начало

Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела

Възстановяване на работа

Трудовоправни казуси
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Възстановяване на работа

Мнениеот sarbijanac » 05 Мар 2012, 23:32

poli_g написа:
REVOLUTION,
наистина не ми се спори, но практиката не е така непротиворечива - именно ВКС сочи, това което написах.


И аз съм я срещал.Основание за допускане на касация по някой такъв казус и решение по чл.290 от ГПК.И ще се приеме според мен за правилно ,че трябва да се връчва.
sarbijanac
Активен потребител
 
Мнения: 1359
Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
Местоположение: Нови пазар

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот Гост. » 05 Мар 2012, 23:43

По-скоро, че от дата на връчване тече срока за явяване на работа.

От друга страна- на работникът му е връчено СР( окончателно), не иска издаване на това съобщение, ако и да знае, че спорът е решен, защо трябва да се вмени в нечие ( ама наистина ми е чудно на какво основание ще му вменят на работодателя и това) задължение, което е чисто служебно вменено за съда.
Начи по ал. 2 работникът сам си представя към молбата и влязлата в сила оправдателна, ама тук не- работодателят ще го товарим, що не.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот REVOLUTION » 06 Мар 2012, 00:17

Да но в над 90 процента от случаите книжата по делата се получават от адвокатите.Ако лично е получил съобщенито с окончателния акт , винаги може да твърди , че копието от решението е липсвало-пак несигурност.Няма гаранция кога точно е разбрал работника , според мен именно заради това е създаден тоя текст.Прати му съобщението лично до него да няма не разбрах , проспах и т.н.
Само ако лично е отишъл да си изкара препис от Р вече трудно може да търси защита от съда :D .
Съгласен че в този случай Работодателят не носи вина и се явява жертва на икономиите на съда. :D
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот mishell » 06 Мар 2012, 10:36

sarbijanac написа:
mishell написа:Това решение са го пропуснали когато му е било времето...и сега "приятната изненада" е за мен :cry: Съгласна съм, че работникът се нуждае от засилена защита, но все пак ми се струва прекалено при положение, че сам оспорваш уволнението като незаконно и искаш възстановяване, да проявиш незаинтересованост в продължение на години...И един слънчев ден се сещаш, че можеш да се възползваш от тази възможност,иии... вратите пред теб са широко отворени! Да, определено и работодателят трябва да следи развитието на подобни дела, но при положение, че заинтересован да се върне на работа е уволненият, би било справедливо да има срок, с изтичането на който последният да загуби правото си да изиска съобщението по чл. 345 КТ и впоследствие възстановяване. В противен случай тази "дупчица" се превръща във възможност за злоупотреби..
Както и да е :) , разсъжденията са едно, но да видим какво можем да направим :) Благодаря inspectora :)


Не сте прав колега !Веднага след като решението за отмяна на незаконосъобразното уволнение влезе в сила пъвоинстанционният съд е задължен да издаде уведомлението по чл.345 от КТ и да го връчи на работника.
Но понякога се получава нещо друго.Иска по чл.344 ал.1,т.1 от КТ е обикновенно кумулативно съединен с други трудови искове.И ако обжалването е само по тях делото заминава в горна инстанция.И докато се върне от там работника не получава уведомлението по чл.345 от КТ и на практика и не може да бъде възстановен.


:) Да, така е колега. И аз това казвам, но явно не сме се разбрали. Под "решение" имам предвид това решение, което колегата inspectora ми предложи, а именно: работодателят сам да следи ситуацията с възстановения, с влязло в сила СР, и когато прецени, че е удачно- сам да поиска въпросните съобщения.
REVOLUTION, съгласна за практиката на ВКС.., ако някой разполага с различна такава, ще съм благодарна да посочи конкретно решение /на ВКС имам предвид/. И да, сърдита съм на съда, не на работника :), но за момента това не решава проблема :)
sarbijanac, а работодателя кой го защитава от "врътките" на работника? Съгласна, че в повечето случаи именно работодателят е злият герой, но какво правим ако е обратното... Не, че в моя случай, за щастие, е така, но той ме накара да се замисля за справедливост, равноправие и други подобни екзотични животи :roll:
mishell
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 26 Мар 2010, 16:33

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот inspectora » 06 Мар 2012, 10:49

mishell написа:... ако някой разполага с различна такава ...

Виждал съм от "различната" практика, но в момента не мога да посоча номер на решение. Потърсете - има и практика, според която /работникът/
poli_g написа:... пуснал молба за заверени преписи от влязло в сила СР, респективно връчени му лично ...

