолютно си права.