Обявиха конкурсите за първоначално назначаване !

[contralegem]

Хи-хи, писали са ми 4,25...При всички откровени глупости, които написах и ме е срам да споделя тук , това си е жив успех....

[maiabg]

сподели, моля те!

[vaniaoz]

Мерси, Поли!

Ето какво си спомням тази сутрин от казуса:
Ищците Г. и М. през 2009 г. предявили иск срещу ответника за предаване на владението на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба, като представили решение на ОСЗГ. Претендирали обезщетение за това, че са били лишени от ползването на имота за 3г. назад от подаване на исковата молба.
Ответникът оспорил исковете. Твърдял, че решението не легитимира ищците като собственици, защото нямало скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ. Претедирал подобрения на стойност 20 000 лв. и твърдял, че има право на задържане до изплащане на тази сума.
По делото се установило, че през 1957г. ответникът и наследодателят на ищците са сключили предварителен договор за имота. През 1958г. наследодателят включил имота в опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС.
Ответникът владял имота през цялото време от 1958 г. до 2009г. През 1988г. предявил иск за сключване на окончателен договор, който бил отхвърлен.
През 2004г. ищците завели иск за установяване правото на собственост върху имота, който на първа инстанция бил отхвърлен, защото нямало валидно решение на ОСЗГ, а на втора инстанция ищците се отказали от иска, делото било прекратено, първоинстанционното решение - обезсилено.
През 2007г. ищците водили иск за делба, като се споразумели с третия наследник и придобили имота въз основа на спогодбата.
През 2005г. ОСЗГ се произнесла с решение в полза на ищците.
През 2009г. ищците завели настоящия иск, като ответникът представил и завещание в полза на третия наследник от 2005г. (наследството било открито 2006г.), който не бил страна по делото.

Въпросите, както писах, бяха много и ще ги предам в най-общи линии:
Квалифицирайте исковете.
Кога решението на ОСЗГ е титул за право на собственост? Може ли ищците да се легитимират с него като собственици, ако към него няма скица?
Решението на ОСЗГ доколко подлежи на съдебен контрол? До къде може да стигне съда в контрола си?Ако има ВСР на административния съд, какво е значението му за гражданския съд?
За кои периоди тече придобивна давност? Каква законова забрана има за придобиване по давност на имот, внесен в ТКЗС? От кога такъв имот може да се придобива по давност?
Има ли ответникът право на задържане?
Има ли значение за настоящия спор отказът от иск през 2004г.? Какво значение има?
Как се разпределя доказателствената тежест по исковете и възраженията? Съдът длъжен ли е да укаже това и към кой момент?
Напишете диспозитив.

На първо четене, аз бих отговорила на някой от въпросите така:
Искове на ищеца по чл.108 от ЗС и 56 от ЗС.
Решението на ОСЗГ е титул за собственост, когато не се оспорва от трети лица, че и те имат право на собственост върху имота, и когато е спазена процедурата за издаването му.Съда може да го отмени - осъществява косвен контрол.
Би следвало да го вземе предвид решението на ВСР.
Забрана-чл.86 от ЗС.
Давност тече до внасянето му в ТКЗС и след реституцията .
Право на задържане -НЕ.
Има значение , нямат право да предявяват съшия иск на същото основание.
Съдът е длъжен да насочи страните с определиение.

Contralegem , ти как си решила казуса?Щом си се явила и изкарала 4,25 добре си се справила.А други има ли явили се?

[Гост.]

Давност тече до внасянето му в ТКЗС и след реституцията

По делото се установило, че през 1957г. ответникът и наследодателят на ищците са сключили предварителен договор за имота.
През 1958г. наследодателят включил имота в опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС.
Ответникът владял имота през цялото време от 1958 г.

До внасянето му в ТКЗС ответникът не е твърдял да е владял, въпреки да има предварителен договор за този имот.

.....нямат право да предявяват съшия иск на същото основание.

При промяна на фактите и обстоятелствата- може(преди време и аз си мислех, че не може във връзка с един иск по 108). Отделно Р е обезсилено ( което говори, че липсва насрещен иск за придобивна давност), къде тук СПН?

[vaniaoz]

Здравей,
имах предвид,че с отказа от иска делото се прекратява ,като с това свое действие ищеца заявява,че няма да предявява повече този иск на това основание, затова при отказ от иска не се изисква съгласието на ответника ищеца да предприеме тези действия, което всъщност е разликато с оттеглянето на иска.

