начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 14:23

Теогео,
Пак по твоята логика - договорът е прекратен, ама наемното ПО продължавало, щото (разби'аш ли) наемателят не е върнал вещта (натиска си пръдливия ......... в диваните на наетия апартамент).


Точно така!
Наемодателят тръгва да завежда иск за изваждане на наемателя от жилището, щото договорът бил прекратен. Да, ама наемното ПО (по p_ivanov-овото право) си е валидно, значи на правно основание наемателят ползва вещта. Айде, отиде искът. Ако прекратяването на договора за наем не прекратява и наемното ПО, то кой ЮФ обуславя възникването (прераждането) на това ПО след прекратяване на договора за наем???


Наемодателят вади наемателят, защото така са се споразумели, но до изваждането наемното правоотношение седи и затова съдът ще осъди наемателят да освободи жилището, както и да плати наем и обезщетение по чл. 236 ЗЗД.
ЮФ пораждащ НО е предаването на веща, договора за наем няма отношение към него иначе най-малкото щеше да е формален, прекратяването на договора, като ЮФ, не води до заличаване на самия договор, а към него прибавя и обезщетението. ЮФ прекратяващ НО е само и единствено връщането на веща.

РЕШЕНИЕ № 1882 ОТ 13.10.1955 Г. ПО ГР. Д. № 6009/55 Г., IV ГР. О. НА ВС

"КОГАТО СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ ДОГОВОРА ЗА НАЕМ НАЕМАТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА ПОЛЗУВАНЕТО НА ИМОТА ВЪПРЕКИ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА СОБСТВЕНИКА, ТОЙ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, КОЕТО ИМА ХАРАКТЕР НА ПОВТАРЯЩО СЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ЗАТОВА МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ПРИСЪЖДАНЕТО МУ ЗА ВРЕМЕТО СЛЕД ПОСТАНОВЯВАНЕ РЕШЕНИЕТО ДО ПРЕДАВАНЕ ИМОТА"

Защо, според теб, ВС говори за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за ползването на имота след прекратяване на договора за наем?


Благодаря, че си намерил това, не го бях чел. Вече казах, че с колегите от ВС и ВКС мислим еднакво. Жалко, че не се разви дискусията за давността и лихвите преди да пуснеш това, но едва ли и от ще разберете нещо, предвид липсата на теоретична подготовка (по шопско ми викат Пейчо Теоретико).

Прочети няколко пъти какво са решили моите колеги, върховните съдии, и ще разбереш защо съм определил обезщетението по чл. 236 ЗЗД като обезщетение за пропуснати ползи, защото наемът получаван от наемодателя по прекратения договор по своята правна същност е обезщетението за претърпени вреди и затова ако търсиш това обезщетение не може да търсиш лихви. Може обаче да се откажеш от обезщетението по 236 ЗЗД и да претендираш само наема по прекратения договор и лихви. Давността и по двете е три годишна!

Решението по казуса е толкова невярно, толкова повърхностно, че ако бях участвал в изпита щях да търся обезщетение. Предполагам, че това безобразие идва от някой тиквеник в СУ, вероятно доцент или професор, който бълва тези глупости, защото същият сгрешен казус по наемно отношение имаше на държавен изпит на СУ.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 14:29

teogeo написа:И понеже знам, че уважаваш (и те уважават) само върховните, ето ти едно тяхно мнение:

РЕШЕНИЕ № 935 ОТ 09.06.1999 Г. ПО ГР. Д. № 282/1999 Г., V Г. О., ВКС

АКО НАЕМОДАТЕЛЯТ Е РАЗВАЛИЛ ДОГОВОРА ЗА НАЕМ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА НАЕМАТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖИ ДА ПОЛЗВА НАЕТИЯ ИМОТ, НАЕМАТЕЛЯТ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ДЕЛИКТНА ОСНОВА. СЛЕДОВАТЕЛНО, БИВШИЯТ НАЕМАТЕЛ Е ВЕЧЕ В ЗАБАВА ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 84, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ ОТ 1950 Г., БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ ПОСТАВЕН В ЗАБАВА ЧРЕЗ ИЗРИЧНА ПОКАНА


Това означава, че самата развала на договора представлява противопоставяне и е безсмислено да се прави покана. Всичките ми договори за наем са на този принцип - "при на изтичане срока на договора или при забава на плащането наемната цена за повече от 15 дни договорът се разваля, а на основание чл. 236 ЗЗД наемателят дължи наема и обезщетение в размер на 100 долара дневно".
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот Melly » 28 Апр 2016, 14:32

ivanov_p написа:.....
Дори Мели, чудейки се от колко кладенци да докара вода за да "доказва" неща, в които и тя не вярва, но само да ми противоречи, не приема глупостите в решението, а търси някаква "адвокатска гяволия" в условията, която по терлици да докара нещата до 59 ЗЗД. Няма как да стане, а и решението не твърди това..........

Не, Пейчо, не ти противореча, а съм подвела твърденията на страните и релевантите факти (посочила съм три червени лампички, ама нали си като "кон с капаци", не ти правят впечатление тези неща :lol: ), за да дам правна квалификация на главния иск.
Но, тъй като липсва основа в правната ти подготовка, не мож` ме разбереш. Толкова са възможностите на "чипа" ти. Сам го доказваш това мое заключение с твоята "теория за наема".
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 14:56

Подчертаното в червено го коментирах, то няма отношение към казуса. Нещо повече, за да направим темата от напълно неразбираема за четящите, в поне интересна, да предположим какъв е бил истинския казус, който е ползван от тиквите за да направят този.

Теоретично произнасяне по чл. 59 е възможно при следните обстоятелства:
1. Бабата е дарила срещу гледане или оставила в наследство имуществото си на Дома на 15.12.2005 г.;
2. Бабата е дала апартамента под наем на наемателя на 22.12.2005 г.
3. Бабата починала на 20.03.2006 г.;
4. Наемателят върнал имота по стария договор за наем на Дома, но продължил да упражнява държане, вероятно това е станало след началото на процеса между щерката и дома, в практиката е обичайно при спорове около собствеността наемателите да се ослушват;
5. Щерката се засъдила с Дома, но завещанието не било обявен за нищожно, няма такава причина, а е претендирала запазената си част и получила апартамента. Вероятно процесът е траел до 2012 г.;
6. Вече като собственик тя има легитимация да претендира обезщетение лишаване ползване по 59 ЗЗД за последните 5 години;

Естествено тук няма никакво отношение нито поканата, нито позоваването на неплатени наеми, нито разсъжденията на съда, те не идват от реалния казус, а от съставителите.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот svettoslav » 28 Апр 2016, 16:19

ivanov_p написа:самата развала на договора представлява противопоставяне и е безсмислено да се прави покана. Всичките ми договори за наем са на този принцип - "при на изтичане срока на договора или при забава на плащането наемната цена за повече от 15 дни договорът се разваля, а на основание чл. 236 ЗЗД наемателят дължи наема и обезщетение в размер на 100 долара дневно".


Наемната цена плюс обезщетение ли уговаряш ? Няма как да имаш "наем" както го казваш.Но няма и пречка да си уговориш такова нещо.Аз се позачудих чл.236 ал.2 ЗЗД дали позволява други уговорки,но ми се струва да не е императивна. Така че няма пречка и по 1000 $ дневно да се уговори обезщетението ти.
Както и да го наречеш,това си е обезщетение. А дали наемно "отношение продължавало" да съществува,изпадате в безмислени полемики.

Обаче при разваляне,не съм никак сигурен,че точно чл.236 ал.2 ЗЗД ще ти е основанието за обезщетение.Това си е специална хипотеза с оглед изтичане срока на договора.
А така,както си го писал в договора,може и да го приемат,защото все пак сте постигнали съглашение за обезщетението,но същото идва точно от уговорката ви,а не от 236 ЗЗД. Последното по-скоро ще се случи,ако нямате такава клауза.
Какво ти пречи в договора да пишеш, "...на осн. чл.45 ЗЗД наемателя след развалянето дължи по 100 долара днвно....+ наемната цена за месец " Или пък " ...на осн. чл.59 ЗЗД дължи...." Основанието ще е именно уговорената отговорност.
Сега,ако приятелите ти от ВКС смятат,че всякога такова съглашение представлява хипотеза на чл.236 ал.2 ЗЗД,това е друга работа,но се съмнявам.
Сложните въпроси идват ако го развалиш договора,можеш ли да се позовеш по аналогия на 236 ал.2 ЗЗД или ще те обезщети по чл.59 ,когато нямаш уговорки за "обезщетения". Което има характер, както казваш,на порпуснати ползи.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот teogeo » 28 Апр 2016, 17:09

svettoslav написа:
ivanov_p написа:самата развала на договора представлява противопоставяне и е безсмислено да се прави покана. Всичките ми договори за наем са на този принцип - "при на изтичане срока на договора или при забава на плащането наемната цена за повече от 15 дни договорът се разваля, а на основание чл. 236 ЗЗД наемателят дължи наема и обезщетение в размер на 100 долара дневно".


Наемната цена плюс обезщетение ли уговаряш ? Няма как да имаш "наем" както го казваш.Но няма и пречка да си уговориш такова нещо.Аз се позачудих чл.236 ал.2 ЗЗД дали позволява други уговорки,но ми се струва да не е императивна. Така че няма пречка и по 1000 $ дневно да се уговори обезщетението ти.
Както и да го наречеш,това си е обезщетение. А дали наемно "отношение продължавало" да съществува,изпадате в безмислени полемики.

Обаче при разваляне,не съм никак сигурен,че точно чл.236 ал.2 ЗЗД ще ти е основанието за обезщетение.Това си е специална хипотеза с оглед изтичане срока на договора.
А така,както си го писал в договора,може и да го приемат,защото все пак сте постигнали съглашение за обезщетението,но същото идва точно от уговорката ви,а не от 236 ЗЗД. Последното по-скоро ще се случи,ако нямате такава клауза.
Какво ти пречи в договора да пишеш, "...на осн. чл.45 ЗЗД наемателя след развалянето дължи по 100 долара днвно....+ наемната цена за месец " Или пък " ...на осн. чл.59 ЗЗД дължи...." Основанието ще е именно уговорената отговорност.
Сега,ако приятелите ти от ВКС смятат,че всякога такова съглашение представлява хипотеза на чл.236 ал.2 ЗЗД,това е друга работа,но се съмнявам.
Сложните въпроси идват ако го развалиш договора,можеш ли да се позовеш по аналогия на 236 ал.2 ЗЗД или ще те обезщети по чл.59 ,когато нямаш уговорки за "обезщетения". Което има характер, както казваш,на порпуснати ползи.


Излишно усложняване на и без това сложния животец... "на основание чл. 45, па на основание чл. 59 ..."

Основанието тук е чл. 92 от ЗЗД - неустойка за неизпълнение на задължение. Какви 45, 59...? :mrgreen:
Не си изпълнил наемателят задължението да си изнесе пърдялника от имотеца след прекратяване на договора - дължи неустойка. Неустойката е договорно установена последица на/от неизпълнението.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот svettoslav » 28 Апр 2016, 18:08

teogeo написа:
Основанието тук е чл. 92 от ЗЗД - неустойка за неизпълнение на задължение. Какви 45, 59...? :mrgreen:


Може,що да не може.Мина ми през ума.Само примерче дадох какво може да се запише в договора. Какво правим тогава? Недействителна ли е такава уговорка или ?
Явно че в "неговите договори" не е неустойка. И аз ако съм съдията,при развален договор,трудно ще ти го квалифицирам както като неустойка,така и по чл.236 ал.2 ЗЗД.
Трябва да се попрочете малко Кожухаров,може пък да излезне неустойка.Там има 7-8 вида.

