НАСЛЕДЯВАНЕ ОТ НЕРОДЕНО, НО ЗАЧЕНАТО ДЕТЕ ИЗВЪН БРАК

[shekila]

Имам един малко абсурден казус, който хвърли в размисли доста колеги и ще съм благодарна да прочета и други мнения.

Преди месец умира млад мъж, който остава живи родители и нероденото си дете, с чиято майка няма брак, а съжителство на семейни начала.
Ако приемем, че наследството се открива при смъртта на наследодателя съгл. ЗН, то в този случай родителите встъпват като наследници от втора степен, след като няма, такива от първа.
1. Какво се случва с детето, което е заченато, но неродено?
Съгл. същия ЗН не наследяват само не заченати деца! Детето е заченато, но с неустановен произход.
Съгласно СК, за да се докаже произход от баща когато липсва граждански брак, следва или припознаване лично от бащата или чрез съдебно дело. В случая бащата е починал преди раждане на детето и няма брак, т.е. припознаването е невъзможно и следва дело за произход.

2. Кой и кога става наследник в случая?
По право към момента родителите са наследници. Обаче, ако след раждане на детето и установяване на произход от починалия баща, следва ли да има разместване на наследството, т.е. появява се наследник първа степен и измества родителите?
Обаче нали наследството вече е било открито и породило своите права преди раждането и съответно установяване на произхода на детето.
Не е ли редно родителите да останат наследници и детето да не може да ги замести?
Ако приемем обаче целта на ЗН, че детето е заченато, т.е. то следва да има право да наследява, тогава след установяване на неговия произход от бащата ще замести ли родителите на баща си и ще получи цялото наследство, като лиши родителите му, т.е. баба и дядо си?
2. Какво се случва с наследството през това време?
Родителите се грижат за наследството, изплащат кредит, плащат дългове и пр.
Могат ли родителите на починалия да се разпоредят с наследството и до кога ?
Това лишава ли детето от наследство?
Как би се извършила транслативна сделка, след като по закон родителите на починалия съгл. ЗН вече са собственици на наследството и не биха могли да се разпоредят с него в своя полза?

Струва ми се доста объркан случая, противоречива правната уредба и ще съм благодарна на всеки съвет.

[vili_spasova]

Привет, ето малко практика, дано Ви послужи: /по-късно ще потърся още/

РЕШЕНИЕ № 575 ОТ 08.10.1987 Г. ПО ГР. Д. № 353/1987 Г., I Г. О. НА ВС

ЗАЧЕНАТОТО ПРЕЗ ВРЕМЕТРАЕНЕ НА БРАКА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, НО РОДЕНО СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ДЕТЕ Е НОСИТЕЛ НА НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА И ТОЗИ ФАКТ ПОГАСЯВА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ПРАВА НА ВЪЗХОДЯЩИТЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ.
Чл. 2, ал. 1, б. "а" ЗН
Чл. 9, ал. 2 ЗН

Делбата на описания в исковата молба жилищен имот е допусната и извършена между наследниците на починалия през м. февруари 1986 г. 3. И. С. - М. И. С., неговата втора преживяла съпруга, Т. 3. А., неговата дъщеря, В. К. П. и Кл. Л. И., съответно майка и съпруга на починалия след наследодателя негов син К. 3. И. В настоящото производство на отмяна се представя удостоверение за наследниците на К. 3. И., от което се вижда, че той е починал на 22.V.1986 г., и удостоверение за раждане на К. К. И., родена на 14.XII.1986 г. с родители съделителката К. И. и починалия син на наследодателя К. И. От съпоставянето на тези два документа се установява, че при нормално износване и раждане детето е заченато преди откриване на наследството на К. И.. поради което и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1, б. "а" ЗН детето става субект на наследствени права по заместване на починалия си баща, а с този факт се погасяват наследствените права на майката на К. И. (чл. 9, ал. 2 ЗН).
Фактът на раждането на детето на починалия К. И. не е могъл да бъде известен на страните в делбеното дело, но е съществувал в неговото първоначално проявление - зачеване и износване на плода, поради което Върховният съд приема, че този факт съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК и е основание за отмяна на решението на районния съд по допускането на делбата, както и на последващото решение по нейното извършване като функционално зависимо от първото решение.

[jhoro]

Здравейте!
Ето Ви един текст:

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството и
б) който е роден неспособен да живее.
(2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Кое точно не е ясно?