[contralegem]

Квалифицирах исковете по чл.108 ЗС и по чл.57, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД. Разграничих чл.57, ал.1 ЗЗД и чл. 71 ЗС.
След това преписах чл.14, ал.1, т.1-3 ЗСПЗЗ. Когато е обжалвано решението на ОСЗГ, съдът решава спора по същество на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ - това означава, че ако решението на комисията страда от недостатъци, съдът е властен да ги поправи. Цитирах какви са правомощията на съда по АПК, както и чл.302 ГПК.
Давност е текла за периода 1957-1958. След внасянето на имота в ТЗКС давност не е текла нито в полза на ищеца, нито в полза на ответника. Сметнах, че давност следва да тече отново след предвиждане на ред, по който собствениците да могат да възстановят правата си върху имота, внесен в ТКЗС - тоест датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Искът, заведен през 2004г., не прекъсва давността, защото на основание чл.116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва, ако искът е уважен, а той на първа инстанция е отхвърлен, а след това ищците се отказват от него - тоест все едно не са го предявявали. Искът през 2007г. също не прекъсва давността - не е насочен срещу ответника. Давността се прекъсва евентуално с предявяване на иска през 2009г.
Ответникът няма право на задържане, защото е придобил имота въз основа на предварителен договор - действително, на иснование чл.70, ал. 3 ЗС има правата по чл.71 ЗС и чл.72 ЗС, но не и право на задържане, тъй като е недобросъвестен владелец.
Оттука нататък сериозно се омазах - писах, че отказът има значение за настоящото производство. Макар да са различни искове - по 124 ГПК и по 108 ЗС - с различен предмет и петитум, писах, че искът по чл.124 ГПК и установителната част на иска по чл.108 ЗС съвпадат, касае е се за същия иск, който поради отказа от него и изричната разпоредба на чл.233 ГПК не може да бъде предявен отново. И щом установяването на правото на собственост е недопустимо, е недопустим целият иск по чл.108 ЗС. Затова и го оставих без разглеждане. По втория иск въобще пропуснах да се "произнеса"...Това е в общи линии.

[vaniaoz]

Здравей,
въпреки ,че при първия прочит писах че ответника няма право да задържи имота ,всъщност има именно на основание чл.70 от ЗС.
По отношение на отказа от иска, въпреки че по 108 от ЗС поглъща установителния иск за собственост , с него се иска и да се върне владението, затова не трябва да е пречка да се предяви т.е не става въпрос за абсолютно еднакви искания.

[sunnyset]

Казусът е интересен.
Аз също като колегата vaniaoz, считам, че ответника има право да задържи имота, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС. Законът не дава възможност на приобретателят да придобие имота чрез кратката петгодишна давност. Останалите права, визирани в чл. 71 и 72 ЗС, той има.

.....Ответникът оспорил исковете. Твърдял, че решението не легитимира ищците като собственици, защото нямало скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ.

Кога решението на ОСЗГ е титул за право на собственост? Може ли ищците да се легитимират с него като собственици, ако към него няма скица?

По този въпрос открих в теорията и практиката, че скицата представлява неразделна част от решението. Скицата има значение, защото чрез нея се индивидуализира имота, подлежащ на възстановяване. Счита се, че ако имота не е индивидуализиран в самото решение на ОСЗГ и към него няма и скица, имота не може да се индивидуализира, което прави решението на ОСЗГ нищожно.

[contralegem]

въпреки ,че при първия прочит писах че ответника няма право да задържи имота ,всъщност има именно на основание чл.70 от ЗС.

Аз също като колегата vaniaoz, считам, че ответника има право да задържи имота, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС.

Не, това със сигурност не е така - единственото нещо по този казус, за което съм съвсем сигурна - недобросъвестният вледелец няма право на задържане.

[ann]

въпреки ,че при първия прочит писах че ответника няма право да задържи имота ,всъщност има именно на основание чл.70 от ЗС.

Аз също като колегата vaniaoz, считам, че ответника има право да задържи имота, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС.

Не, това със сигурност не е така - единственото нещо по този казус, за което съм съвсем сигурна - недобросъвестният вледелец няма право на задържане.

Има специална норма - § 4в. от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Чл.72 ал.3 от ЗС дава право на задържане.

Относно недобросъвестния владелец, какъвто А.А.М е станал след 2007 г. (одобрена е съдебна спогодба, по силата на която този имот е поставен в дял на ищците), отново би имал право на задържане, ако са налице условията на чл.74 ал.2 от ЗС. Ако не ме лъже паметта въпросът беше формулиран в смисъл: може ответникът да упражни право на задържане (имаше се предвид, когато е недобросъвестен), и ако има такива случаи - при какви предпоставки.

Относно придобивната давност - чл.12 ал.7 от ЗСППЗЗ и чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ.


А за който се интересува, казусът за окръжните съдилища беше нещо такова (ако някой помни повече, да ме поправя и допълва):
Снежана А., Ангелина А., Румен А, Бойко К., ....А. (не му помня името), Атанас А. и Румяна В. са наследници на Асен А., починал през 1976 г., като Снежана, Ангелина, Румен, Атанас и още един (не му помня името) са негови деца, а Румяна В. е негова съпруга. Бойко К. е син на починал преди наследодателя през 1974 г. негов син. Наследствената маса се състои от недвижим имот, представляващ дворно място от 280 кв.м. с полумасивна жилищна сграда, за което е отреден парцел по регулационния план на гр. Неделино. Имотът е придобит от Асен А. и Румяна В. по време на брака им.
За единия брат имаше данни, че ползвал една стая откъм улицата на втория етаж от къщата до определена година – 1998 (не съм сигурна), като и до сега държал свои вещи и багаж там. Другите деца ползвали друга стая в къщата, когато посещавали гр. Неделино, за кратки периоди от време – отпуски и др.подобни. Румяна В. ползва една стая на приземния етаж.
От около една година Атанас А. не допуска другите наследници да посещават имота, с аргумента, че той го е придобил и е станал негов изключителен собственик. Изградил е пристройка към основната сграда, узаконена по съответния ред.
Едната наследница (не й помня името) направила справка в службата по вписванията и установила, че през 2000 г. Румяна В. се снабдила с констативен нотариален акт за имота, след което го дарила през същата година на Атанас А.
През 2007 г. Снежана А., Ангелина А., Румен А, Бойко К., ....А. (не му помня името, но е същият който по-горе е посочен като наследник) и Елка А. предявили иск срещу Атанас А. и Румяна В. за предаване владението на имота, като поискали обявяване на договора за дарение за нищожен. Развили съображения, че договорът за дарение е сключен без представителна власт от истинските собственици на имота, както и че договорът бил сключен в нарушение на закона. Поискали отмяна на нотариалния акт за собственост на Румяна В.
Ответникът Атанас А. възразил, че станал собственик на имота по силата на договора за дарение, а ако не – чрез добросъвестно владение на имота.
Съдът постановил решение през 2009 г., с което уважил частично предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, и отменил нотариалния акт за дарение като последица на постановеното решение. Атанас А. подал въззивна жалба, в която направил доказателствено искане да се приеме приложения от него протокол образец 16 относно пристроената сграда, който бил на негово име.


Въпроси:
1.Правна квалификация на предявените искове.
2.Характеристика на исковете, ползват ли се с изпълнителна сила.
3.Налице ли е другарство и какво е то.
4.Какви са квотите от наследството на всеки от наследниците.
5.Основателни ли са исковете, Има ли значение узаконяването на постройката за собствеността.
6.На кой съд е подсъдно делото, съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
7.По кой ред ще се разгледа въззивното производство.


Може да има някои неточности, за което се извинявам, но в общи линии е това.

[vaniaoz]

Здравейте,
при един бърз прочит на казуса бих отговорила така:
1. 108 от ЗС
чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във връзка с този иск и по чл.537 от ГПК.
2.Иска по 108 се ползва с изпълнителна сила, другите искове НЕ.
3.Да- задължително другарство.
5.Да основателни са.Има значение построяването на постройката, доколкото построилият я ще има право на задържане евентуално.
6.по местонахождение на имота / родова-зависи от стойността на имота/
7.?
Как са решели колегите казуса, ами Вие Ann ?

