Място на работа и командировъчни - шофьори

[frontmen]

Здравейте, пуснах въпрос и в една друга стара тема, но явно никой не я чете.

Та, интересуват ме въпросите относно място на работа и командировъчни на международни шофьори:
Ето ситуацията: български граждани са наети от българска фирма по трудов договор на длъжност международни шофьори за превози на товари. Българската фирма е дъщерна на международна транспортна фирма. Шофьорите пътуват с автобус до друга държава в ЕС и оттам взимат тира и го карат до съответното местоназначение - трета държава в ЕС. Превози в/от/до Б-я въобще не се извършват.

Въпросите ми:
- може ли да се определи в трудовите договори на тези международни шофьори, че мястото им на работа е Европа, или еди кои си и еди кои си държави в Европа - тъй като работата на шофьорите е да превозват товари с тир в тези държави;
- и оттук - ако горното може, ще трябва ли въобще да се плащат командировъчни пари на тези международни шофьори (тъй като аз не ги командировам в чужбина, самото им място на работа е там) - идеята е да им се плаща по-голяма твърда заплата, вместо за всяко излизане от България да се издават заповеди за командироване, да се прави сложно счетоводство с начисляване на командировъчни и т.н.

Четох доста писма на Мин. на труда и противоречиви съдебни решения, включително едно прясно на ВКС от март т.г., и съвсем се обърках. Очаквам с интерес коментарите ви по горното.

[eti_6]

Вариант1- трудов договор с българската транспортна фирма, начислена РЗ и задължително командировки за всеки курс излизане - влизане в БГ/чл.215, във в/ка с чл.121 КТ и Наредба за служебните командировки в чужбина.
Вариант 2 - трудов договор с международната транспортна фирма - няма командировки, а и шофьорите ще са доволни.
Нямате ли Ръководител транспорт във фирмата?

[frontmen]

Всъщност Вариант 1 в момента се прилага във фирмата, а моята задача е да дам предложение как да се избяга от този вариант, ако въобще е възможно.

Вариант 2 въобще не е на дневен ред - не мога да предлагам на хората да си закрият фирмата и дейността в Б-я - те не случайно са дошли тука и са наели български шофьори.

[irinasu]

Здравейте, искам да попитам при ООД за изпращане на работници в чужбина като командировка какво е нужно и как стои въпроса нормативно. Осигуровките на каква база се внасят, например може ли да се осигурява работника на по ниска заплата тук в Б-я а сумата в чужбина да се изплаща като командировка.

[frontmen]

irinasu, въпросът е много общ и едва ли някой ще ти даде конкретен отговор. Зависи какъв е работникът, за какво го пращате, за колко време и т.н. Най-общо казано, трябва да се издаде заповед за командироване; ако срокът на командировката е > 30 дни - трябва и съгласие на работника; трябва да се плащат командировъчни и т.н.

Конкретни регулации има в
НАРЕДБА за служебните командировки и специализации в чужбина: http://lex.bg/laws/ldoc/2135485996
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
http://lex.bg/bg/laws/ldoc/-549442559

[realist]

По спомени имаше някаква наредба, с която се определя на шофьорите, стюардесите, летците и т.н. персонал, който извършва работата си при придвижване от едно място на друго, допълнително възнаграждение на километър и заплащане на нощувки, ако се налагат такива.
Отделно от това имаше някаква практика, че ако шофьорът е нает за превози в България, а вие го изпращате в чужбина ще дължите командировъчни.

[frontmen]

Сигурно имате предвид Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, издадена на основание чл. 7, ал. 2 от Постановление № 40 на МС от 2.07.1987 г. и влязла в сила от 1.04.1990 г.
Относно нея, следва да се има предвид РАЗЯСНЕНИЕ № 2-1100 от 27.03.2007 г. относно реда за определяне на полагащите се квартирни пари, посочен в чл. 10, ал. 1 от въпросната наредба. Според това разяснение считано от 01.07.2004 г. командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства се определят по реда на раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ бр. 50/11.06.2004 г.)

М/у другото, и наредбата, и разяснението ми излизат само в Апис, в Лакорда например не ги намирам, не знам за другите ПИС.

[barcelo]

Ако погледнете данъчния и осигурителния ефект ще видите, че най-изгодно е да се отчитат командировките защото сумите не се облагат с данъци и осигуровки. Ако изплатите същите суми като заплати, то ефектът ще бъде около над 30% за данъци и осигуровки.

[pitasht]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 565



София 04.06.2009 година



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА



при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 638 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Н. Д. от гр. В. против въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 15.03.2004г. по гр.д. № 823/2002г.на Районен съд София в обжалваната му отхвърлителна част.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Счита,че разрешаването на поставения от него съществен материално-правен въпрос относно дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор,извършващ международни превози е от значение за прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се позовава и на решение №1047 от 23.06.2006г.по гр.д. № 2875/03г.на ІІ г.о.

Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд,в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Н. Д. искове с правно основание чл.128 от КТ за присъждане на сумата от 1 400лв., представляваща неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение и сумата от 8 968лв.,представляваща стойността на дневните командировъчни пари,дължими за извършени задгранични превози за периода 21.08.2000г.-9.10.2001г.,ведно с обезщетение за забава в размер на 1 090лв. За да постанови решението си съдът е приел,че тъй като съгласно чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата за командировките в страната-не се считат за командировани лицата,за които пътуването е начин на изпълнение на трудовата им функция, то ищецът,който е работил като шофьор и е имал място на работа в превозното средство,като постоянната му работа е извършвана при и по повод на пътуването му в чужбина- за него извършваните –в изпълнение на основната му трудова функция- пътувания в чужбина не представляват командировки по смисъла на чл.121 ал.1 от КТ и за тях не се дължат командировъчни.

С оглед на изложеното,поставеният от касатора въпрос - е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като е от преценката му зависи решаването на спора.становено е по делото,видно от заключението на приетата по делото допълнителна експертиза, че касаторът за процесния период е извършил 10 курса в чужбина въз основа на 10 броя командировъчни заповеди. Като се позовава и на цитираното от него решение на ВКС –касаторът изразява становището си за дължимост на следващите се дневни командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Касае се за съществен въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/,като произнасянето по него ще доведе до отстраняване на неясноти във връзка с горепосочените Наредби, което би било от значение за развитие на правото. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,което мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :



ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

[frontmen]

И решението по това дело:


Решение № 314 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазовачл. 215,
чл. 245, ал. 2 КТ
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Д. от гр. В., ч. процесуалния си представител-адвокат Г. против въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 4* по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.03.2004 г. по гр. д. № 823/2002 г. на Районен съд София, 67 състав в обжалваните отхвърлителни части. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на претенциите. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 565 от 4.06.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос - за дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор, извършващ международни превози.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Независимо, че в касационната жалба са развити доводи само във връзка с иска по чл. 215 от КТ, тъй като в нея е посочено, че е подадена срещу постановеното от СГС решение, настоящият съдебен състав приема, че предмет на обжалване е целия въззивен акт. С него СГС е оставил в сила решение на районния съд, с което са отхвърлени следните обективно съединени искове: с правно основание чл. 215 от КТ за сумата от 8 968 лв., представляваща дължима суми за командировъчни пари от извършени задгранични превози за периода 21.08.2000 г. -9.10.2001 г., ведно със обезщетение за забава в размер на 1 090 лв., по чл. 245, ал. 2 от КТ за сумата от 90 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение от 1000 лв., по чл. 128 от КТ за сумата от 1 400 лв., представляваща неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца и по чл. 245, ал. 2 от КТ за сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за забава.

От така предявените четири иска-два са недопустими на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като са с цена на иска до 1000 лв. На това основание по отношение на претенциите - с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ за сумите от 90 лв. и от 120 лв., представляващи обезщетение за забава върху вземанията за дължимо и за неправомерно удържано трудово възнаграждение - касационното производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

Касационната жалба в останалата част - относно претенцията с правно основание чл. 215 от КТ и тази по чл. 128 от КТ е допустима и следва да бъде разгледа по същество.

За да постанови решението си-в тази част, въззивният съд е приел, че жалбоподателят в качеството си на шофьор, извършващ възложените му от работодателя международни превози, е имал място на работа в превозните средства на дружеството, като постоянната му работа е извършвана при и по време на пътуването в страната и чужбина, поради което същия попада в категорията на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната. За иска по чл. 128 от КТ е приел, че е недоказан, първо защото не е установено извършването на удръжки и второ, защото настоящата хипотеза не попада сред изброяването по чл. 272 от КТ.

Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касатора е, че в случая не намира приложение Наредбата за командировките в страната, а Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.

Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора.

Отговорът на поставения въпрос във връзка, с който е допуснато касационно обжалване вече е даден с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение по гр. д. № 3* по описа за 2008 г. на I г. о. на Върховен касационен съд. Неправилна е съдебната практика, според която командировъчни пари не се дължат, защото пътуването със и в превозно средство е място на работа на шофьорите. Тази практика не се споделя от настоящия състав, защото не съответства на съдържанието на понятието "командировка", като изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа и не на определеното му работно място. В случая приложима е не Наредбата за командировките в страната, а Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, наричана по-долу Наредбата. Съгласно § 1 от Заключителните й разпоредби - тя се прилага за всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, каквато е и ответната- "Бултранс" ООД. Съответно- дължими са и следва да бъдат изплатени дневни командировъчни пари на шофьор, извършващ международни превози и то в размер, не по-малък от определения в Наредбата.

Като е приел обратното -въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а спорът решен по същество -на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ГПК, пред вид това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

В случая е безспорно установено, че ищецът /сега касатор/ е работел през исковия период като шофьор в транспортна фирма за извършване на международни превози- "Бултранс"О., като е извършил за периода октомври 2000 г. -септември 2001 г. общо десет курса в чужбина, за което са издадени десет броя командировъчни заповеди. За тази си дейност той е следвало да получи съгласно чл. 8 от Наредбата командировъчни пари в размер на 35 щатски долара на ден- за единична езда и по 27.50 щатски долара на ден-при двойна езда. В случая -пред вид факта, че във всички представени документи е посочено само името на ищеца, а и ответникът не е направил възражение, че курсовете са извършвани съвместно с друг шофьор, съдът приема, че е извършвана единична езда. Определеният от заключението на приетата по делото експертиза размер на дължимата сума - за осъществените от ищеца международни превози за процесния период възлиза на 10 945.26 лв./като изчислението е правено по курса на долара към датата на издаване на командировъчните заповеди./От така определената сума следва да се приспаднат 3 657 лв., за които вещото лице е дало заключение, че не са били своевременно отчетени от ищеца на ответника и са останали дължими. Следователно -исковата претенция се явява основателна за сумата от 6 288 лв. В останалата част до 8 968 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде отхвърлена като недоказана и претенцията за обезщетение за забава в размер на 1 090 лв. Ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи начина на изчисление на така претендираната сума.

Недоказана е и претенцията по чл. 128 от КТ за сумата от 1 400 лв., претендирана като неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. В тази част решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като развитата от касатора теза, че това са пари, които са му били откраднати в чужбина и удържани от работодателя от трудовото му възнаграждение, по никакъв начин не беше установена. Обратно - вещото лице, след справка в счетоводството на дружеството дава заключение, че няма документи, въз основа на които да се направи извод за подобна удръжка.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя без разглеждане като недопустима подадената от Д. Н. Д. от гр. В. ул. "Княз Борис I" № 1 ап. 4 касационна жалба против въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 4* по описа за 2004 г. на Софийски градски съд в частта, касаеща претенциите - с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ за сумите от 90 лв. и от 120 лв., представляващи обезщетение за забава върху вземанията за дължимо и за неправомерно удържано трудово възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по делото.

Отменя въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 4* по описа за 2004 г. на Софийски градски съд в частта, касаеща предявения иск по чл. 215 от КТ за сумата от 8 968 лв. и вместо ТОВА ПОСТАНОВИ

Осъжда "Бултранс"О. гр. С. със седалище и а. на управление: гр. София кв. "Надежда"бл. 106 вх. "В"ет. 1 ап. 1,представлявано от управителя П. да заплати на Д. Н. Д. от гр. В. ул. "Княз Борис I" № 1 ап. 4 сумата от 6 288 лв./шест хиляди двеста осемдесет и осем/лева, представлява стойността на неизплатени дневни командировъчни пари за извършени от него международни превози за периода октомври 2000 г. - септември 2001 г., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан в останалата му част до 8 968 лв., както и за претенцията за обезщетение за забава в размер на 1 090 лв.

Оставя в сила въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 4* по описа за 2004 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част досежно претенцията по чл. 128 от КТ за сумата от 1 400 лв., неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца.

Решението е окончателно, освен в частта, в която е прекратено производството, в която подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

[pitasht]

za frontmen