teogeo написа:n_ikito написа:Не съм много категоричен. Датата на изповядване е много важна. Според доктрината, собствеността се прехвърля точно в този момент. Подводни камъни много, я СИО, я някой не е собственик тогава.....знае ли човек?
На теб кой ти каза да се обаждаш по гражданскоправни въпроси? Нали беше милицай?
И доктрината, и практиката са КАТЕГОРИЧНИ, че не е проблем.
Не е "милицай", а е съдия по вписванията (или по "вкисванията", както е хумористичното име на агенцията).
Явно се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи с нотариален акт за поправка на нот. акт. В противен случай до доказване на противното нотариалният акт ще има за достоверна дата грешната дата - чл. 179, ал. 1 ГПК.
Аргументи - мотивите в Тълкувателно решение по т.д. 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, касаещи констативния нотариален акт, но имат значение и за конститутивния нот. акт:
Съгласно чл. 179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от
него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587
ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно
оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му
компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно
извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус,
на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта
документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на
собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо
всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК.
Нотариалният акт не е нищожен, но може да възникне спор относно датата му. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че е нищожен - чл. 576, вр. чл. 580, т. 1 ГПК, ВКС тълкува нормата в полза на действителността на нотариалния акт.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 19.05.2016 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3569/2015 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване , които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580,т.1,т.3, или т.6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл.576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма .Например, когато индивидуализацията на лицата по чл.580, т.3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на пълното име , личните данни , или единния граждански номер на участник в нотариалното производство , не водят до нищожност на нотариалните действия , както е утвърдено в реш. № 223/2014г по гр.д №1186/2011г, І г.о и реш. №143/2012г по гр.д №504/2011г ІV г.о, практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня ,месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт ,подреждането в специалната книга по чл.581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Включително по иск на лице,което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580 т.1 ГПК без да е участвало в нотариалното производство , следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл.579, ал.3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката ,или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на чл.579, ал.3 ГПК налага изискванията по чл.580 ГПК, във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността.