дело номер 3271 по описа за 2009 година
Предявени са в обективно съединение регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД София твърди в исковата си молба, че по силата и при условията на договор за издаване на кредитна карта „В. Е.” от 23.01.2006 г., „О.” АД София предоставила на ответницата банков кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500 лева. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора кредитната карта се издавала по повод закупуването на потребителски стоки на стойност 475 лева, която стойност била за сметка на разрешения кредитен лимит. Според уговореното в чл. 24 от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти, неразделна част от договора за предоставяне на кредитна карта, които общи условия, съгласно чл. 9.1, картодържателят с полагане на подпис под договора за предоставяне на кредитна карта, бил потвърдил, че са му предадени и ги е приел, банката била превела на търговеца стойността на закупената от картодържателя стока. Съгласно чл. - от договора за издаване на кредитна карта картодържателят следвало да изплаща на банката цената на закупената стока на 12 (дванадесет) месечни вноски по 31.22 лева, като общото оскъпяване на стоката било в размер на 86,96 лева. Ответницата не била изпълнила договорните си задължения относно погасяването на дължимите суми съгласно чл. 17 до 21 включително от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти. Съгласно чл. 42 от общите условия на „О.” АД за дебитни и кредитни карти, при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски целият дълг на кредитополучателя ставал автоматично предсрочно изискуем, без да било необходимо банката да уведомява кредитополучателя предварително за това. Задълженията на картодържателя към 15.05.2009 г. към „О.” АД били в общ размер на 89.59 лева. По силата и при условията на сключен на 01.10.2005 г. рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557-А между ищеца (с предишно наименование Застрахователна компания Л.И. АД /ЗК Л.И.АД/) и „О.”АД, ищцовата застрахователната компания покривала неплащането на дължимите от страна на картодържателя погасителни вноски към застрахования О. АД. Поради неплащането от страна на картодържателя, съгласно клаузите на сключения договор за застраховка, О. АД предявила пред ищеца претенция за заплащане на дължимите от картодържателя суми. В застрахователното дружество била заведена щета под № 1611610011/2007 г. по общи условия на застраховка „кредити” и специални условия по застраховка „кредит погасяване на части” (потребителски кредит) и съгласно рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557-А, за изплащане на застрахователното обезщетение за картодържатели неизпълнили договорните си задължения към „О.”АД. Изплащането на застрахователното обезщетение било извършено в съответствие с чл. 12.2 от рамковият договор – служебно от О. АД от сметката на ищеца разкрита при банката, за което ищецът бил дал съгласие за плащането. По силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „кредити” – „кредит погасяване на части” (потребителски кредит), ищецът встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка. За настъпилото суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, „О.” АД издала на ищеца надлежно писмо, а длъжникът – ответник бил уведомен за встъпване на ищеца в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 9.7 от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по същото било образувано ч.гр.д. № 2449/2009 г. на СтРС, а срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законноустановения срок. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, за ищецът се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Искането е (след частичното прекратяване на производството по делото с определение от 28.12.2009 г.) да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 67.36 лева представляваща главница и сумата от 22.23 лева представляваща лихва за забава за периода от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г., заедно със законната лихва върху исковата сума от подаване на исковата молба до изплащането й и сторените по делото разноски.
Ответницата Т.С.А., редовно и своевременно призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не се явява, като чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, заема становище в хода на делото по същество да се отхвърлят, като неоснователни предявените искове, тъй като не било доказано основанието на иска за главница, а липсвала и покана до ответницата да я заплати, поради което неоснователен бил и иска за мораторна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, имащи значение за спорното право, намери за установено следното:
Предявените по делото осъдителни искове са допустими, защото издадената в полза на ищеца против ответницата за предявените с тях процесни вземания заповед № 1649/04.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложеното ч.гр.дело № 2449/2009 г. на СтРС, е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК с определение по същото дело от 02.09.2009 г., връчено редовно на ищеца на 23.09.2009 г., което същият не е обжалвал в законоустановеният срок, изтекъл на 30.09.2009 г.