[ann]

1.Пр.квалификация: Чл.108 ЗС – относно владението
Чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД – относно нищожността на договора за дарение.
Чл.431 от ГПК – отм. (искът е предявен през 2007 г. при действието на ГПК-отм.) – за отмяната на констативния нотариален акт.
2.осъдителен, установителен, конститутивен. Само осъдителният се ползва с изпълнителна сила.
3.Другарство необходимо.
4.Квоти – по 1/12 за всяко дете и за внука (сина на починалия син) от имота. Съпругата не получава дял от общото наследство (СК от 1968 г. – отм.) Тя притежава ½ от имота на свое основание - покупката. Другата една втора се разпределя по равно между децата (за починалия син - детето му - чл.10 от ЗН), т.е. по 1/12 за всеки.
5.Основателни ли са исковете – да, с изключение на Елка А., за която няма данни да е наследник, респ. искът й е недопустим/неоснователен - развивах хипотези. Има ли значение узаконяването на постройката за собствеността – не, защото е пристройка – чл. 92 и чл.97 от ЗС.
6.На кой съд е подсъдно делото, съобразно правилата за родова и местна подсъдност – районен по местонахождение на имота – чл.79 и чл.83 от ГПК-отм.
7.По кой ред ще се разгледа въззивното производство – по стария - § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК – действащ

[vaniaoz]

Здравейте колеги,
въпросните казуси провокираха някои въпроси в мен, на които не мога да си отговоря еднозначно.Това което ме интересува е дали дарение извършено от несобственик е нищожно или не.Според Кожухаров такова дарение е нищожно /аз споделям това мнение за правилно /, но според много други автори и съдебни решения , такова дарение си е валидно.Ако приемем , че е валидно то какъв иск трябва да се предяви за да се развали дарението , защото по чл.87 не може.Не ставава въпрос за случайте когато са налице законовите основания за "отмяна "на дарението в ЗЗД, а когато се касае за съдебно отстраняване на надарения.

[Гост.]

дарение извършено от несобственик е нищожно или не

По едно дело наскоро се позовах на следното: "С оглед постановеното ТР №1/2004г. дарение на чужда вещ не е нищожно, доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са нищожни". Знам и за съществуващата обратна на това становище практика. В моя случай признаха иска, та лично съдебно решение не мога да посоча.

124 или 108.

[vaniaoz]

Здравей Поли,
интересува ме дали и ВКС потвърди решението, за да мога да се убедя сама себе си / това ми е много трудно и се боря с възгледите си/ ,че това именно е константна съдебна практика по този въпрос.Ще се постарая да открия и това Тълкователно решение.
От къде идва според мен проблема- от Чл.225. (1) С договора за дарение дарителят отстъпва ВЕДНАГА и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Как, ако не си собственик на една вещ ,може да я отстъпиш веднага на някой друг.Още повече ,ако става въпрос за недвижим имот. За мен , с това разбиране на съдилищата по въпроса, се създава напълно благоприятна среда ,за да се развиват измами всякакви.
Убедена съм, че съдилищата приемат именно тезата , че разпореждане с чужда вещ не е нищожно, но не ви ли звучи абсурдно, когато става въпрос за дарение?

[Гост.]

Извинявай, би ли задала конкретния въпрос, който не ти дава мира, защото "като как отстъпва нещо веднага" е въпрос по съществото на спора между надарения и истинския собственик( за когото е признато от константната практика, че дарствената сделка е недействителна), където ще се установява началната дата на владението( и видът му), но все пак моля за уточнение.

[vaniaoz]

Здравей Поли,
Наистина не съм си задала въпроса като хората.Това ,което ме интересуваше е дали решеинето по делото ти , в което си се позовала на Тълкувателно решение № 1/2004 г. е минало и под контрола на ВКС и съответно дали са го приели като правилно.Ако са го приели, значи това е константната практика по въпроса, дали дорение направено от несобственик е нищожно или не.
Другите неща ,които съм писала са, защо според мен едно такова дарение е нищожно,причините поради които не мога да възприема тезата на съдилищата .
Благодаря ти, за насоките и коментарите !

[Гост.]

Не, Ваня, както вече уточних имаше признание на иска, респективно не стигна и до въззив това дело.

По въпроса с практиката на ВКС

В разпоредбите на закона не се предвижда нищожност на дарение на чужда вещ. В това отношение и константната практика на ВКС е категорична, че дарението на чужда вещ не е нищожно, доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са нищожни, а и разпоредбата на чл. 226 от ЗЗД не предвижда недействителност на дарението на чужда вещ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 237 ОТ 11.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 204/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

съгласно решения № 1598/1984 г. по гр. дело № 748/1984 г. на І-во г. о., с което е прието, че дарението на чужд недвижим имот не е нищожно, решение № 203/1995 г. по гр. дело № 1336/1995 г. на ВС ІІ-ро г. о., с което е споделена същата практика

Р Е Ш Е Н И Е


№ 233

София 27.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.