[ivanov_p]

Въпросът е дали правата на заченатото извънбрачно дете са такива като на заченатото в брак. Наследниците по удостоверение за наследници могат да се разпоредят с наследството, но при решение в полза да извънбрачното дете то ще има иск срещу тях.

[jhoro]

Въпросът е дали правата на заченатото извънбрачно дете са такива като на заченатото в брак. Наследниците по удостоверение за наследници могат да се разпоредят с наследството, но при решение в полза на извънбрачното дете, то ще има иск срещу тях.

Да - въпроса е много уместен. Но генетичната връзка няма нищо общо със семейния статус (брак). А факта, че биологичния баща е починал преди раждането - респ. преди да „припознае детето“ - не променя нещата.
След раждането - майката посочва бащата на детето, при спор - има процедура за иск за установяване на произход от бащата.
УН се издава след установяване на всички наследници.

[shekila]

Да правилно УН се издава при наличие на наследници, а към момента на откриване на наследството, т.е. смъртта на техния син са неговите родители. Факта, че има заченато, но неродено дете извън брак изключва презумцията за произход, следователно и за наследяване.
Тъй като наследството освен права е и задължения, родителите знаейки, че са наследници имат пълното право да управляват и да се разпореждат с него, нали така?
Ако родителите са направили разноски по запазване на наследството, редно ли е да бъдат заменени по-късно от припознатото със съдебно решение дете?
Не е ли това неоснователно обогатяване от страна на детето, ако се приеме, че то встъпва като налседник и замества родителите до този момент ?
Транслативни сделки от страна на родителите с наследството до момента на влизане в сила на съдебното решение за припознаване законосъобразни ли са или унищожаеми?
Нали уж наследството сеоткрива със смъртта на наследодателя и към този момент се издава УН и посочените в него са такива, какво ще се случи в един по-късен етап е въпрос на време и право, които са несигурни събития, на които правото не може да се позовава,нали само на факти, а не на предположения се гради правото?

Доста въпроси нали?

[jhoro]

Доста въпроси нали?

Да, въпросите са доста и все основателни. Нямам „готови отговори“ - само разсъждавам!
Но не съм съгласен с твърдението - „Факта, че има заченато, но неродено дете извън брак изключва презумцията за произход, следователно и за наследяване.“ Точно в тази насока е текста от „Закона за наследството.“

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството и
б) който е роден неспособен да живее.
(2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Времето между зачеването и раждането е меко казано ... неопределено!
BTW - това „който не е заченат“ изключва евентуално зачеване чрез ин витро процедура - след смъртта на биологичния баща!
Затова казвам - няма проблем, след раждане на детето - то бъде добавено в списъка на наследниците и евентуално да измести родителите на починалия си баща (бабата и дядото)!
Казвате:
- „разноски“ - не се сещам какви;
- „неоснователно обогатяване“ - всеки наследник се обогатява само на основание „родствена връзка“;
- за да има „сделки с наследството“ - първо трябва да се направи делба. Обаче:

Чл. 75. (2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

В законите има и други несигурни събития - например „Чл. 57. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството ...“

[shekila]

Нещо не мога да схвана:
- „разноски“ - не се сещам какви; Ами примерно заплащане на наеми, плащане на кредит, връщане на заем, ремонти и пр.
- „неоснователно обогатяване“ - всеки наследник се обогатява само на основание „родствена връзка“; Нали за това иде реч, ако родителите са наследници на основание родствената връзка и са продали имотите на сина си преди да се роди детето му не би следвало да има неоснователно обогатяване, защото към момента на продажбата е имало основание именно законното наследяване! Ако обаче до признаване на детето за такова и съответно наследник, то ще приеме наследството, измествайки родителите на починалия баща, които ако са правили разходи за стопанисване на наследството, считайки го за свое би следвало да им се възстановят, защото до установяване на произхода, те са били наследниците, а детето е нямало основание за това!
- за да има „сделки с наследството“ - първо трябва да се направи делба.За каква делба говорите? Двамата родители заедно продават имотите на сина си на основание смъртен акт и удостоверение за наследници, в което не фигурира никакво дете на починалия! С кого родителите да делят? Детето не фигурира като наследник, а и как да фигурира, като то е неродено?

И как детето да "измества" родителите "наследниците" , като хем един път закона признава родителите за "наследници", а в следващ момент ги " измества" и вече не са "наследници", що за ирония?
То звучи малко като хем си бременна, хем не си ) ?