На 01.10.2005 г. между ищеца, като застраховател и „О.Б.Б.” АД, като застрахован е сключен в писмена форма представения по делото рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557 (л. 13-17). По силата му ищецът застраховал неплащането на дължими от клиенти на банката суми, произтичащи от сключени между тях и последната договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци, съгласно представените по делото общи условия по застраховка „кредити” и специални условия на застраховка „кредит погасяван на части” (потребителски кредит), доколкото друго не е уговорено в рамковия договор (л. 18-25).
На 23.01.2006 г. ответницата сключила със застрахования „О.” АД представения по делото договор за издаване на кредитна карта (л. 6-7). По силата му „О.” АД издала на ответницата кредитна карта виза електрон с кредитен лимит от 500 лева, за закупуването от последната на потребителски стоки с цена от 475 лева от трето лице Г. – М. ООД за сметка на кредитния лимит, която цена ответникът пък се задължил да изплаща на „О.” АД на 18 месечни вноски по 31.22 лева всяка. Неплащането на задълженията на ответницата по този договор са били покрити от сключеният между „О.” АД и ищеца застрахователен рамков договор, посочен по-горе (чл. 2 и 3 от рамковия договор).
Не е спорно между страните, а се установява и от т. 4 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че ответницата не е платила на „О.” АД вноски в общ размер от 67.36 лева по договора за издаване на кредитна карта, в какъвто размер е и неплатеното й задължение по този договор към посочената банка (л. 86). Не е спорно между страните, че поради настъпването на това застрахователно събитие, „О.” АД е изпратила до ищеца искане за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 11, ал. 3 от горецитирания рамков договор за застраховка, като съгласно чл. 12.2 от последния „О.” АД поискала още и съгласието на ищеца плащането на щетата от неплащането да се извърши служебно от сметката на последния при банката, видно и от представеното суброгационно писмо (л.
. От последното се установява още, че по това искане на „О.” АД при ищеца е заведена щета № 1611610011/2007 г.. Не е спорно между страните, че по тази щета ищецът е приел, че е настъпило уговореното в чл. 3, ал. 1 и чл. 11 от рамковия договор застрахователно събитие, тъй като е налице неизпълнение на задължението на ответницата да плати посочените вноски на „О.” АД по издадена й от тази банка кредитна карта, поради което ищецът е уведомил тази банка, че искането й за изплащане на застрахователно обезщетение е основателно, както и че съгласно чл. 12.2 от рамковия договор дава съгласието си, плащането на застрахователното обезщетение да се извърши служебно от „О.” АД, от сметката на ищеца в тази банка. От суброгационното писмо и р. IV, I, т. 4 от ЗСИЕ се установява още, че ответницата не е платила и дължи на „О.” АД сумата от общо 67.36 лева главница по договора за издаване на кредитна карта, като до този размер и ищецът е признал искането на „О.” АД за изплащане на застрахователно обезщетение за неплащане на задълженията на ответницата по този договор, за основателно и до този размер е платил на тази банка на 27.06.2007 г. и застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за главница от 67.36 лева. За потвърждение на последното „О.” АД е издала на ищеца и представеното по делото суброгационно писмо, което да му служи за предявяване на регресен иск срещу ответницата (л.
. Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявеният регресен иск е основателен. Според чл. 213, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за определянето му. В случая от горепосочените и неоспорени от ответницата доказателства се установи, че същата не е изпълнила паричните си задължения към „О.” АД по договора за издаване на кредитна карта в размер на 67.36 лева. По делото ответницата не представи доказателства това й неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). В пряка причинна връзка от последното за „О.” АД са настъпили имуществени вреди (загуби) в същия размер от 67.36 лева, които несъмнено са могли да бъдат предвидени при сключването на договора за издаване на кредитна карта (чл. 82 от ЗЗД). Настъпването на последните от неплащането от ответницата на погасителните вноски по този договор за издаване на кредитна карта, „О.” АД е застраховало с рамковия договор за застраховка сключен с ищеца. Поради настъпване на уговореното в него застрахователно събитие ищецът е заплатил на 27.06.2007 г. на застрахования „О.” АД застрахователно обезщетение в същия размер от 67.36 лева. С плащането му ищецът е встъпил по силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ в правата на застрахования „О.” АД по договора за издаване на кредитна карта срещу причинилата вредите ответница до размера на платеното за обезвредата им застрахователно обезщетение от 67.36 лева. Ето защо предявеният от ищеца регресен иск за плащане на това обезщетение от ответницата, съдът намери за доказан напълно, както по основание (чл. 213, ал. 1 от КЗ), така и до претендирания размер от 67.36 лева главница.