Според онова решение по-горе,обезщетението за ползуването след разваления договор,имало деликтно основание. Сега,неустойка ли имаш,като не си я написал ясно,или обезщетение на "деликтно основание". Щото обезщетението по неустойка е по договорно основание :?

Може да е неустойка,препращаща към "деликтната основа" (чл.236 ал.2). :| Странна неустойка. Но пък тълкувайки волята на страните съгласно чл.20 ЗЗД,вероятно така ще да се приеме.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 18:32

Основанието за прилагане на 92 ЗЗД е идентично с това по 236 ЗЗД, който се явява специален. Това е така заради особеностите на наемното отношение - виновната страна държи веща. Правната същност на 236 ЗЗД всъщност е законово определяне на начина на неустойка при пълно неизпълнение - възмездяват се претърпените вреди, чрез плащането на вече уговорения наем и пропуснати ползи чрез обезщетението, което е месечна надбавка над наемната цена, която я изравнява с пазарната. В случай, че размерът на наемите е паднал под договорения няма да се присъди отрицателно обезщетение, защото вината за невръщането на веща е в наемателят и той не може да търси облаги от свое противоправно поведение. Вместо обезщетение за разликата между договорения и пазарен наем, може да се търси законното такова - мораторна лихва върху договорения наем, но не може да се търси наем, обезщетение и лихва.

Това горе ми е било в основата на защитата пред въззивна инстанция по няколко дела, с отхвърлени искове на първа, където по същия начин съдиите се бяха оплели в различни тези.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот svettoslav » 28 Апр 2016, 19:06

Искаш да кажеш че при развален от теб договор и уговорено в него "обезщетение" по 236 ал.2 ЗЗД,съда ти го квалифицира като такова по чл.236 ЗЗД ? Значи все пак не е неустойка. Не може да ти присъди на две основание-хем уговорено(неустойка),хем законово(чл.236 ал.2 ЗЗД).

Или делата са ти при изтекъл срок? Там вече чл.236 ал.2 си е безспорно приложим.А ако това сте го писали в договора като отговорност след срока-ако определяш размера на обезщетението по 100$ /ден,това си бие вече на неустойка,различно от "обезщетението" по ал.2 -пазарната цена(ако е по-висока).

Ти така не създаваш ли почва да се объркат съдиите? Каква ти е далаверата от тая работа? Поне го пиши ясно неустойка за ясни пари-да ти е мирна главата.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 19:43

Нали това казвам, чл. 236 ЗЗД е специална норма и спрямо тази по 92 ЗЗД. Няма значение дали договорът е с изтекъл срок или прекратен, в първия случай трябва противопоставяне, а във втория противопоставянето е налице с прекратяването. Наемателят-ответник може да отблъсне иска доказвайки, че не е виновна страна за прекратяването, не го ли направи носи последиците - трябва да плати наема по вече прекратения договор и освен това дължи обезщетение, което сте определили предварително, в размер на 100 долара, но само относно пропуснатите ползи.
Теоретично може да търсиш неустойка при прекратен договор и по 92 ЗЗД, но се поставяш в неблагоприятна обстановка, трябва да доказваш размера на претърпяната вреда, която така или иначе е лимитирана от чл. 236 ЗЗД като равна на наема. Ако ВЛ я изкара по-голяма ответникът ще се позове на закона, а и искът ще е малко встрани и ако си посочил основанието, което както неведнъж съм казвал не трябва да се прави никога, съдът може да те изненада.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот teogeo » 28 Апр 2016, 20:14

ivanov_p написа:Нали това казвам, чл. 236 ЗЗД е специална норма и спрямо тази по 92 ЗЗД. Няма значение дали договорът е с изтекъл срок или прекратен, в първия случай трябва противопоставяне, а във втория противопоставянето е налице с прекратяването. Наемателят-ответник може да отблъсне иска доказвайки, че не е виновна страна за прекратяването, не го ли направи носи последиците - трябва да плати наема по вече прекратения договор и освен това дължи обезщетение, което сте определили предварително, в размер на 100 долара, но само относно пропуснатите ползи.


