искова молба за нищожност

[daresa1]

Здравейте,
Чрез ЧСИ и публична продан загубихме своя имот, който беше ипотекиран в полза на банка.
Дали ако внесем в съда Искова молба за нищожност , отнасяща се до чл. 417, както и във връзка с другите дефекти на закона и договора за кредит към онзи момент , ще можем да си върнем имота? Или, понеже сме се разписали под документите за продажбата, нямаме шанс?

[doudoned]

Много сложни са тези казуси. След извършена публична продан, особено ако и купувачът по ПП е въведен в имота, шансовете са почти нулеви. Имали сте досега много срокове, които са изпуснати. Непременно трябва да се обърнете към адвокат и то такъв, който е имал обилна практика по такива дела, а не към който и да е. Това е много сложна и специфична материя и малко юристи я познават в детайли. Ако купувачът не е въведен в имота задължително искайте спиране на въвода /подчертавам - на въвода, а не на изпълнението - това е от огромно значение/ чрез допускане на обезпечителна мярка като обезпечение на бъдещия ви иск. Молбата се подава до окръжния съд по местонахождението на имота. Имайте предвид, че съдът ще ви поиска парична гаранция, ако уважи молбата, която гаранция е в общи случаи около 10 на сто от пазарната цена на имота /най-често взета от постановлението на възлагане на публична продан/.

[neutralen]

Случаят не е толкова сложен от гледна точка на закона и действително Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК Е НИЩОЖНА както и съдебното решение по чл. 422 ГПК. Проблемът е установената порочна съдебна практика от момента на въвеждане на Заповедното производство/2008 г/ до настоящия момент. Съдебна практика която се поддържа и от ВКС. Никой съдия няма да си признае, че 11 години неправилно е тълкувал закона. Това не е някакъв прецедент - в продължение на 35 години относно Изпълнителното производство се прилагаше Постановление № 3/1980 г според което се приемаше че Изпълнителното производство е част от Съдебното производство, поради което докато трае принудителното изпълнение давност не тече. С Тълкувателно решение от 2015 г/докладчик Б. Белазелков/, ВКС се върна към правилното тълкуване на закона, а именно че всяко изпълнително действие прекъсва давността и от прекъсването почва да тече нова давност. Както и да е. Аз знам къде е грешката при тълкуването на чл. 417 ГПК, дори мога да ви го кажа, но досега никой по никакъв начин не се е сетил и не е атакувал делата с оглед НИЩОНОСТ на Заповедта за изпълнение. Ще има изключителна съпротива както от страна на съдилищата и най-вече от ВКС, така и от страна на адвокатите. Никой не си признава грешките

[lawchoice]

Много сложни са тези казуси. След извършена публична продан, особено ако и купувачът по ПП е въведен в имота, шансовете са почти нулеви. Имали сте досега много срокове, които са изпуснати. Непременно трябва да се обърнете към адвокат и то такъв, който е имал обилна практика по такива дела, а не към който и да е. Това е много сложна и специфична материя и малко юристи я познават в детайли. Ако купувачът не е въведен в имота задължително искайте спиране на въвода /подчертавам - на въвода, а не на изпълнението - това е от огромно значение/ чрез допускане на обезпечителна мярка като обезпечение на бъдещия ви иск. Молбата се подава до окръжния съд по местонахождението на имота. Имайте предвид, че съдът ще ви поиска парична гаранция, ако уважи молбата, която гаранция е в общи случаи около 10 на сто от пазарната цена на имота /най-често взета от постановлението на възлагане на публична продан/.

Неам думи...

