Изпит за адвокатска колегия

[kalojan]

Колеги, знаете ли дали казусите се дават заедно с теста в 9ч или до тях се допускат само издържалите теста?

[Biby]

Сутринта дават теста до към 12.00 ч. мисля, че беше. Почивка. И едва тогава казусите.

[irenna]

[punisher]

Сутрин е теста,а чак следобед са казусите.
Един съвет-наблегнете на теста и там насочете усилията си,че 30 % грещни отговори не са чак толкова много.Успех!!!

[missy]

да , само дето по никакъв начин не може да се разбере, колко точно си сгрешил....аз сравнявах, решавах....е, не можах да си докарам грешните отговори до 30 % , а ме скъсаха.....още повече , че въпросите от гражданската част до голяма степен се повтаряха/с оглед предишните тестове които са се падали/, а и никой не публикува верните отговори за проверка, така че.....успех на всички! иначе, проблемът за мен е че за двата казуса следобед дават само три часа -лично за мен това не е достатъчно, дори казусите да не са сложни/ако има такъв вариант /- за сравнение- на държавен изпит за един казус даваха четири 4аса-поне аз като се явявах....според мен трябва да има време спокойно да се прочете казуса за да не се изпусне нещо важно- че понякога и една дума може да обърне решението, но кой ли ме пита остава да си стискаме палци

[missy]

Колеги, знаете ли дали казусите се дават заедно с теста в 9ч или до тях се допускат само издържалите теста?

така ще бъде от следващия път доколкото разбрах- още не съм го намерила черно на бяло , но има слухове , че това са промените в наредбата, които са обсъждани на 30.05.,но аз никъде не намирам новата наредба, а и смятам , че не се отнася за сега явяващите се .иначе чух че от ноември изпита ще е -един ден тест, вечерта изнасят списък с издържалите, които на другия ден се явяват на казуси, и там ако издържат- на устен след това......яко а и да не забравяме , че е много голяма вероятноста да е сменен и конспекта дотогава- щом не са го сменили сега- макар , че това за мен е по удобен вариант- актуален конспект.

[eklekti4kata]

Няма нищо побликувано във ВАС във връзка с обсъжданите промени в
Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения и Наредба № 2 за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати.Не виждам как,ако такива има за адвокатския изпит, те ще влязат в сила за нас.Не съм обаче много съгласна, че понеже няма промяна в конспекта, трябва да се готвим върху старото ГПК и ЗАНН. Въпреки, че ако всичко беше както трябва в тая държава, ти изпитът би бил обявен за недействителен по причина да се дават на кандидатите въпроси, които не са обявени в преварително дадения конспект...

[eklekti4kata]

Божке,пУбликувано.Поправка!!!Като се пие бира и се пише-такива ексцеси стават!

[djalma]

Съсобственик може да дари своята идеална част от съсобствен недвижим имот:
1) само на съсобственик
2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
3) без ограничение

КОЙ Е ВЕРНИЯТ ОТГОВОР?

[Betty]

Съсобственик може да дари своята идеална част от съсобствен недвижим имот:
1) само на съсобственик
2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
3) без ограничение

КОЙ Е ВЕРНИЯТ ОТГОВОР?

3) без ограничение
Според мен.

[eklekti4kata]

Да, дарението не играе тук!

[missy]

Няма нищо побликувано във ВАС във връзка с обсъжданите промени в
Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения и Наредба № 2 за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати.Не виждам как,ако такива има за адвокатския изпит, те ще влязат в сила за нас.Не съм обаче много съгласна, че понеже няма промяна в конспекта, трябва да се готвим върху старото ГПК и ЗАНН. Въпреки, че ако всичко беше както трябва в тая държава, ти изпитът би бил обявен за недействителен по причина да се дават на кандидатите въпроси, които не са обявени в преварително дадения конспект...

абсолютно съм съгласна, че е неправилно да се явяваме по конспект, който не е актуален...аз така се явявах и на изпита за правоспособност- миналата година, септември-падна ми се въпрос"съпоставка между старото и новото НПК"-или нещо от сорта, а новото НПК си действаше отдавна....без коментар повече

и аз мисля че е "без ограничение"... скоро се светнах , че пише"дари", а не"продаде"
моля, кажете какво мислите по този:
19. Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през времетраенето на брака от съпруг – едноличен търговец, в резултат на търговската му дейност:
а са съпружеска имуществена общност
б не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие
в недвижимите имоти и права върху тях са съпружеска имуществена общност, а движимите вещи и паричните влогове са лично имущество

а ако е търговско дружество- какъв ще е отговора....