и после /след 5 години/ отива за съобщение, дават му, отива да си заеме длъжността и работодателят го отсвирва :arrow: пак съд :arrow: съдът казва: "То пише съобщение, ама я не толкова буквално сега - този работник достатъчно надлежно е бил уведомен за правото си да се върне ... сега злоупотребява вече - айде да си търси друга работа ;) "

Разбира се, преобладаващата практика си е "от съобщението", пък ако ще и след 60 години да е благоволил да си го вземе ...
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот REVOLUTION » 06 Мар 2012, 11:14

Аз съм чел нещо подобно , но решението беше в полза на работника , тъй като преписите от Р ги е изкарал адвоката му.Та в това Р на ВКС порицава въззивния съд , който е на мнение , че щом няма съобщение няма какво да изследва узнал ли е или не е узнал работника , указва че макар да няма съобщение е трябвало да обсъди възраженията на работодателя дали е безспорно установено кога е узнал работника , но по същество потвърждава Р , тъй като от това ,че адвоката изкарал преписи в никакъв случай не може да се установи по безспорен начин , кога работника е разбрал...или нещо в тоя смисъл. :D
Според мен съда повече губи да се занимава в 3 инстанции с подобни спорове , отколкото да прати съобщението и нещата да са безспорни.
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот inspectora » 06 Мар 2012, 11:38

REVOLUTION написа:... адвоката изкарал преписи ...

Не говорим за тази хипотеза. Говорим за хипотезата, в която работникът ЛИЧНО е получил препис от ВЛЯЗЛО В СИЛА решение. Аз мисля, че при такава хипотеза е правилно становището, че именно това е моментът, от който тече срок за явяване на работа /Иначе изпадаме в прекален формализъм. Нима получаване на влязло в сила решение, в което си е написано, че може да се яви да си вземе работата, т.е., че е възстановен, не е по същество "съобщаване" за това? Още повече, че в КТ липсва разпоредба, съгласно която в това съобщение да трябва да има нещо повече от съобщаването за възстановяването - няма изискване съдът да посочва последиците, ако не се яви в 14-дн. срок, за да може да се тълкува, че между получаването лично на влязло в сила СР и на въпросното съобщение има някаква разлика - то си пише едно и също, само "заглавията" на документите са различни :)/. При всевъзможните други вариации - на получаване на невлязло в сила /все още/ решение, на получаване на влязло в сила такова от процесуален представител /сигурно има и други/, съм съгласен, че срокът тече от съобщението ...
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот neutralen » 06 Мар 2012, 15:24

От дискусията се вижда, че се излагат различни становища по темата като се цитира и противоречива съдебна практика, включително и на ВКС, относно прилагането на чл.345 ал.1 от КТ, който цитираме за сведение - "При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от РАБОТОДАТЕЛЯ или от СЪДА, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО за възстановяване СЕ ЯВИ НА РАБОТА, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини." От горния текст става ясно че в определни случаи/чл.344 ал.2 от КТ/ Съобщението се изпраща от Работодателя. Спорен е въпросът - има ли Съдът задължение да изпраща Съобщение за възстановяване на работа КОГА и на КОГО да прати Съобщението - на Работника, или на Работодателя. Задълженията на Съда в това отношение са посочени в чл.7 ал.2 от ГПК - "Съдът връчва на страните преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.", от което следва, че Съдът няма задължение да изпраща на Съобщение на страните по смисъла на чл.345 ал.1 от КТ. Когато Съдът отмени незаконното уволнение, Ответника/Работодателя има право да го обжалва, ако не го обжалва - решението влиза в сила. Работникът е длъжен да следи за влизането на решението в сила, своевременно да си извади препис от Р и в 14 дневен срок да се яви при Работодателя за заемане на работата на която е възстановен. По сложен е казусът, когато Работодателя обжалва, включително пред ВКС, до произнасянето на който Р не може да влезе в сила. Практиката на ВКС е да не съобщава за взетите Р, но все пак има ИНСТРУКТИВНИ СРОКОВЕ в които ВКС е длъжен да се произнесе, поради което всяка от страните има интерес от узнаване на Р, след което следва да уведоми другата страна относно намеренията си за изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот sarbijanac » 06 Мар 2012, 15:38

Аз в момента имам следния казус.Пред РС съм предявил искове по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ,които бяха уважени.Работодателя обжалва частично решението,касателно по исковете по чл.344,ал.1,т.3 от КТ.
Делото ми е в Окръжен в момента ,но в необжалваната част решението ми е влязло в сила.От първоинстанционния съд в момента не ми издават въпросното уведомление по чл.345,ал.1 от КТ понеже "делото го нямало".Уведомлението не ми се издава и от Окръжния понеже пък"не било тяхна работа".
И сега чакаме делото да приключи в цялост и да се върне в районен съд и чак тогава ще си взема решението с въпросното писмо по чл.345 ал.1 от КТ.
И по същество-ако писмото по чл.345 ал.1 от КТ не съществуваше като законово регламентиран документ работодателя в двуседмичен срок от влизането на необжалваното решение в сила можеше да откаже възстановяването на работника.А сега -НЕ МОЖЕ !!!Не зависимо ,че решението в тази част е в сила.Срокът тече от момента на връчване именно на това уведомление.
sarbijanac
Активен потребител
 