при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 116 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. И. от гр.Варна срещу решение №175 от 26.02.2008г. по гр.д.№364/07г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че ответницата А. е придобила имота чрез кратката придобивна давност. Счита, че тя не е добросъвестен владелец, тъй като праводателите и не са били собственици на имота, а дарението на чужда вещ е нищожно и не може да обоснове добросъвестност на владението на приобретателя по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Освен това развива довод, че преди да му бъде възстановена собствеността по ЗСПЗЗ, давност върху процесния имот не би могла да тече.
Ответниците в производството П. С. А.а и С. К. А. оспорват жалбата. Подробни доводи развиват в писмени бележки.
С определение №484 от 08.06.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е действително дарението на чужда вещ.
За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №3203 от 09.10.2006г. по гр.д.№3080/05г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от А. Г. И. срещу П. С. А.а иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на имот пл.№933 по ПНИ на с.о.”Добрева”, землището на гр.Варна, кв.”Виница”.
Въззивният съд е приел, че праводателят на ищеца е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. Имотът е възстановен с решение №544/17.08.1998г. на ПК Варна в стари реални граници. По делото няма категорични доказателства първите двама ответници П. А.а и С. А. да са изкупили имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като преписката по изкупуването не се съхранява в общината. Има обаче констативен нотариален акт на тяхно име, цитиран в нотариалния акт за дарение, от който дъщеря им, третата ответница Д. А., черпи права. Тъй като в имота не е имало сграда към 01.03.1991г., първите двама ответници не са имали правото да придобият собствеността на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова ответницата А. не е станала собственик на деривативно основание – договора за дарение, тъй като не е могла да придобие права, които праводателите и не притежават. Тя обаче е станала собственик чрез кратката петгодишна давност, тъй като е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС – владяла е имота на правно основание, годно да я направи собственик /нотариалния акт за дарение/, без да знае, че праводателите и не са били собственици. Затова предявеният срещу нея иск по чл.108 от ЗС е неоснователен.
С тези мотиви въззивният съд е приел по същество, че дарението на чужда вещ е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, т.е. не е нищожно. В решение №203 от 23.06.95г. по гр.д.1336/95г. на ВС, ІІ ГО и решение №1598 от 03.12.1984г. по гр.д.№748/84г. на І ГО също е прието, че дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищожаване. Същевременно в решение №1543 от 30.10.2002г. по гр.д.№1898/2001г. на ВКС, ІV ГО е прието, че дарението на чужд имот е нищожно, като този извод е обоснован с разпоредбата на чл.226, ал.2 от ЗЗД.
Настоящият състав намира за правилна практиката в първата група решения.
Дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. Дарението на чужда вещ следва да се разграничава от хипотезата на дарение на бъдещо имущество, което чл.226, ал.2 от ЗЗД обявява за нищожно. В последния случай се има предвид имущество, което или все още не е възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а очаква правомерно да го получи. Във всички случаи обаче той е наясно, че все още не е собственик на вещта, която дарява. В тези случаи дарението ще бъде нищожно. Когато обаче дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта, дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД и е валидно. Ако има за предмет чужда вещ, то няма да доведе до желаната последица за прехвърляне на собствеността, но само по себе си няма да бъде нищожно.
В настоящия случай праводателите на ответницата А. са били със съзнанието, че са собственици на имота който даряват, тъй като преди това са го изкупили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Ето защо това дарение няма за предмет “бъдещо имущество” по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД и не е нищожно. То обаче е непротивопоставимо на действителния собственик с възстановени права по ЗСПЗЗ. Неговите права могат да бъдат отречени само ако праводателите на ответницата А., като бивши ползуватели на този имот, са имали право да го изкупят по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – т.е. ако са били налице предпоставките на закона за това изкупуване. В случая е установено, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991г., в имота е имало дървена барака с размери 3 на 4 кв.м., с едно помещение, без вода и електричество, която е съществувала до 1997г. Тази постройка не отговаря на изискванията на чл.303б от ППЗТ. и чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т. и не дава основание за изкупуване на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, в случая действително става въпрос за дарение на чужда вещ, което не е нищожно. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху имота с кратката петгодишна давност, тъй като имала качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Процесният имот се намира под режима на ЗСПЗЗ и за него важи правилото на чл.5, ал.2 от З., съгласно което изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по З., ЗСПЗЗ и ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Това правило изключва възможността имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, да бъде придобит от трето лице чрез краткатката петгодишна давност. Давността по чл.5, ал.2 от З. е винаги десетгодишна, тъй като владението върху имота придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС – в този смисъл решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№844/2009г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Като е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху процесния имот с кратката петгодишна давност, която тече от 18.11.1997г., въззивният съд е постановил неправилно решение. Давността е десетгодишна, започва да тече от момента на възстановяване на собствеността, но не по-рано от 18.11.1997г. и към момента на предявяване на исковата молба – 21.06.2005г. не е изтекла. Ответниците нямат противопоставими на ищеца права, ето защо предявеният срещу тях иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен. За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ответниците по касация следва да се посочи, че в производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент. В този смисъл са решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №329/27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на І ГО; решение №185/28.05.2010г. по гр.д.№1303/19.10.2009г. на ІІ ГО и др. За признаване на собствеността на ищеца в случая е достатъчно решението на поземлената комисия, което има конститутивен ефект и го легитимира като собственик.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №175 от 26.02.2008г. по гр.д.№364/07г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. С. Н. и С. К. А. от гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.28, вх.В, ап.31 и Д. С. А. от гр.Варна, кв.”Младост”, бл.11, вх.1, ап.11 да предадат на основание чл.108 от ЗС на А. Г. И. от гр.Варна, ул.”Св.Димитър С.” №13 владението на следния недвижим имот пл.№933 с площ от 605 кв.м. по ПНИ на с.о.”Добрева”, одобрен със заповед РД-1-7706/487 от 16.12.2002г. на областния управител Варна, находящ се в землището на гр.Варна, кв.”Виница”, при граници: път, имоти №936, 935, 1718 и 1715, оцветен с червен цвят на скицата на лист 88 от делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Или, ако трябва да синтезирам( с целия респект към постановяващите съдебни актове)- няма транслативен ефект, непротивопоставима по отношение действителния собственик, но може да постави началото на придобиване на собствеността от надарения на оригинерно основание.