Ееее, как 236 ЗЗД е специално спрямо тази по чл. 92 от ЗЗД? Неустойката е договорна клауза. Обезщетението за вредите, за което говори чл. 236 от ЗЗД е друго нещо! Обезщетение се дължи по силата на чл. 236 от ЗЗД. Неустойка - ако е уговорена.

Теоретично може да търсиш неустойка при прекратен договор и по 92 ЗЗД, но се поставяш в неблагоприятна обстановка, трябва да доказваш размера на претърпяната вреда, която така или иначе е лимитирана от чл. 236 ЗЗД като равна на наема. Ако ВЛ я изкара по-голяма ответникът ще се позове на закона, а и искът ще е малко встрани и ако си посочил основанието, което както неведнъж съм казвал не трябва да се прави никога, съдът може да те изненада.


Теоретично (и практично) ти си нямаш и понятие от това, що е неустойка. Какво (мама си п*) ще доказваш като претърпяна вреда? Тя, неустойката е точно за обратното - да не се товариш с това, да доказваш вреди.

Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват



За да приключим темата, в сборника на Мими Фурнаджиева намерих няколко неща, дадени като пример на точно по тези въпроси: "когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи ли наемната цена или обезщетение съобразно средните наемни цени за сходни обекти"

Решение № 391 по гр.д. № 765/2009 на ВКС, III г.о.

че когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи обезщетение за продължилото ползване в нарушение на задълженията, произтичащи от прекратяването на договора. Дължимото обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко от уговорения наем.


"от кого и как се определя обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД"

Решение № 240 от 2013 по гр.д. № 1408/2012 на ВКС, III г.о. :

"По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения-№ 164 от 28.10.2010 г. по т.д. № 1079/2009 г. на ІІ ТО на ТК, № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І ТО, № 68 от 21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на II ТО, № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І ТО на ТК на ВКС. Според тази практика обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно размера на настъпилите от неоснователното ползване на вещта вреди, които могат да се изразяват както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи. Във всички случи размерът на вредите подлежи на изрично доказване от ищеца и следва да отговаря на средния пазарен наем, определен с помощта на вещо лице/решение № 701 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. н ІV ГО на ВКС, решение № 54 от 11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010 г. на ІІ ТО, решение № 18 от 5.03.2010 г. по т.д. № 527/2009 г. на І ТО на ВКС/.


ако наемно правоотношение между страните е прекратено, но наемателят продължава да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, кое е основанието на иска при отправено искане за заплащане на наемна цена

Решение № 422 по гр.д. № 981/2009 на ВКС, III г.о.

за определяне на правното основание на иска няма значение как наемодателят е квалифицирал търсената от него сума – дали като обезщетение или като наемна цена, тъй като основанието на иска се определя не от дадената от ищеца квалификация, а от фактите, на които той се основава, а също и поради това, че за времето, през което ползва имота въпреки противопоставянето на наемателя, след прекратяване на наемния договор до връщане на наетата вещ, наемателят дължи обезщетение, което е съизмеримо със средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко от уговорения наем

Фактическите твърдения в исковата молба, че между страните е съществувало наемно правоотношение, което е прекратено, но наемателят продължава да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, при формулирано искане за заплащане на наемна цена, се субсумират под правната на норма на чл.236, ал.2 от ЗЗД

Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор – чл.236, ал.2 от ЗЗД. Наемателят, макар да е лишен от правно основание да ползва вещта, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем: да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й /респ. според уговореното в прекратения договор предназначение/, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за противоправното ползване. В съдържанието на правоотношението между страните се включва по силата на закона - чл. 236, ал. 2 ЗЗД, едно допълнително задължение на наемателя - обезщетението за продължилото ползване в нарушение на задълженията, произтичащи от прекратяването на договора. Размерът на обезщетението, който може да се търси, е съизмерим със средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не по-малко от уговорената наемна цена
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот teogeo » 28 Апр 2016, 20:34

Още нещо пише в Решение 391 от 2010 по гр.д. № 765 от 2009 на ВКС, III г.о. :

Основателни са доводите на касатора, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Фактическите твърдения в исковата молба, че между страните е съществувало наемно правоотношение, което е прекратено, но наемателят продължава да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, при формулирано искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, се субсумират под правната на норма на чл.236, ал.2 от ЗЗД. Поради това като е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск, което представлява нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 от ГПК за касиране на решението


Май-май воплите на Пейча ще излязат що-годе основателни...
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivanov_p » 28 Апр 2016, 20:37

Кое от тези неща се различава и на йота от казаното от мен?
Изкривих се да повтарям, че наемът и обезщетението представляват сбора от претърпените вреди и пропуснати ползи, от което никой тук хабер от понятие нямаше.
мазоли ми хванаха ръцете да пиша, че наемът продължава да се дължи защото иначе при срив на пазара наемодателят ще претърпи вреди, а неизправната страна ще е облагодетелствана от неизпълнението. Наемът си е наем, а това, което го изравнява с пазарния наем е именно обезщетението, което от години повтарям, че се определя от ВЛ.

Кой започна тема с критика на решение по казус, отнасящ иск по прекратен договор за наем към чл. 59 ЗЗД? Или може би аз съм твърдял това, а вие в купом сте ме убеждавали, че искът трябва да е по 236 ЗЗД?

Както казах многократно - с колегите от ВС и ВКС сме на едно мнение по наемното правоотношение.

А ти пак разгледай връзката на неустойката с претърпените вреди и пропуснати ползи, след това с казаното от мен и колегите за претърпените вреди и пропуснати ползи при 236 ЗЗД и може ад ти светне нещо.

Между другото с тези цитати ме обиждаш, нищо, че цитираш решения на колегите, които ме подкрепят! След като съм казал нещо то се приема за истина без проверки, а не "абе дай да видим какво е казал ВКС, че теоретично е възможно и Пейчо да сбърка".

Младоци, какво ще правим, ще съдим ли комисията или сте писали глупости като в наказателния?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4512
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот neutralen » 28 Апр 2016, 21:25

:D Напразно си губиш времето да ги убеждаваш. Аз те подкрепих, но никой не обърна внимание на същността на написаното от теб, защото е най-трудно да се признае грешка и да кажеш "извинявай, беше прав". Егото над всичко. 8)
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот svettoslav » 28 Апр 2016, 21:47

ivanov_p написа:А ти пак разгледай връзката на неустойката с претърпените вреди и пропуснати ползи, след това с казаното от мен и колегите за претърпените вреди и пропуснати ползи при 236 ЗЗД и може ад ти светне нещо.

Е какво да му светне на младока? Неустойката зависи от изричната воля на двете страни по сделката,обезщетението си е уредено от закона . Ако го нямаше 236 ал 2 ЗЗД, по неустойка ще претендираш, ако си я уговорил. Понякога обаче спориш сам със себе си . Никой тук освен теб самия няма претенции по въпроса какво точно представлявало обезщетението по 236 ЗЗД. Колегите ти от ВС и ВКС също като теб се грижат за дефинирането на тия работи.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот svettoslav » 28 Апр 2016, 21:57

ivanov_p написа:Кое от тези неща се различава и на йота от казаното от мен?
Изкривих се да повтарям, че наемът и обезщетението представляват сбора от претърпените вреди и пропуснати ползи, от което никой тук хабер от понятие нямаше.
Не бъди толкова сигурен че "никой тук не е имал понятие " от тия работи. И във всички случаи е коректно да се говори именно за пропусната полза," вредата " е друго понятие.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот teogeo » 28 Апр 2016, 21:59

Както и да е. Аз съм 'за' фактите и не страдам от българския синдром (по генетични причини) - да си държа на своето, па ако ще и свето да пукне.

