forum.lex.bg

Здравейте. Моля Ви за помощ, какво трябва да направя при следната ситуация.
Аз съм български гражданин, а съпругата ми е украинска гражданка от АР Крим (анексиран от Русия 2014). Тя е със статут „ постоянно пребиваване” и живеем в България. Имаме две деца родени в България (български граждани), момиче на 9 години и момче на 6 години.
Съпругата ми възнамерява да отива в Крим с децата ни, уж с намерението обратно да се връща в България, но това нейно бъдеще обратно завръщане в България е под голямо съмнение.
Предвид изключително опасната ситуация в региона - войната, която се води много близко до Крим, а и претенциите на двете воюващи страни към Крим, увеличава още повече опасността. Изключително високия риск за сигурността на човешкия живот, особено за живота на малки деца, при пътуване в региона където съществува война. Предвид още непризнаването от страна на международната общност на анексирането на Крим, където възнамерява да отива и пребивава. Още наложените международни санкции срещу Русия. То аз сериозно се опасявам за живота и сигурността на децата си и че повече никога няма да мога да виждам тях.
Моля за Вашите съвети.
1. Аз не желая децата ми да отиват с съпругата ми в Крим.
2. Как трябва да се постъпва при такава ситуация?
3. Какви права имам аз като баща?
4. Въпреки моето не съгласие за излизането на децата от страната, може ли тя по някакъв начин да заобиколи моето несъгласие?
5. В случай че децата отпътуват заедно с майка си в Крим и след известо време съпругата ми отказва изобщо да се връща в България и напълно изолира децата и себе си от мен. При таково развитие на нещата, аз какви права, шансове и възможности ще имам за връщането на децата си? (Доколкото знам даже между две нормални държави са много сложни и дълги тези процедури, а тука в случая другата страна е автономна република към Руската Федерация, която не е призната от международната общност, самата Русия е във война и е под международни санкции, и т.н.). Аз сериозно се опасявам че при това положение, аз губя всички шансове изобщо по вече да виждам децата си.
6. При отказ от завръщане на съпругата в България и при желание на развод на една от страните, как ще се процедура в такъв случай?
Моля Ви когато отговаряте, освен юридическата страна на въпроса имайте в предвид и чисто човешката страна, става въпрос за съдбата, бъдещето, дори може би за живота на две малки деца.

Здравейте.

Въпреки, че сте написали доста текст - пропускате някой подробности. Основното е

cukka написа:Имаме две деца родени в България (български граждани), момиче на 9 години и момче на 6 години.

Децата САМО български граждани ли са или с двойно гражданство?

На сайта на МВР - страницата на Главна дирекция "Гранична полиция" - има доста материале за четене. Обърнете внимание на „Граничните проверки на ненавършили пълнолетие деца български граждани и такива с двойно гражданство, при напускане територията на Република България“.

Ще цитирам само някои неща:

1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани.
Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.
Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.
2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство.
Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.
В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

cukka написа:Аз съм български гражданин, а съпругата ми е украинска гражданка ...
... аз сериозно се опасявам за живота и сигурността на децата си и че повече никога няма да мога да виждам тях.

грешката е извършена преди 9 години и вече е невъзможно да бъде поправена. в съветския Семеен кодекс (а оттам по наследство и в българския) жената/майката има всичко, а мъжът/бащата е безправна буква. няма нужда да ходи никъде, тя може да напусне семейното жилище и да не ви дава да виждате децата. или може да ви изгони от същото жилище и да ви оклевети, че биете децата. както се казва, "иди, та доказвай, че нямаш сестра".

рускините и украинките са научени да злоупотребяват с дадената им от СК власт, така че тепърва се гответе за проблеми. шантажът с децата е описан до последната юридическа тънкост по рускоезичните женски форуми, така че ви чака неравностойна война с пълчища алчни и озлобени жени. уви, тази в Украйна е взела далеч по-малко жертви.

cukka написа:... Крим, където възнамерява да отива и пребивава.

нека бъдем честни и откровени - ако доверието в семейството е разрушено до степен единият партньор да иска да ходи някъде противно на волята на другия партньор, то да се вярва безрезервно в някакви си там думи е наивно. може да отиде в Крим, може и другаде. очевидно по прекия път през Румъния и Украйна това е невъзможно - няма как да се пресече безопасно фронтовата линия. теоретично са възможни обходни пътища през Турция и Русия, но основният въпрос е накъде всъщност се е запътила. възможно някой/някоя да й е прехвалил(а) живота като "беженка" и че за целта трябва да мине през Украина на път за Обетования Запад.

cukka написа: 1. Аз не желая децата ми да отиват с съпругата ми в Крим.
2. Как трябва да се постъпва при такава ситуация?
3. Какви права имам аз като баща?
4. Въпреки моето не съгласие за излизането на децата от страната, може ли тя по някакъв начин да заобиколи моето несъгласие?