[vaniaoz]

Здравей,
Благодаря ти за решението!
Мисля, че картинката ми се изясни.Само едно ми оставя да установя, а то е каква е давността , кратка 5 годишна или 10 годишна , за придобиване на имот подарен от несобственик.
"Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху имота с кратката петгодишна давност, тъй като имала качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Процесният имот се намира под режима на ЗСПЗЗ и за него важи правилото на чл.5, ал.2 от З., съгласно което изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по З., ЗСПЗЗ и ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Това правило изключва възможността имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, да бъде придобит от трето лице чрез краткатката петгодишна давност. Давността по чл.5, ал.2 от З. е винаги десетгодишна, тъй като владението върху имота придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС – в този смисъл решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№844/2009г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Като е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху процесния имот с кратката петгодишна давност, която тече от 18.11.1997г., въззивният съд е постановил неправилно решение. Давността е десетгодишна, започва да тече от момента на възстановяване на собствеността, но не по-рано от 18.11.1997г. и към момента на предявяване на исковата молба – 21.06.2005г. не е изтекла."
От тук аз разбирам, че става въпрос за особен случай, когато се касае за възстановяване на одържавена земя. Каква е ситуацията при една по обща хипотеза, пример подарен апартамент в УПИ?Аз мисля, че тогава давността ще е кратка , а твоето мнение?

[Гост.]

От тук аз разбирам, че става въпрос за особен случай, когато се касае за възстановяване на одържавена земя. Каква е ситуацията при една по обща хипотеза, пример подарен апартамент в УПИ?Аз мисля, че тогава давността ще е кратка , а твоето мнение?

Съдебната практика приема, че е достатъчно да са изтекли 5г.(79, ал.2 ЗС) заради чл. 70 ЗС и презумпцията в ал.2. Освен ако не се докаже обратното ( както посочих по-горе въпрос по същество на спора)


Постановеното в това Р на ВКС е едно изключение от общото правило поради естеството на имота, предмет на сделката. Уточнението "Давността по чл.5, ал.2 от З. е винаги десетгодишна, тъй като владението върху имота придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС" си е много уместно, защото съществува(ше) спор за придобиване собственост на оригинерно основание след 5г. срок за такива имоти.