[lawchoice]

Случаят не е толкова сложен от гледна точка на закона и действително Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК Е НИЩОЖНА както и съдебното решение по чл. 422 ГПК. Проблемът е установената порочна съдебна практика от момента на въвеждане на Заповедното производство/2008 г/ до настоящия момент. Съдебна практика която се поддържа и от ВКС. Никой съдия няма да си признае, че 11 години неправилно е тълкувал закона. Това не е някакъв прецедент - в продължение на 35 години относно Изпълнителното производство се прилагаше Постановление № 3/1980 г според което се приемаше че Изпълнителното производство е част от Съдебното производство, поради което докато трае принудителното изпълнение давност не тече. С Тълкувателно решение от 2015 г/докладчик Б. Белазелков/, ВКС се върна към правилното тълкуване на закона, а именно че всяко изпълнително действие прекъсва давността и от прекъсването почва да тече нова давност. Както и да е. Аз знам къде е грешката при тълкуването на чл. 417 ГПК, дори мога да ви го кажа, но досега никой по никакъв начин не се е сетил и не е атакувал делата с оглед НИЩОНОСТ на Заповедта за изпълнение. Ще има изключителна съпротива както от страна на съдилищата и най-вече от ВКС, така и от страна на адвокатите. Никой не си признава грешките

Работата на съдията е да прилага закона, такъв какъвто е или както го разбира, а не да признава това или онова. Ако имаш претенции по отношение на правната регулация на заповедното производство, те следва да бъдат адресирани до друг - членовете на НС.

[neutralen]

Нямам намерение да те агитирам, но съвременните съдии нямат достатъчно правни знания в областта на тълкуване на законите, но ти съгласен ли си, че с Постановление № 3/1980 г тълкуването на закона/ЗЗД/ беше contra legem

[lawchoice]

Да, съгласен съм. Но развитието на правото е динамичен процес. За да узреят някои възгледи е необходимо време. Така или иначе, независимо дали са правилни или не, тълкувателните актове на съда /решения или постановления/ са задължителни при упражняване на относимата към тези актове дейност на органите на съдебната власт. Кусурите на съдебната власт са видими за всички, но тя не бива да бъде натоварвана с чужди, несвойствени, съобразно нашата правна система, за нея задачи. Постановяването на тълкувателни актове от съда има задачата да уеднакви практиката на съдилищата, а не да нормотворчества. Какво обаче може да направи съдът, след като той не може да си позволи да спре да работи, а пък готвача, предложил му заготовката от правила, по които това трябва да се случи, няма навик да се интересува от готовата продукция или пък в редките случай, когато го прави, то не винаги е породено от интересите на Суверена. Така че не е редно проблемите да се прехвърлят от болната на здравата глава. Нека всеки носи своята си отговорност за действията му. В тази връзка, нормално е за несъвършенствата в законодателството отговорност да носи законодателя, а не съда.

[neutralen]

Проблемът е в "нормотворчеството" на съда, израз на което е порочната съдебна практика основаваща се на неправилно тълкуване на закона в обратен смисъл. Докато съдът си признае, че неправилно е тълкувал закона изминават десетки години, като през това време стотици хиляди обикновени хора изгарят като бенгалски огън и както е в порочното Заповедно производство изгубват имуществото си по незаконен начин. А с оглед на сега действащите закони 90 % от издаваните Заповеди за изпълнение са нищожни. Това се дължи именно на неправилно тълкуване на закона от страна на съда, в частност относно Заповедното производство. Разбира се законите приемани от НС имат недостатъци, но за това е "независимата" съдебна власт, която следва да разкрива грешките в законите а не да се ослушва и да нормотворчества и да обслужва/слугува на управляващите.

[lawchoice]

Тълкуването на закона от съда, по реда на чл.124 и сл. ЗСВ, за яснота може да се оприличи на тълкуване по заместване. Титулярът /НС/ сам следва да следи дали приетите от него нормативни актове са постигнали целта си. Ако даденото по заместване от съда тълкуване не го устройва, за титулярът не съществуват пречки да го преодолее чрез изменение на тълкувания текст. Така стоят нещата, обяснени по народно му.