Мнения: 1359
Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
Местоположение: Нови пазар

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот lexy21 » 06 Мар 2012, 15:42

РЕШЕНИЕ № 298 ОТ 28.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 3972/2008 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС





Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Мими Фурнаджиева


при секретаря Борислава Лазарова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Стоил Сотиров гр. дело № 3972/2008 година по описа на бившето І г. о.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ищцата Д. П. П. от град Р., против въззивно решение от 17.4.2008 г. по гр. д. № 2998/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-Б отделение.
С определение № 124/13.02.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, по следните въпроси:
1. От кой момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ и длъжен ли е съдът да изпрати нарочно съобщение по посочената разпоредба на работника и служителя?;
2. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?;
3. Достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ и от този момент има ли право на обезщетение при недопускане от страна на работодателя?
4. "Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им?".
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно: От кой момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ и длъжен ли е съдът да изпрати нарочно съобщение по посочената разпоредба на работника и служителя?; са представени решения: № 507/12.6.2000 г. по гр. д. № 1496/1999 г.; № 2175/21.12.2005 г. по гр. д. № 1713/2003 г.; № 545/07.6.2001 г. по гр. д. № 1559/2000 г.; № 252/31.3.2000 г. по гр. д. № 1269/1999 г.; № 935/26.9.2003 г. по гр. д. № 245/2002 г. и др. На ВКС, ІІІ г.о., които застъпват категорично становище, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ и след получаването му от последния тече срокът по посочената правна норма.
С оглед изводите на въззивната инстанция, които не отговарят ясно на този въпрос следва да се приеме, че отговорът на въпроса, даден в решението й е неясен, поради което е налице противоречие.
Настоящият състав на ВКС, ІV г. о., намира, че отговорът на въпроса даден с посочените решения на ВКС е правилен, тъй като няма друг оторизиран от закона орган, който да извърши това действие освен съда. Наистина то следва да се извърши след влизането на решението за възстановяване на работа в сила и тъй като делото се връща в районния съд, той е този който следва да изпрати съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ. Визираното съобщение не се обхваща от процедурите по ГПК, поради което процедурата по съобщаването за възстановяване на работа е извън него и се подчинява на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ.
По втория от поставените въпроси, а именно: "При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент ?".
От представените с касационната жалба решения - № 545/07.6.2001 г. по гр. д. № 1559/2000 г. и № 893/27.7.1999 г. по гр. д. № 2028/1997 г., както и от др. на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че при липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа. При такава липса се поставя въпроса - От кой момент в тази хипотеза би могъл да тече четиринадесетдневния срок за явяване на работа. По посочените решения е прието, че това е момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на робата при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В обжалваното решение също се споделя това становище, но с допълнителен нюанс, който е извън поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса даден, както в решенията на ВКС, така и във въззивното решение е правилен.
По третия от поставените материалноправни въпроси, а именно:
"Достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ и от този момент има ли право на обезщетение при недопускане от страна на работодателя?". В представените решения не се съдържа отговор, поради което по този въпрос следва да бъде даден отговор на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., счита, че еднократното явяване на работника или служителя на работа, в рамките на срока по чл. 345, ал. 1 КТ е достатъчно, за да се приеме, че е налице явяване по посочената разпоредба. Явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ процес с допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Отговорът на първата част от въпроса води и до положителен отговор на неговата втора част, а именно, че от момента на явяването си в предприятието и недопускането му на работа, работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ.
На четвъртия, процесуалноправен въпрос, а именно: "Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им ?", доколкото не се съдържа отговор в представените решения на ВКС, следва да се отговори на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът дава положителен отговор. Той произтича от разпоредбите на чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК (отм.), с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон.
По съществото на касационната жалба.
В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че ищцата е пропуснала срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който е изтекъл на 29.7.2004 г. и когато служителката не се е явила. Не са зачетени показанията на свидетелката Ф.
В касационната жалба се поддържа, че въззивната инстанция противоречиво е тълкувала разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ като и приела че четиринадесетдневния срок е започнал да тече от депозиране на молбата пред работодателя и е изтекъл в края на работния ден на 29.7.2004 г. Поддържа се, че не са кретидирани разменените между страните писма, както и показанията на свидетелката Ф, която е придружила ищцата при явяването й на работа на 22.7.2004 г. Излага се, че не е отчетен безспорния факт, че на посочената дата служителката не е била допусната до работа и е направена уговорка за ново нейно явяване на 02.8.2004 г.
Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Депозирана е и писмена защита от процесуалния представител на касационната жалбоподателка - адв. Д. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - "Д" А. - София, посредством процесуалния си представител - адв. С, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решени е- в сила. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация, писмените защити на страните и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Софийския градски съд е неправилно.
Незаконосъобразно и необосновано СГС е приел, че жалбоподателката в настоящото производство е пропуснала срока по чл. 345, ал. 1 КТ, след като се явила на 02.8.2004 г. Данните по делото сочат по безспорен начин, че служителката се е явила на 22.7.2004 г. в предприятието. Работодателят обаче не я е възстановил реално на работа, тъй като не й е определил място на работа. Това той не е сторил и след посочената дата. Обстоятелството, че е имало уговорка за допълнителна среща, която впоследствие не е била уважена от работодателя, представлява индиция за действия по реалното възстановяване на работа и от двете страни, без обаче същите да са се осъществили. Работодателят не е доказал демонстрация на воля за изпълнение на съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е налице недопускане до работа по смисъла на чл. 225, ал. 3 КТ. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск - уважен.
Относно размера на дължимото обезщетение следва да се отчете, че претенцията е предявена от 22.7.2004 г. до момента на действителното допускане. По делото не са ангажирани доказателства за допускане на служителката до работа, поради което релевантния момент към който следва да се съобрази иска е приключване на устните състезания във въззивната инстанция, а именно 15.4.2008 г.
За този период обезщетението следва да бъде изплатено както следва: за периода от 22.7.2004 г. до 21.10.2004 г. - 10105,20 лева, като за този период се присъди законна лихва от 21.10.2004 г. до окончателното й изплащане. Обезщетението следва да бъде изплатено на основание чл. 228, ал. 1 КТ, формирано при основна заплата 2800 лева и допълнително възнаграждение прослужено време/20,3%/ - 568,40 лева.
За период от 21.10.2004 г. до 15.4.2008 г. обезщетението следва да бъде изчислено на същото основание, като за всеки месец през този период се следва по 3368,40 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението за всеки месец, считано от деня след изтичането му до окончателното изплащане.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 2300 лева, по сметката на Върховния касационен съд - държавна такса в размер на 6063 лева/предвид целия размер на обезщетението за процесния период - 151578 лева/ и по сметката на Софийския районен съд - разноски за вещо лице в размер на 60 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