[Biby]

Не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

[pdimitrow]

Съсобственик може да дари своята идеална част от съсобствен недвижим имот:
1) само на съсобственик
2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
3) без ограничение

КОЙ Е ВЕРНИЯТ ОТГОВОР?

3) без ограничение
Според мен.

Хайде позволете си да не се съглася, че е без ограничение. Верният отговор е 2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
Ето го и доказателството:
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Това е копнато от ЗС

[Meli77]

Ако са собственост на ТД още по-малко...

[Meli77]

Тотално грешно, pdimitrow.

[pdimitrow]

Тотално грешно, pdimitrow.

Защо? Дарението е вид разпоредителна сделка със съсобствено недвижимо имущество (в случая). Какво ще стане например ако аз съм играл здраво на хазарт с някакви "добре облечени бизнесмени" и имам апетитен имот на 20 метра от морето или от ски пистата. Обаче този имот ми е в съсобственост с още 5 човека, които съвсем естествено не искат да го делят с тези бизнесмени. Съответно аз трябва първоначално да го предложа на тях да го изкупят и след това да мога да го дарявам на другите, говоря разбира се в тази хипотетична ситуация. Иначе да ако искам да го даря на сина си, дъщеря си, брат си, сестра си естествено, че няма да имам никакви ограничения. Но ако се поставите в описаната от мен ситуация няма да Ви е приятно съсобственика Ви да е мутрафон някакъв. Изисква се съгласието на другите съсобственици при дарението.
Това са ми спомените поне от гражданското право аз от доста време се занимавам с НК така, че може и да греша, но не е коректно да казвате, че е тотално грешно и да няма никакви цитирани законови разпоредби. Копирайте ми една разпоредба, че при дарението на съсобственост няма никакви законови ограничения и ще се съглася с Вас и ще си посипя главата с пепел

[pepelanka]

Съсобственик може да дари своята идеална част от съсобствен недвижим имот:
1) само на съсобственик
2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
3) без ограничение

КОЙ Е ВЕРНИЯТ ОТГОВОР?

3) без ограничение
Според мен.

Хайде позволете си да не се съглася, че е без ограничение. Верният отговор е 2) само след като предварително е предложил на останалите съсобственици своята ид.ч.
Ето го и доказателството:
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Това е копнато от ЗС

ами то си е ясно казано в закона - може да продаде! Да виждате такова изискване за дарение?

[missy]

направих една проба- пуснах въпроса в търсачка и по това което намирам, ограничението наистина е само за продажба а и смятам че изпитващите целят объркване с въпроса,подвеждащ е...не, че е кой знае какъв довод
а колкото до СИО, аз също мислех че не е, но получих мнения , че при ЕТ е СИО, а например при АД, ООД не е защото там отговорноста е лична. и незнам как да си докажа кой е верен отговор

[Biby]

При дарението не важи това ограничение. Законът изрично сочи само продажбата. Дарението е безвъзмезден акт, докато продажбата -не.
---------------------------------------------------------

По повод ЕТ и СИО:

л. 19, ал. 3, чл. 28, ал. 3 и чл. 29 СК от 1985 г.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 27 декември 2001 г.
по тълк. гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС

Бюлетин на Върховния касационен съд, бр. 9 от 2001 г., пор. № 10

ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА СЪВМЕСТЕН ПРИНОС ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ОТ СЕМЕЙНИЯ
КОДЕКС (СК) СЕ ИЗКЛЮЧВА ОТ ПРИДОБИТОТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ
ТЪРГОВЕЦ, КОГАТО ТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ УПРАЖНЯВАНАТА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ.
ВЕЩИТЕ, ПРАВАТА ВЪРХУ ВЕЩИ И ВЛОГОВЕТЕ, ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В
РЕЗУЛТАТ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАЗИ ДЕЙНОСТ НЕ СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА
ОБЩНОСТ, КОГАТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.
ДОПУСТИМ Е ИСК ПО ЧЛ. 29 СК ОТ СЪПРУГА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ЗА
ТАЗИ ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ИЛИ ДЯЛ ОТ ВЗЕМАНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В
НЕГОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.
СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЛИ
ЧАСТ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИЯ ДЯЛ В СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО ИЛИ С ОГРАНИЧЕНА
ОТГОВОРНОСТ ДРУЖЕСТВО, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.
СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА АКЦИИ, МОЖЕ ДА
ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