Исковете за прогласяване на нищожност ли са новата Интернет мода/идея/ за преодоляване стабилитетът на влелите в сила актове. Един иска да бъде прогласена нищожността на касационно решение на ВАС, следващия на постановление за възлагане /дано не стига по-далеч че не е ясно от постът/. Ти пък твърдиш, че цялото заповедно производство е порочно, пък издадените в него заповеди за изпълнение били нищожни. Това са екзотични постановки за разглеждане от съд. Затова, по-добрият вариант е тези искания да бъдат отправени до друг държавен орган, които има възможност да ги разгледа по същество, а именно до членовете на НС.

[kalahan2008]

Много трудно може да се обоснове нищожност на съдебно решение. Най-вече при незаконен съдебен състав. Нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК/.
Днес беше допуснато касационно обжалване на едно въззивно решение именно по въпроса за валидността на съдебното решение при нарушение на принципа на случайното разпределение на делото:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130
София, 15.02.2019 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2832 по описа за 2018 г. взе предвид следното
....
Повдигнати са следните въпроси: неспазването на правилата за случайно разпределение на делата при преразпределянето на друг съдия-докладчик прави ли състава на съда незаконен и отразява ли се това на валидността на решението – основава се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на тълкуването на чл. 6, § 1 от ЕСПЧ, в решение Miracle Europe Kft v.Hungary № 57774/13; Zand v. Austria № 7360/76, 15 DR 70 at 80 /1978/ Com Rep: CM Res DH /79/ 6 ; Buscarini and Others v San Marino; Posokhov v. Russia Fedotova v. Russi; Lavents v. Austria; DMD Group v. Slovakia.
Въпросът, уточнен от съда - опорочен ли е съдебен акт, постановен от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат, като разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено от Апелативен съд - Варна по гр.д. № 96/2015 г. в частта по исковете на първоначалния ответник.

[daresa1]

Много трудно може да се обоснове нищожност на съдебно решение. Най-вече при незаконен съдебен състав. Нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК/.
Днес беше допуснато касационно обжалване на едно въззивно решение именно по въпроса за валидността на съдебното решение при нарушение на принципа на случайното разпределение на делото:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130
София, 15.02.2019 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2832 по описа за 2018 г. взе предвид следното
....
Повдигнати са следните въпроси: неспазването на правилата за случайно разпределение на делата при преразпределянето на друг съдия-докладчик прави ли състава на съда незаконен и отразява ли се това на валидността на решението – основава се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на тълкуването на чл. 6, § 1 от ЕСПЧ, в решение Miracle Europe Kft v.Hungary № 57774/13; Zand v. Austria № 7360/76, 15 DR 70 at 80 /1978/ Com Rep: CM Res DH /79/ 6 ; Buscarini and Others v San Marino; Posokhov v. Russia Fedotova v. Russi; Lavents v. Austria; DMD Group v. Slovakia.
Въпросът, уточнен от съда - опорочен ли е съдебен акт, постановен от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат, като разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено от Апелативен съд - Варна по гр.д. № 96/2015 г. в частта по исковете на първоначалния ответник.



Чудесно! Остава и нашия случай да е такъв!

[neutralen]

Незаконен съдебен състав имаме и когато се нарушават правилата за "подсъдност", особено при родовата подсъдност - дело родово подсъдно на Окръжен съд разгледано и решено от Районен съд. Такова решение на Районния съд е нищожно а не недопустимо

[daresa1]

Как мислите, нашия случай за кой съд е бил? Ние минахме през СРС, после СГС.

[neutralen]

При вашия случай делото е било родово подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция и на Апелативен съд като втора инстанция

[Melly]

Незаконен съдебен състав имаме и когато се нарушават правилата за "подсъдност", особено при родовата подсъдност - дело родово подсъдно на Окръжен съд разгледано и решено от Районен съд. Такова решение на Районния съд е нищожно а не недопустимо

Явно си поддръжник на "новата мода", решенията при нарушена родова подсъдност на делата да са нищожни. Определено не съм съгласна с теб, neutralen.