РЕШИ:


ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.4.2008 г., по гр. д. № 2998/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-Б отделение, и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати на Д. П. П., ЕГН - 4711185296, от град Р., ул. "С" № 45, сумата 10105,20 лева/десет хиляди сто и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, за периода от 22.7.2004 г. до 21.10.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2004 г. до окончателното й изплащане, както и по 3368,40 лева/три хиляди триста шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ за всеки месец от периода от 21.10.2004 г. до 15.4.2008 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за всеки месец, считано от деня на изтичането му до окончателното изплащане, и деловодни разноски в размер на 2300/две хиляди и триста/ лева.
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 6063/шест хиляди шестдесет и три/ лева.
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати по сметката на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски за вещо лице в размер на 60/шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот REVOLUTION » 06 Мар 2012, 18:45

lexy21 написа:
РЕШЕНИЕ № 298 ОТ 28.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 3972/2008 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС





Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Мими Фурнаджиева


при секретаря Борислава Лазарова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Стоил Сотиров гр. дело № 3972/2008 година по описа на бившето І г. о.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ищцата Д. П. П. от град Р., против въззивно решение от 17.4.2008 г. по гр. д. № 2998/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-Б отделение.
С определение № 124/13.02.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, по следните въпроси:
1. От кой момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ и длъжен ли е съдът да изпрати нарочно съобщение по посочената разпоредба на работника и служителя?;
2. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?;
3. Достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ и от този момент има ли право на обезщетение при недопускане от страна на работодателя?
4. "Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им?".
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно: От кой момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ и длъжен ли е съдът да изпрати нарочно съобщение по посочената разпоредба на работника и служителя?; са представени решения: № 507/12.6.2000 г. по гр. д. № 1496/1999 г.; № 2175/21.12.2005 г. по гр. д. № 1713/2003 г.; № 545/07.6.2001 г. по гр. д. № 1559/2000 г.; № 252/31.3.2000 г. по гр. д. № 1269/1999 г.; № 935/26.9.2003 г. по гр. д. № 245/2002 г. и др. На ВКС, ІІІ г.о., които застъпват категорично становище, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ и след получаването му от последния тече срокът по посочената правна норма.
С оглед изводите на въззивната инстанция, които не отговарят ясно на този въпрос следва да се приеме, че отговорът на въпроса, даден в решението й е неясен, поради което е налице противоречие.
Настоящият състав на ВКС, ІV г. о., намира, че отговорът на въпроса даден с посочените решения на ВКС е правилен, тъй като няма друг оторизиран от закона орган, който да извърши това действие освен съда. Наистина то следва да се извърши след влизането на решението за възстановяване на работа в сила и тъй като делото се връща в районния съд, той е този който следва да изпрати съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ. Визираното съобщение не се обхваща от процедурите по ГПК, поради което процедурата по съобщаването за възстановяване на работа е извън него и се подчинява на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ.
По втория от поставените въпроси, а именно: "При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент ?".
От представените с касационната жалба решения - № 545/07.6.2001 г. по гр. д. № 1559/2000 г. и № 893/27.7.1999 г. по гр. д. № 2028/1997 г., както и от др. на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че при липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа. При такава липса се поставя въпроса - От кой момент в тази хипотеза би могъл да тече четиринадесетдневния срок за явяване на работа. По посочените решения е прието, че това е момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на робата при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В обжалваното решение също се споделя това становище, но с допълнителен нюанс, който е извън поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса даден, както в решенията на ВКС, така и във въззивното решение е правилен.
По третия от поставените материалноправни въпроси, а именно:
"Достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ и от този момент има ли право на обезщетение при недопускане от страна на работодателя?". В представените решения не се съдържа отговор, поради което по този въпрос следва да бъде даден отговор на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., счита, че еднократното явяване на работника или служителя на работа, в рамките на срока по чл. 345, ал. 1 КТ е достатъчно, за да се приеме, че е налице явяване по посочената разпоредба. Явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ процес с допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Отговорът на първата част от въпроса води и до положителен отговор на неговата втора част, а именно, че от момента на явяването си в предприятието и недопускането му на работа, работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ.
На четвъртия, процесуалноправен въпрос, а именно: "Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им ?", доколкото не се съдържа отговор в представените решения на ВКС, следва да се отговори на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът дава положителен отговор. Той произтича от разпоредбите на чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК (отм.), с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон.
По съществото на касационната жалба.
В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че ищцата е пропуснала срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който е изтекъл на 29.7.2004 г. и когато служителката не се е явила. Не са зачетени показанията на свидетелката Ф.
В касационната жалба се поддържа, че въззивната инстанция противоречиво е тълкувала разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ като и приела че четиринадесетдневния срок е започнал да тече от депозиране на молбата пред работодателя и е изтекъл в края на работния ден на 29.7.2004 г. Поддържа се, че не са кретидирани разменените между страните писма, както и показанията на свидетелката Ф, която е придружила ищцата при явяването й на работа на 22.7.2004 г. Излага се, че не е отчетен безспорния факт, че на посочената дата служителката не е била допусната до работа и е направена уговорка за ново нейно явяване на 02.8.2004 г.
Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Депозирана е и писмена защита от процесуалния представител на касационната жалбоподателка - адв. Д. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - "Д" А. - София, посредством процесуалния си представител - адв. С, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решени е- в сила. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация, писмените защити на страните и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Софийския градски съд е неправилно.
Незаконосъобразно и необосновано СГС е приел, че жалбоподателката в настоящото производство е пропуснала срока по чл. 345, ал. 1 КТ, след като се явила на 02.8.2004 г. Данните по делото сочат по безспорен начин, че служителката се е явила на 22.7.2004 г. в предприятието. Работодателят обаче не я е възстановил реално на работа, тъй като не й е определил място на работа. Това той не е сторил и след посочената дата. Обстоятелството, че е имало уговорка за допълнителна среща, която впоследствие не е била уважена от работодателя, представлява индиция за действия по реалното възстановяване на работа и от двете страни, без обаче същите да са се осъществили. Работодателят не е доказал демонстрация на воля за изпълнение на съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е налице недопускане до работа по смисъла на чл. 225, ал. 3 КТ. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск - уважен.
Относно размера на дължимото обезщетение следва да се отчете, че претенцията е предявена от 22.7.2004 г. до момента на действителното допускане. По делото не са ангажирани доказателства за допускане на служителката до работа, поради което релевантния момент към който следва да се съобрази иска е приключване на устните състезания във въззивната инстанция, а именно 15.4.2008 г.
За този период обезщетението следва да бъде изплатено както следва: за периода от 22.7.2004 г. до 21.10.2004 г. - 10105,20 лева, като за този период се присъди законна лихва от 21.10.2004 г. до окончателното й изплащане. Обезщетението следва да бъде изплатено на основание чл. 228, ал. 1 КТ, формирано при основна заплата 2800 лева и допълнително възнаграждение прослужено време/20,3%/ - 568,40 лева.
За период от 21.10.2004 г. до 15.4.2008 г. обезщетението следва да бъде изчислено на същото основание, като за всеки месец през този период се следва по 3368,40 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението за всеки месец, считано от деня след изтичането му до окончателното изплащане.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 2300 лева, по сметката на Върховния касационен съд - държавна такса в размер на 6063 лева/предвид целия размер на обезщетението за процесния период - 151578 лева/ и по сметката на Софийския районен съд - разноски за вещо лице в размер на 60 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


РЕШИ:


ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.4.2008 г., по гр. д. № 2998/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-Б отделение, и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати на Д. П. П., ЕГН - 4711185296, от град Р., ул. "С" № 45, сумата 10105,20 лева/десет хиляди сто и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, за периода от 22.7.2004 г. до 21.10.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2004 г. до окончателното й изплащане, както и по 3368,40 лева/три хиляди триста шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ за всеки месец от периода от 21.10.2004 г. до 15.4.2008 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за всеки месец, считано от деня на изтичането му до окончателното изплащане, и деловодни разноски в размер на 2300/две хиляди и триста/ лева.
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 6063/шест хиляди шестдесет и три/ лева.
ОСЪЖДА "Д" - град С., ул. "З" № 20-22, ет. 7, да заплати по сметката на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски за вещо лице в размер на 60/шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.


Това го бях пропуснал. :D
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот neutralen » 06 Мар 2012, 19:24

Когато Р на Първата инстанция се обжалва частично, с връчването на препис от Жалбата, Ищеца научава, че в необжалваемата част Р е влязло в сила. От този ден започва да тече 2-седмичния срок по чл.345 ал.1 от КТ - това е Съобщението на Съда, че работника е възстановен на предишната работа. На Ищеца се дава ДВУСЕДМИЧЕН СРОК да даде отговор по подадената Жалба. В този 2-седмичен срок делото се намира в Районния съд, поради което Ищеца има правната възможност своевременно да иска РС да му издаде Препис от Р, като Съдът удостовери в коя част Р е влязло в сила. С издадения му препис от Р, работникът следва да се яви при работодателя за заемане на работата на която е възстановен. Работника може да се яви при Работодателя и без да има препис от Р, тъй като влизането в сила на Р става по силата на закона и след като Работодателя не е обжалвал Р в дадения му едномесечен срок е наясно че Р на съда за възстановяване на работника е влязло в сила и вече Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНИ влязлото в сила съдебно Р.
Когато Ищеца пропусне срока, който за него почва да тече от деня на връчване на препис от Жалбата, след това няма право да иска Работодателя да го назначи на предишната длъжност, като оправдава бездействието си с факта, че делото се намира в Окр.С или ВКС, поради което не можел да си извади препис от Р, или така нареченото от някои "съобщение на съда". Бездействието на всяка от страните е за нейна сметка. Иначе оправдания могат да се намерят всякакви.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот sarbijanac » 06 Мар 2012, 22:31

neutralen написа:Когато Р на Първата инстанция се обжалва частично, с връчването на препис от Жалбата, Ищеца научава, че в необжалваемата част Р е влязло в сила. От този ден започва да тече 2-седмичния срок по чл.345 ал.1 от КТ - това е Съобщението на Съда, че работника е възстановен на предишната работа. На Ищеца се дава ДВУСЕДМИЧЕН СРОК да даде отговор по подадената Жалба. В този 2-седмичен срок делото се намира в Районния съд, поради което Ищеца има правната възможност своевременно да иска РС да му издаде Препис от Р, като Съдът удостовери в коя част Р е влязло в сила. С издадения му препис от Р, работникът следва да се яви при работодателя за заемане на работата на която е възстановен. Работника може да се яви при Работодателя и без да има препис от Р, тъй като влизането в сила на Р става по силата на закона и след като Работодателя не е обжалвал Р в дадения му едномесечен срок е наясно че Р на съда за възстановяване на работника е влязло в сила и вече Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНИ влязлото в сила съдебно Р.
Когато Ищеца пропусне срока, който за него почва да тече от деня на връчване на препис от Жалбата, след това няма право да иска Работодателя да го назначи на предишната длъжност, като оправдава бездействието си с факта, че делото се намира в Окр.С или ВКС, поради което не можел да си извади препис от Р, или така нареченото от някои "съобщение на съда". Бездействието на всяка от страните е за нейна сметка. Иначе оправдания могат да се намерят всякакви.