[jhoro]

И как детето да "измества" родителите "наследниците" , като хем един път закона признава родителите за "наследници", а в следващ момент ги " измества" и вече не са "наследници", що за ирония?
То звучи малко като хем си бременна, хем не си ) ?

Засега ще коментирам само това.
Правете разлика между пълния кръг на наследници и наследниците с право на наследяване! Прочетете например тази статия - https://www.bg-pravo.com/2014/01/36_5.html?m=1
По другите въпроси - ще продължим утре.

[kalahan2008]

И как детето да "измества" родителите "наследниците" , като хем един път закона признава родителите за "наследници", а в следващ момент ги " измества" и вече не са "наследници", що за ирония?
То звучи малко като хем си бременна, хем не си ) ?

Докато не се установи по съдебен ред, че детето е на починалия баща, то не е негов наследник. Това, че майката твърди, че точно този е бащата, не значи, че това е истината - представете си, че биологичният баща в действителност е друг /бащата никога не е сигурен, само майката/.
Така че - докато няма влязло в сила решение за признаване на произхода, не възникват и наследствени правоотношения между починалия и заченатото дете. До тогава наследници са родителите на починалия.
Не виждам какво се учудвате - няма никакво противоречие.
Що се отнася до сделките, извършвани от родителите-наследници - те са си действителни, но ако се установи, че не те са били истинските наследници, а детето, вещно-транслативен ефект на сделките няма да настъпи и детето ще може да води ревандикационни искове. Купувачите ще бъдат евинцирани и ще могат да искат обратно от родителите-прехвърлители полученото по сделките /чл. 189 и сл. ЗЗД/. Ако са владели имотите добросъвестно в продължение на повече от 5 години, според мен купувачите ще могат да възразят за придобивна давност, тъй като не става дума за нищожни сделки и тече кратката, а не дългата 10-годишна придобивна давност.
Много е важно как майката на детето ще осъществи защитата на правата на детето и в каква последователност ще предяви исковете. За да не изпусне сроковете, ще трябва да води обективно съединени искове, но ако Вие сте за родителите, раздуването на темата по-скоро ще им навреди, отколкото да им помогне.

[jhoro]

И как детето да "измества" родителите "наследниците" , като хем един път закона признава родителите за "наследници", а в следващ момент ги " измества" и вече не са "наследници", що за ирония?
То звучи малко като хем си бременна, хем не си ) ?

Докато не се установи по съдебен ред, че детето е на починалия баща, то не е негов наследник. Това, че майката твърди, че точно този е бащата, не значи, че това е истината - представете си, че биологичният баща в действителност е друг /бащата никога не е сигурен, само майката/.
Така че - докато няма влязло в сила решение за признаване на произхода, не възникват и наследствени правоотношения между починалия и заченатото дете. До тогава наследници са родителите на починалия.
Не виждам какво се учудвате - няма никакво противоречие.
Що се отнася до сделките, извършвани от родителите-наследници - те са си действителни, но ако се установи, че не те са били истинските наследници, а детето, вещно-транслативен ефект на сделките няма да настъпи и детето ще може да води ревандикационни искове. Купувачите ще бъдат евинцирани и ще могат да искат обратно от родителите-прехвърлители полученото по сделките /чл. 189 и сл. ЗЗД/. Ако са владели имотите добросъвестно в продължение на повече от 5 години, според мен купувачите ще могат да възразят за придобивна давност, тъй като не става дума за нищожни сделки и тече кратката, а не дългата 10-годишна придобивна давност.
Много е важно как майката на детето ще осъществи защитата на правата на детето и в каква последователност ще предяви исковете. За да не изпусне сроковете, ще трябва да води обективно съединени искове, но ако Вие сте за родителите, раздуването на темата по-скоро ще им навреди, отколкото да им помогне.

Благодаря - за детайлното разяснение!

[shekila]

Благодаря за мненията, до колкото разбирам родителите нямат никакъв интерес да пазят наследството, защото в един момент ще се окажат, че те не са наследници и са направили безсмислени разходи.
Следва ли да не заплащат кредита, защото платеното от тях не могат да го искат обратното, като неоснователно обогатяване от детето.

