от fani_i » 04 Юни 2009, 07:17
РЕШЕНИЕ ОТ 29.10.2007 Г. ПО ГР. Д. № 580/2007 Г. НА СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Докладчик: съдията Диана Коледжикова
Производството е по чл. 196 и сл. ГПК.
С решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 290/2006 г. на И. районен съд, е отхвърлен иска на Д. Б. срещу Е. С., Г. С. и А. Б. за разваляне на договор за доброволна делба от 30.05.1990 г. на 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото.
Решението е обжалвано от ищцата, която твърди, че решението е неправилно, тъй като не целият договор за доброволна делба е нищожен, а само клаузата за издръжка и гледане, затова следвало да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и договорът да се счита сключен и без недействителната част. Моли решението да бъде отменено и да се развали доброволната делба, евентуално да се прогласи нищожността й.
Ответниците по жалбата Е. С. и Г. С., чрез процесуалния си представител, оспорват същата, като молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендират разноските, които са направили за водене на делото. Ответницата А. Б. изразява становище за уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е предявила против Е. С., Г. С. и А. Б. иск за разваляне на договора за доброволна делба на 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото, сключен на 30.05.1990 г. (допуснато изменение на иска в с. з. на 18.01.2007 г.). В исковата молба твърди, че с договора била прекратена съсобствеността върху наследствен имот, при което ответницата Е. С. по време на брака си с ответника Г. С. получила целия делбен имот, като вместо парично уравнение поела задължение за доживотна издръжка и гледане на ищцата. Това задължение ответниците С. не изпълнявали, затова ищцата иска разваляне на договора.
Ответниците пред районния съд Е. и Г. С., чрез процесуалния си представител, са оспорвали предявения иск. Ответницата А. Б. не оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за доброволна делба на недвижим имот от 30.05.1990 г. Д. Б., Е. С. и А. Б. са ликвидирали съсобствеността на останалия по наследство от К. Б. недвижим имот: 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото, като Е. Б. е получила правото на собственост върху същия (т. 1), вместо парично уравнение на дела на Д. Б. Е. Ст. се е задължила за я гледа и издържа докато е жива (т. 2), Д. Б. получила правото да ползва целия имот докато е жива (т. 3) и А. Б. получила парично уравнение за дела си от Е. С. (т. 4). Договорът е сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните. Към момента на сключване на договора Е. С. е била в брак с Г. С., удостоверение за граждански брак от 15.02.1976 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че целият процесен договор е нищожен. Той не е породил целените с него правни последици. Нищожните договори не подлежат на разваляне, тъй като са правно ирелевантни, затова искът за разваляне на договора за доброволна делба от 30.05.1990 г. следва да се отхвърли.
Съображенията за нищожност на договора са следните: С договор за доброволна делба страните по него трябва да ликвидират съсобствеността си върху общите вещи, като при съсобственост, възникнала от наследяване, следва да се спази принципът на чл. 69, ал. 2 от ЗН за получаване на реален дял от всеки сънаследник или уравнение на дяловете с пари. В случая уравнението на дела на ищцата е извършено не с пари, а с обещание за гледане и издръжка, и с учредяване на право на ползване върху целия имот. Тази клауза е нищожна поради липса на изискуемата от закона форма, тъй като вещно право на ползване върху недвижим имот се учредява в нотариална форма, а в частта, с която ищцата е отстъпила своя дял на ответницата С. срещу обещание за гледане и издръжка договорът представлява сделка за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, която съгласно чл. 18 от ЗЗД също следва да бъде сключена в нотариална форма. И двата компонента на уравнението, което ищцата е получила по договора, излизат извън рамките на делбата и за тях облекчената форма, предвидена в чл. 35, ал. 1 от ЗС, не е достатъчна.
Позоваването на ищцата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е необосновано, тъй като недействителната част на договора не може да бъде заместена от повелителни правила на закона, нито сключването й без тази част е възможно. Това е така отново поради принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, споменат по-горе. Нищожността на клаузата, с която е уговорено уравнението дела на ищцата, влече нищожност за целия договор, тъй като противоречи на закона договор за делба, при който единият съделител не получава нито имотно, нито парично уравнение. По своята правна същност договорът за делба представлява дарение, като ищцата е отстъпила безвъзмездно дела си на ответницата С. Без да е сключен в нотариална форма съгласно чл. 18 от ЗЗД, този договор е нищожен - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно диспозитивното начало като основен принцип на процеса, съдът е длъжен и може да се произнесе само по предмета на спора, индивидуализиран от ищеца с основанието и петитума на исковата молба или с поискано и допуснато от съда изменение на иска до приключване на устните състезания.
В хода на делото ищцата не е правила искане за изменение на основанието на предявения иск и прогласяване нищожност на договора за делба. Съдът не може да се произнесе по направеното едва във въззивната жалба на ищцата искане за прогласяване нищожност на договора, тъй като с това би нарушил друг основен процесуален принцип, правото на защита на страната, ответник по иска. Макар и да имат еднакви правни последици - реституция на осъществените насрещни престации, исковете, основани на нищожност и на разваляне на договор са различни както по фактическо, така и по правно основание.
В обобщение съдът намира, че процесният договор е нищожен и не може да бъде развален. Предявеният иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат напълно с постановеното в обжалваното решение, поради което то следва да се остави в сила.
По делото няма данни въззиваемите С. да са направили разноски за воденето му, затова такива не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 290/2006 г. на И. районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30- дневен срок от съобщенията до страните.