Какво ще кажеш за различната родова подсъдност по дела по чл.422 вр. с чл.417, ал.2 ГПК (масовият случай когато с ИМ ищецът е сезирал районния съд по спор срещу потребител по см. на ЗЗП) и с отговор по 131 ГПК ответникът е въвел възражения за нищожност на клаузи от договора за кредит, като в същото време е депозирал възражение за неподсъдност на спора? В този случай районният съд прекратява делото и го изпраща за разглеждане от по-горния по степен съд. Разбира се, съдът може и служебно да изпрати делото за разглеждане на по-горния по степен съд като първа инстанция.
В случай на постановен съдебен акт от ненадлежен съд поради нарушена местна компетентност, решенията по тях са недопустими, тъй като са постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила!
В други случаи, когато ищецът е предявил исковата си претенция пред окръжен съд, то той ще го разгледа като първа инстанция по съображения, че ще решава спор по търговско дело, подчинявайки се на постановките на ТР на ВКС по този въпрос, като ще прилага правилата на двойната размяна на книжа между страните.

Единствен императив съдържа нормата за местна родова подсъдност на делата. Постановените от ненадлежен съд решения в този случай са нищожни - поради липса на местна компетентност на съда.

[neutralen]

Melly, не виждам някакви особени различия в мненията ни, напротив според мен ти си единствената от четящите темата, която е наясно какъв е проблема. Неправилно обаче е виждането ти че Съдът установявайки че делото е родово подсъдно на по-горен съд може служебно да го изпрати за разглеждане. В случая Съдът не само "може" а е длъжен тъй като чл.7 ГПК/служебно начало/ е императивна правна норма. Когато Съдът знае че делото е родово подсъдно на по-горен съд и не го изпраща на този съд, очевидно става въпрос за умишлено нарушаване на съдопроизводствените правила поради някаква причина/корупция, търговия с влияние, някаква лична или служебна зависимост/. При това положение няма как да се разбере дали Съдът знае или не знае смисъла на закона за да се прецени дали решението е недопустимо или нищожно. Проблемът със Заповедното производство е че в 90 % от случаите районните съдилища издават Заповеди за незабавно изпълнение по дела родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция. По тази схема изгоряха стотици хиляди хора и тази порочна практика продължава.

[Melly]

Камъчето на раздора е заложено от законотворците (в този смисъл lawchoice е абсолютно прав!). Проблемът идва от разписаната норма на чл.417, ал.2 ГПК, с която същите тези законотворци постановиха предварително изпълнение въз основа на издаден ИЛ преди заповедта да е влязла в сила. По този начин обрекоха хиляди граждани на принудителен банкрут. Защо ли днешното парламентарно мнозинство не допусна и до този момент отпадане на ал.2 от 417 - май няма нужда да те питам, тъй като съм наясно с отговора.
Така че, съдът не е виновен за жалкото положение, в което гражданите са поставени в положение на вечни длъжници към Банките, те са длъжни да прилагат закона - материалния и процесуалния, действащи по време, място и спрямо лицата.

Колкото до заявленията по заповедното производство, то законово е определена местната подсъдност на районните съдилища. А знаем, че при депозирано възражение от длъжника, производството по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, подадената от заявителя искова молба за установяване съществуване на вземането й по издадената ЗНИ и изпълнителен лист, се счита подадена от датата на заявлението за ЗНИ.
Лоби, брато - който се е докопал до кокала (Банките) трудно ще го пусне, защото преференцията му по 417, ал.2 ГПК отвсякъде си е благинка!