Правната квалификация наистина е чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, оттам тръгва и съвсем друга тежест на доказване.
Не са хубави тия работи с казусите, ама никак...

Ако някой иска "сборника" със систематизирана по членове практика на Мими Фурнаджиева - да каже. Има го в електронен вид, като excel-ска таблица.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот reggietennyson » 29 Апр 2016, 00:22

Дотук всичко ок, радвам се, че се е стигнало до нещо подобно на консенсус, че правната квалификация е по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, каквато всъщност е (според 99% от съдебната практика). Доказателствената тежест също е била безобразно разпределена от провинциалните магистратчета, доколкото чета "решението". Имаше обаче един момент, който направо ме постави в ступор. На въпроса какво било правното действие на нотариалната покана беше отговорено, че представлявала противопоставяне за вбъдеще, т.е. тълкува се разширително волята на починала жена. На основание на някакво изявление в даден момент се правят изводи каква би била волята й 10 месеца по-късно (когато реално изтича договорът), ако беше останала жива, малко граничи със свръхестественото, мисля. Имаше и едно изречение, което бих могъл да възпроизведа почти точно: "Тя (нотариалната покана) ангажира и наследника на наемодателя." Какъв красив ум би могъл да роди подобно нещо? Значи излиза, че ако наемодател е "на бонбонки" и е изпратил нотариална покана за освобождаване на недвижим имот преди края на срока на договора, след което се гътне, тази нотариална покана се приема от пазарджишкия (примерно) съд като напълно валидно противопоставяне договорът да бъде мълчаливо или изрично продължен за вбъдеще и това нещо обвързвало и неговия наследник, който не би могъл да продължи договора с наемателите.
Не знам какви емоции инспирира всичко това у вас, но у мен предизвиква направо позиви за повръщане!
reggietennyson
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 19 Фев 2016, 23:23

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот reggietennyson » 29 Апр 2016, 00:32

Всъщност, извинявам се, прекалено много съм наблегнал на обиди на местна основа, то реално може и комисията да не е виновна, а решението да й е спуснато отгоре.
reggietennyson
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 19 Фев 2016, 23:23

Re: Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

Мнениеот ivan_lawyer » 29 Апр 2016, 07:16

Винаги казусите са изсушени от съдържание, как да кажа, ако сложите някой доцент на мястото на практикуващ правник - тежко ще му е. Академията трябва да обучава, ала практиката е по-сложно явление. Това съм го работил, като казус - относно прекратен наемен договор. Там се намериха основания за джигитосване по тъч линията.
Сега ако говорим за кристалната теория е едно. Но адвокатската професия се състои в рибарското изкуство да размъти водата, да улови оттам аргумента и така.
Наемателят се явява държател. Доказателствена тежест - ищецът дължи да докаже това, което твърди, ответникът - това което отрича. Доводите на ищеца са - имаме сключен наемен договор - доказвам го с подписа на ответника. Ответника претендира да няма договор с ищеца. Да струпва доказателства в тази насока.
Интересно - защо се балтаем, каква е съдбата на наемното правоотношение, след прекратяването - тоест налице е държане на вещ без правно основание. Но приложимата разпоредба е по наемния абзац, не по неоснователното обогатяване.
Нямаме необходимост от чл. 59 ЗЗД.
Ще си изям пастичка "Гараш" на фона на музикален съпровод, ако не е така.
Сливаме понятия, някак не мога и аз да се ориентирам. Но какво има да търсим по чл. 59 ЗЗД, като прекратеният договор е остатък от от наемно правоотношение.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5364
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта


cron