Колега считам,че в този случай първоинстанционният съд е следвало преди да изпрати делото в Окръжния съд за произнасяне по жалбата да изготви и изпрати на работника уведомлението по чл.345,ал.1 от КТ.Това от страна на съдебната инстанция не е направено ! Би следвало да се съгласите с мен,че съда служебно е задължен да изпрати съобщението на възстановения работник,а не последния да ходи да се моли да му го напишат и връчат !!!
И бъдете сигурен,че след като делото се върне в РС и клиента ми си получи въпросното уведомление работодателя му ще го възстанови,защото просто няма да му е приятно да бъде осъден втори път да плаща обезщетения за недопускане на работа.А да не забравяме,че при отказ за изпълнение на съдебното решение има и отговорност по НК (по памет чл.172).
sarbijanac
Активен потребител
 
Мнения: 1359
Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
Местоположение: Нови пазар

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот neutralen » 06 Мар 2012, 23:25

Всеки има право на мнение. Според мен Вашето мнение е неправилно. Кодекса на труда е материален закон, а ГПК процесуален. Реда за разглеждане и произнасяне на Съда по делата се определя от ГПК, поради което считам, че Вие неправилно приписвате на Съда, след постановяване на Р някакво специално "задължение" да изпраща на работника "съобщение", че е възстановен на предишната работа. По този въпрос Съдът се произнася със самото Р. Решението ако не бъде обжалвано от работодателя влиза в сила по силата на закона/ чл.296 - 298 от ГПК, поради което Работникът/респ. неговия адвокат/ е длъжен да следи за влизане на Р в сила, да иска препис от Р и да се яви при Работодателя в срока по чл.345 ал.1 от КТ, който за работника, тече от деня на влизане на Р в сила, или от деня на получаване препис от Жалбата на Работодателя, когато срещу част от Р има подадена жалба. Тази разлика е в следствие на това, че когато има подадена Жалба, само Съдът има правото да прецени дали Жалбата е подадена в
срок, може да възникне спор по този въпрос, да има частни жалби и т.н. За това меродавния момент се явява получаването на препис от Жалбата по която Ищеца следва да даде отговор - в този момент де юре и де факто Съдът "съобщава" на Ищеца/работника/, че Р с което е възстановен на работа е влязло в сила и от този ден започва да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ. Като твърдите други неща, вие имате предвид противоречивата съдебна практика, а моето мнение се основава на разпоредбите на закона и на правната теория относно тълкуването на законите.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот Гост. » 07 Мар 2012, 10:52

sarbijanac написа:Аз в момента имам следния казус.Пред РС съм предявил искове по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ,които бяха уважени.Работодателя обжалва частично решението,касателно по исковете по чл.344,ал.1,т.3 от КТ.
Делото ми е в Окръжен в момента ,но в необжалваната част решението ми е влязло в сила.От първоинстанционния съд в момента не ми издават въпросното уведомление по чл.345,ал.1 от КТ понеже "делото го нямало".Уведомлението не ми се издава и от Окръжния понеже пък"не било тяхна работа".
И сега чакаме делото да приключи в цялост и да се върне в районен съд и чак тогава ще си взема решението с въпросното писмо по чл.345 ал.1 от КТ.
И по същество-ако писмото по чл.345 ал.1 от КТ не съществуваше като законово регламентиран документ работодателя в двуседмичен срок от влизането на необжалваното решение в сила можеше да откаже възстановяването на работника.А сега -НЕ МОЖЕ !!!Не зависимо ,че решението в тази част е в сила.Срокът тече от момента на връчване именно на това уведомление.


Не съм ви чела диалога с неутрален, но все пак- твоя човек има възможност да си пусне молба за започване на работа( това съобщение не ти е необходимо, ако толкоз държиш да започне работа). Работодателят също няма интерес да не го допусне, но ако не ( при добре организирани доказателства за недопускане)- ето ти ново дело( Лекси ти посочи пътя), защото в противен случай времето докато се влачи производството няма да му бъде заплатено ( по тази причина ВКС не е така категоричен относно връчването на това съобщение- помисли и от тази гл.т.).
:roll: Както и да го мисля, твоя човек все е в изгодна позиция, ако действа. Бездействието като да не ви ползва.

От друга страна- за да се произнесе въззивна по въпроса за обезщетението, ако и да има жалба само в тази му част на СР, то съдът не е ли задължен да изследва и въпроса със законосъобразността на уволнението? Питам се само. Разбира се, ако не спорите само досежно размера.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот svettoslav » 07 Мар 2012, 12:42

lexy21 написа:
РЕШЕНИЕ № 298 ОТ 28.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 3972/2008 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС



"При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент ?".
От представените с касационната жалба решения - № 545/07.6.2001 г. по гр. д. № 1559/2000 г. и № 893/27.7.1999 г. по гр. д. № 2028/1997 г., както и от др. на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че при липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа. При такава липса се поставя въпроса - От кой момент в тази хипотеза би могъл да тече четиринадесетдневния срок за явяване на работа. По посочените решения е прието, че това е момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на робата при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В обжалваното решение също се споделя това становище, но с допълнителен нюанс, който е извън поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса даден, както в решенията на ВКС, така и във въззивното решение е правилен.