а готов ли сте да им разрешите да отидат в Карлови вари? или в Кьолн, Карлово, Карлуково?
теоретично имате права, практически почти никакви нямате. единствената надежда е граничните служители да са достатъчно стриктни и да не позволят децата да напуснат страната без съгласието на втория родител. ако в пристъп на доверие в миналото сте подписвали какъвто и да е документ за подобно пътуване, той ще бъде (зло)употребен - пътуване до Украйна през 2015, или до Турция, или до ______ (попълнете сами).
ако сте подписвали нещо подобно, можете да опитате да оттеглите съгласието си с нотариална заверка и да уведомите писмено срещу входящ номер Гранична полиция.

cukka написа: 5. В случай че ... след известо време съпругата ми ... напълно изолира децата и себе си от мен. При таково развитие на нещата, аз какви права, шансове и възможности ще имам за връщането на децата си?
6. При отказ от завръщане на съпругата в България и при желание на развод на една от страните, как ще се процедура в такъв случай?

казах ли Ви вече, че фигурата на майката е свръхсакрализирана? трябва да докажете по недвусмислен начин, че пребиваването на децата с майката води до трайна заплаха за техния живот, за да имате макар и минимален шанс да получите родителските права над тях. дори майката да е наркоманка, алкохоличка и да бие децата, за закона тя е "майка". свиждане два пъти месечно, което майката може да саботира с внезапни пътувания, измислени болести на децата и какво ли още не. в досегашната си практика не съм срещал съдия по семейни дела от мъжки пол, а у представителките на съдийската професия съм срещал достатъчно предубеждения.

трябва Ви адвокат, който да не се е предал и да има сили да се бори със системата, дори когато е наясно, че шансовете са мизерни.

guest1 написа:Здравейте.

Въпреки, че сте написали доста текст - пропускате някой подробности. Основното е

cukka написа:Имаме две деца родени в България (български граждани), момиче на 9 години и момче на 6 години.

Децата САМО български граждани ли са или с двойно гражданство?

Децата са само български граждани

Хич не е сложен отговорът на зададените въпроси. Никой не може да изведе дете извън страната без съгласието на двамата родители. Четете внимателно:

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
6. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
7. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
8. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

hristev написа:... Никой не може да изведе дете извън страната без съгласието на двамата родители. Четете внимателно:

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

сигурно ли е, че за 9 години няма писмено съгласие? липсват както твърдения в подкрепа, така и оборващи твърдения. съответно простият отговор може и да не се окаже достатъчно прост.

bozyo написа:сигурно ли е, че за 9 години няма писмено съгласие? липсват както твърдения в подкрепа, така и оборващи твърдения. съответно простият отговор може и да не се окаже достатъчно прост.

Към кого е въпросът?

Съгласие се доказва с документи. Липсата на "оборващи твърдения" не е аргумент.

Отговорът е в чл. 127а /СК. Няма нищо сложно, ако децата са в България, просто не ги давайте. Заведете дело и съдът ще реши във Ваша полза, то е ясно от километри. Ясно е, не за друго, а просто защото там има война в момента, а децата са малолетни.

Може ли някой да ми отговори на следния въпрос: Понеже съпругата ми получи този статут „постоянно пребиваване” в България, на основание на брака сключен с мен (десет години в брак), аз мога ли по някакъв начин да влияя за да се отнеме този статут?

cukka написа:Може ли някой да ми отговори на следния въпрос: Понеже съпругата ми получи този статут „постоянно пребиваване” в България, на основание на брака сключен с мен (десет години в брак), аз мога ли по някакъв начин да влияя за да се отнеме този статут?

Има стара тема - Отнемане правото за постоянно пребиваване, а има и Закон за чужденците в република България

Чл. 40. (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
4. бракът е прекратен преди изтичането на 7 години от сключването му в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2;
6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;
10. се установи, че бракът с български гражданин е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му, с изключение на случаите по чл. 24м и чл. 25г;
13. член на семейството на български гражданин с предоставено право на постоянно пребиваване по реда на чл. 25г отсъства от Република България за срок, по-дълъг от две последователни години;
(4) Във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на Република България се отнема предоставеното право на дългосрочно или постоянно пребиваване, с изключение на случаите по чл. 25г.

Аз, доколкото успях да разбера изглежда аз нямам възможност, да влияя или да претендирам за отнемане на статута, на човека която получи всичи изгоди благодарение на мен, а сега претърпявам голяма „благодарност” обагрен с изневяра, лъжи, унижения, клевети. Която абсолютно не се съобразява с факта че с това си поведение опетнява и децата ни. Абсолютно безпардонно поведение, без какпка съвест и никакви даже елементарни морални ценности. Много жалко, че не мога да направя нищо по въпроса.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
6. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
7. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
8. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Ами използвайте този правен път или друг слкед консултация с адвокат, защото "може" не е императивно, а условно.

Има обаче и противодействие от страна на съпругата ви - напр. да заведе дело за замяна на съгласието ви, децата да напуснат страната. Има решение в този смисъл, поставено от съдии "родолюбци" или такива, срещу които Гешев искаше да се бори.
Не съм юрист, това не е правен съвет. Побързайте!