Поради това, като основателен, този иск следва да бъде уважен така, както е предявен, заедно със законната лихва върху тази главница от подаване на исковата молба в съда до изплащането й (чл. 86 от ЗЗД). Неоснователен обаче се явява акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД. Регресното право на застрахователя по чл. 213, ал. 1 от КЗ възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето лице, когато за последното възниква гражданска отговорност и по силата на застрахователния договор застрахователят е изплатил на застрахования дължимото застрахователно обезщетение. Основанието на това регресно право обаче е законът, който го въвежда в полза на застрахователя и пречи третото лице да се освободи от своята гражданска отговорност и да не плати обезщетение за причинените вреди. Това регресно право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо, а доколкото няма определен в закона ден за изпълнението му, прилага се чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и Р № 842/02.11.2007 г. на ВКС по т.д. № 409/2007 г.,ТК). Понеже в нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ е предвидено само, че регресното право на застрахователя възниква от плащането и до размера на платеното застрахователното обезщетение на увредения застрахован, но не е определен денят за изпълнение на регресното задължение на причинителя на вредата, да възстанови последното на платилият го застраховател, нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД не може да намери приложение. Изложеното налага извода, че едва след покана застрахователят суброгирал се в хипотезата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ до размера на платеното обезщетение на увредения застрахован може да иска от причинителят на вредата обезщетение за забава в плащането на регресното притезание за връщане на изплатеното обезщетение, защото за да изпадне последният в забава да плати това регресно вземане на застрахователя, е нужно последният да го покани преди това да му го възстанови (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). По делото обаче ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не представи доказателства да е канил ответницата до подаване на 30.05.2009 г. на заявлението му по приложеното дело, да му заплати процесното регресно вземане. Следователно последната е изпаднала в забава да му го заплати едва от деня на подаване в съда на посоченото му заявление на 30.05.2009 г. А след като това е така до последният, тя не дължи на ищеца претендираното от него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, тъй като то се начислява от деня на забавата, а в случая ответницата не е изпадала в забава до 30.05.2009 г. Поради това същата не дължи на ищеца обезщетение за такава за претендирания от него с исковата молба период от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г. Ето защо съдът намери, че предявения от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на такова обезщетение се явява недоказан още в своето основание, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без преди това да се обсъжда и в неговия размер, което се явява безпредметно. Като неоснователно следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираното от него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Макар в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторната лихва да е квалифицирана като обезщетение при неизпълнение на парично задължение, то олихвяването й е недопустимо, защото представлява олихвяване на изтекли лихви (анатоцизъм), режимът на което се подчинява според чл. 10, ал. 3 от ЗЗД на специални наредби на БНБ, каквито и до сега не са издавани, поради което не са налице определени в закона ред и условия, при които може да извърши исканото от ищеца олихвяване на изтекли лихви. За това и присъждането им се явява недопустимо (Р № 1082-1995 г.-V г.о. на ВКС). Ето защо и това искане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на делото в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска или сумата от 225.56 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Ответницата не е поискала присъждането на разноски, а няма данни и по делото да е сторила такива, поради което и с оглед диспозитивното начало, не следва да й се присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 и 6, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорския районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район К.с., бул. Ц.Б. № --, с ЕИК ----, представлявано от С.Х.С., сумата от 67.36 лева (шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща регресно вземане за изплатено на 27.06.2007 г. на застрахованото трето лице - „О.Б.Б.” АД С. застрахователно обезщетение в същия размер по рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557 от 01.10.2005 г. за обезвреда на причинени на това трето лице имуществени вреди от неизпълнение на договор за издаване на кредитна карта visa electron, visa, mastercard от 23.01.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 20.07.2009 г. до изплащането й, както и сумата от 225.56 лева (двеста двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения от Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД с п.а. иск за осъждането на Т.С.А. ***, да й заплати сумата от 22.23 лева представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на регресното вземане за периода от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г., заедно с искането за присъждане на законна лихва и върху това обезщетение от 22.23 лева считано от 20.07.2009 г. до изплащането му.
Може и глупости да говоря.
, та се наложи да ровя из безкрайната шир.