Това е доста смущаващо смятам.Как така работникът ще се явява на работа когато му скимне?
Назначил е работодателя друг на работа вместо уволненото лице(следва да го освободи щом онзи се завръща),ама онзи междувременно работи другаде,при това с ТД, и си избира,умува е преумува дали да не се върне и след три гОдин подал молба за започване на работа(когато го уволнили от новата).

Имаш си СР,но и специално съобщение ще му се праща :oops: Няма обсолютно никаква логика да се връчва каквото и да било съобщение,щом е налице узнаване на факта на възстановеност на предишната работа.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот neutralen » 07 Мар 2012, 15:47

В предишните си изказвания изразих мнение, че Съдът няма такова задължение да изпраща "съобщение" на Работника, че е възстановен на предишната си работа, като от момента на получаването на горното "съобщение" да почне да тече 2-седмичния срок по чл.345 ал. 1 от КТ. Представете си че Съдът не изпрати такова съобщение, какво следва - трябва да съдим Съда ли. Другия въпрос към подръжниците на тезата, че Съдът е длъжен да праща "съобщение" , че Работника е възстановен на предишната работа - какъв ще бъде този документ и какво ще бъде неговото съдържание. Следващия въпрос, който възниква - Съдът, ако има такова задължение, не трябва ли да изпрати "съобщение" и на Работодателя, че Работника е възстаножвен на предишната работа, за да се избегне спора от кога почва да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ./това последното с оглед чл.9 от ГПК - Равенство на страните/. Какво ще стане, когато Работодателят откаже да назначи работника въпреки влязло в сила Р, под предлог, че Съдът не му е изпратил "съобщение", че Работника е възстановен на предишната работа. Има логика нали, само дето тезата за задължение на Съда да праща "съобщение", че Работника е възстановен на предишната работа е абсолютно погрешна и противоречи на закона. По въпроса за възстановяване на Работника на предишната му работа, Съдът се произнася със самото Р, като всяка от страните е длъжна да следи кога Р влиза в сила за да го противопостави на другата страна с оглед интереса от изпълнението на това Р.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот svettoslav » 07 Мар 2012, 16:40

neutralen написа:В предишните си изказвания изразих мнение, че Съдът няма такова задължение да изпраща "съобщение" на Работника, че е възстановен на предишната си работа, като от момента на получаването на горното "съобщение" да почне да тече 2-седмичния срок по чл.345 ал. 1 от КТ. Представете си че Съдът не изпрати такова съобщение, какво следва - трябва да съдим Съда ли. Другия въпрос към подръжниците на тезата, че Съдът е длъжен да праща "съобщение" , че Работника е възстановен на предишната работа - какъв ще бъде този документ и какво ще бъде неговото съдържание. Следващия въпрос, който възниква - Съдът, ако има такова задължение, не трябва ли да изпрати "съобщение" и на Работодателя, че Работника е възстаножвен на предишната работа, за да се избегне спора от кога почва да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ./това последното с оглед чл.9 от ГПК - Равенство на страните/.


Значи аз викам направо да ги призовава на ново дело :oops: Какви са тия разни там съобщения,разни там уведомления.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот neutralen » 07 Мар 2012, 17:43

И все пак изразете мнение - следва ли Съдът да изпраща "съобщение" на Работника, че е възстановен на предишната работа, какво е съдържанието на това "съобщение". Следва ли съдът да изпрати такова "съобщение" и на Работодателя. Кога следва да изпрати горните "съобщения" от получаването на които да започне да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Възстановяване на работа

Мнениеот svettoslav » 07 Мар 2012, 18:46

Аз лично съм изразил мнение в пердходния си пост по въпроса.Какво повече да се каже.Неоснователно е да се приписва такова съдържание на чл.345 ал.1 КТ.Логиката е в смисъл узнаване на това нещо.
Доколкото е бързо пр-во- съдът съобщава за решението си в с.з.-който бил в заседание-бил.А понякога въззивите май че не пращат и препис от Реш.Поне аз имах такъв случай.Смятам обаче ,че срока ще тече не от узнаването от адвоката,а от личното възприемане на този факт,включая съобщаването от страна на последния, на клиента.Чак съобщения-това е излишно е ненужно,а и процедурно неуредено.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

ПредишнаСледваща

Назад към Трудово право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 33 госта


cron