Председателят на ВКС на основание чл. 88 от Закона за съдебната власт
(ЗСВ) и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на
Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни
въпроси:
1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец
изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 от
Семейния кодекс (СК) и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите
имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на
осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.
а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на
строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и
необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е
сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана
по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;
б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с
търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият
съпруг;
в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската
дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му,
върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;
г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за
определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28,
ал. 3 СК.
2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за
част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество
с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно
дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски
дружества.
ОСГК на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Съгласно чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) всяко дееспособно физическо
лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен
търговец. За да поиска такава регистрация лицето трябва да отговаря на
изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите
или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1,
ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако
дейността му не е посочена в ал. 1.
Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби
налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност,
изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на
тези, посочени в чл. 1 ал. 1 ТЗ.
Според чл. 15 ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права,
задължение и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в
търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак,
спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ,
според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на
търговеца. ТЗ не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22,
ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях -
съпружеска имуществена общност.
От разпоредбата на чл. 15 ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание
следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на
прехвърлянето не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (например
отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение
за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския
оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговската сделка
се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент
в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, според която
прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по
партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице
по отношение на това прехвърляне, поради което е не приложимо изискването на
чл. 22, ал. 3, 4 и 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с
осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.
Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 ТЗ
налагат следните изводи:
- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото
останало имущество;
- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи,
права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е
уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния
търговец, когато той е в брак.
В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е
обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска
имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която
наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има
предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните
наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от
съпружеската имуществена общност.
ТЗ в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата
на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската
имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права
срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.
Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите
на съпруга едноличен търговец за разлика от уредените в ГПК особени правила за
изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи -
съпружеска имуществена общност - чл. 389а-389д ГПК. Взискателят, насочващ
изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде
кредитор на едноличния търговец. В този случай едноличният търговец ще
отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото -
съпружеска имуществена общност извън търговското предприятие, така и с цялото
имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието
му.
Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от
едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия
съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за
едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи
стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга нетърговец се
заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на
определена работа и съответно съпругът нетърговец подлежи на задължително
обществено осигуряване.
Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е
данъчнооблагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така
според Закона за счетоводството съпругът нетърговец няма дял в резултата и
разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец
печалби и загуби.
Семейните кодекси от 1968 г. и 1985 г. са приети при различни от
сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода
1968-1989 г. търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде
извършвана. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската
имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се
говори за "упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се
употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат
и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като
действуващите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали
само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.
Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването
на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за
задоволяване нуждите на семейството. Обратно,, дейността на едноличния
търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска
дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено
в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични
влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване
нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната
характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1
СК.
Изложеното позволява да се формулира следният извод:
Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за
придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от
упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са
съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и
"г" следва да се отговори:
а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез
учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда,
принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е
необходимо при сключване на предварителен договор, тъй като съпружеската
имуществена общност е изключена. Съпругът нетърговец не е легитимиран като
страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК
съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат да отглеждането, възпитаването и издръжката на
децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с
търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите
задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в
търговското предприятие, с личното му имущество (без несеквестируемото) и
половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е
включено в търговското предприятие.
в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското
предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква
съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец
зависи, дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в
търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху
вещи и парични влогове съпружеска имуществена общност.
г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно
надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да
обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите.
По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от
търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо
имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от
влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.
2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от
стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на
другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от
съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за
част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в
търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск
може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с
развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче, трябва да са били
налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на
прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при
определянето дела на съпруга нетърговец следва да се отчита стойността на
търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви,
в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.
3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена
отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово
участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите
съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но
този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по
чл. 29 СК само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга
нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото
участие - към момента на определянето й.
Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена
общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им.
Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С
оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр
не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от
нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а
стойността на акцията - към момента на определянето й.
По изложените съображения ОСГК на ВКС

Р Е Ш И:

1. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за
придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от
упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са
съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез
учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда,
принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е
необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като
страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съпругът нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които
едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност.
в) Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на
печалбата не е съпружеска имуществена общност.
г) По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато
доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на
общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от
влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.
2. Допустим е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за
част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото
предприятие.
3. Съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или
част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена
отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК.
Съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да
предяви иск по чл. 29 СК.