[neutralen]

Камъчето на раздора е заложено от законотворците (в този смисъл lawchoice е абсолютно прав!). Проблемът идва от разписаната норма на чл.417, ал.2 ГПК, с която същите тези законотворци постановиха предварително изпълнение въз основа на издаден ИЛ преди заповедта да е влязла в сила. По този начин обрекоха хиляди граждани на принудителен банкрут. Защо ли днешното парламентарно мнозинство не допусна и до този момент отпадане на ал.2 от 417 - май няма нужда да те питам, тъй като съм наясно с отговора.
Така че, съдът не е виновен за жалкото положение, в което гражданите са поставени в положение на

Melly, не може "законотворците" да са виновни за това, че Съдът неправилно прилага закона. Наистина законотворците с чл.417 ГПК са сътворили един правен абсурд. Точно за това е съда - да установи, че в някои части чл. 417 ГПК е неприложим в Заповедното производство. А това става с тълкуването на закона. Тълкуването като мисловен процес протича спонтанно на базата на предразбирането как следва да се решат определн кръг дела с еднакъв предмет. При тълкуването следва да се спазват някои елементарни правила - Съдът следва да си даде отговор за подведомственост на делото, правна квалификация на искането, подсъдност, процесуален ред за разглеждането и т.н. При тълкуването на чл.417 ГПК следва да се приложи системния начин на тълкуване за да се установи дали няма връзка или противоречие с други правни норми на ГПК или други закони. Както е известно голяма част от делата се образуват по Заявление на Банки кредитори, срещу физ.лица длъжници. При това положение веднага възниква въпроса - какъв е вида на сделката, тъй като съгласно чл. 103 ГПК на Районния съд са подсъдни САМО граждански дела. Очевидно е че банковия кредит бил той потребителски, инвестиционен или ипотечен не е гражданска сделка а търговска сделка. Следователно извън правораздавателната власт на Районния съд е да разглежда и решава търговски спорове. Как се разглеждат и решадват търговските спорове се определя от закона - в случая - това става по реда на Част трета ГПК - Особени искови производства, глава Тридесет и втора, чл. 365 ГПК, откъдето е видно че търговските спорове се разглеждат от Окръжен съд като Първа инстанция и Иска е Осъдителен а не установителен както е по чл. 422 ГПК. От горното следва, че районните съдилища са длъжни/чл.7 ГПК/ с разпореждане да прекратяват делото като недопустимо, без да го изпращат на Окръжен съд по компетентност, тъй като недопустимите искания не пораждат никакви правни последици, включително не прекъсват давността. Така банките ще се откажат да заобикалят закона и ще водят дела по чл. 365 ГПК. Това което се отнася за банките се отнася и за други Взискатели, които са търговци по смисъла на ТЗ - това са Топлофикация, Мобилни оператори, Фирми за бързи кредити, Колекторски фирми и т.н. - всички те трябва да предявяват претенциите си по реда на чл. 365 ГПК. Така че Районния съд е максимално улеснен в преценката си дали да издаде Заповед за незабавно изпълнение - просто трябва да провери дали сделката от която произтича задължението е гражданскоправна и дали една от страните(кредитор/длъжник) не е търговец. От горното следва, че не цялото а част от заповедното производство е порочно с оглед чл.417 ГПК, порочна е и съответната съдебна практика, противоречаща на разпоредбите на чл.103 и чл.365 ГПК

[lawchoice]

Навил си си на пръста и повтаряш едно и също. Докато не приемете къде е проблемът и кой трябва да го разреши, ще продължавате да пишете по форумите и да насочвате енергията си в неправилната посока. Ок, щом толкова ви харесва да оплювате съдебната система, продължавайте да го правите. Единственият ефект, който ще постигнете от това е гласовете ви да не бъдат чути и от онези, на които все още им пука. Тогава остава само това да се "пулиш" по форумите , емотикона, което странно защо ми прилича на един бизнесмен от Бургас.

[neutralen]

lawchoice, аз от къде да знам защо емотикона ти прилича на някакъв бизнесмен от Бургас. Не съм нито "доктор" нито психиатър