Не виждам нищо разумно в закона, което да е в интерес на детето?
Родителите нямат интерес да заплащат кредита, защото в един момент ще бъдат лишени от наследство, а ще са направили разходи по запазването му, които не могат да се претендират?
Детето до установяване на произхода също няма интерес.
Така имуществото ще бъде оставено без стопанисване и управление докато се уредят тези права, кой е и кой не е наследник.
В това време имотите със задължения ще бъдат възбранени и разпродадени на безценица от ЧСИ или Банките.
Що за безумие е измислил закона с цел уж да защити нечии права?

[jhoro]

Благодаря за мненията, до колкото разбирам родителите нямат никакъв интерес да пазят наследството, защото в един момент ще се окажат, че те не са наследници и са направили безсмислени разходи.
Следва ли да не заплащат кредита, защото платеното от тях не могат да го искат обратното, като неоснователно обогатяване от детето.
Не виждам нищо разумно в закона, което да е в интерес на детето?
Родителите нямат интерес да заплащат кредита, защото в един момент ще бъдат лишени от наследство, а ще са направили разходи по запазването му, които не могат да се претендират?
Детето до установяване на произхода също няма интерес.
Така имуществото ще бъде оставено без стопанисване и управление докато се уредят тези права, кой е и кой не е наследник.
В това време имотите със задължения ще бъдат възбранени и разпродадени на безценица от ЧСИ или Банките.
Що за безумие е измислил закона с цел уж да защити нечии права?

Струва ми се, че бъркате (смесвате) понятията „придобиване право на собственост“ и „управление на наследство“.
Ето Ви още два текста

Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.
Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.
(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Тоест - до пълното изясняване на преките наследници - родителите могат да управляват имотите и даже да се разпореждат с тях, но с „едно наум“!

[vili_spasova]

Благодаря за мненията, до колкото разбирам родителите нямат никакъв интерес да пазят наследството, защото в един момент ще се окажат, че те не са наследници и са направили безсмислени разходи.
Следва ли да не заплащат кредита, защото платеното от тях не могат да го искат обратното, като неоснователно обогатяване от детето.

Не виждам нищо разумно в закона, което да е в интерес на детето?
Родителите нямат интерес да заплащат кредита, защото в един момент ще бъдат лишени от наследство, а ще са направили разходи по запазването му, които не могат да се претендират?
Детето до установяване на произхода също няма интерес.
Така имуществото ще бъде оставено без стопанисване и управление докато се уредят тези права, кой е и кой не е наследник.
В това време имотите със задължения ще бъдат възбранени и разпродадени на безценица от ЧСИ или Банките.
Що за безумие е измислил закона с цел уж да защити нечии права?

Здравейте, лично мое мнение:
Ако родителите на починалият баща са добронамерени и искат да имат внуче, дори и след дело за произход от бащата, включително след ДНК експертиза примерно /като вярвам, че всеки човек би искал да види внучето си живо и здраво/, биха могли да приемат наследството по опис, с цел да защитят правата на бъдещото си внуче, като не позволят наследствената маса - например имот да остане без стопанисване и преценят, че могат до размера на наследеното имущество да обслужват кредитите. Сигурна съм, че при кредит и има и застраховка и те като наследници на сина си /до момента на признаването на произхода от страна на бащата/ ще имат право да предприемат всички необходими действия по изплащане на застраховката. Дори и да не им се занимава с приемане на наследство по опис, ако не се откажат от наследството на починалия си син - те ще да наследниците по закон и вероятно ще ги "подгонят" ЧСИ и други събирачи на дългове. Мисля, че нямат голям избор - или приемат наследството /дори и по опис/ или се отказват от наследство и оставят "снахата" и внучето да си "чупят главата".
Споделям мнението на Калахан, относно сделките по разпореждането с имоти и тнт.

[portokal]

Родителите наистина малко увисват, докато трае делото за установяване на произход - хем задълженията се търсят от тях, хем им е практически ясно, че те не са наследниците, но в момента все още не могат да го установят пред кредитора. Но... Все пак, за своя утеха, ако платят, те пазят правата не на майката на детето, която може и да не могат да я понасят, а на собствения си внук. А правото им да искат връщане от истинския наследник не се губи. Не се губи и правото на наследника да иска връщане от тях на каквото са му попилели.
Иначе в другото не виждам неясноти - произход се установява със "задна" дата, от раждането/зачеването; наследник е детето, от смъртта на баща си. Просто за момента това не се "знае" документално. Калахан, доколкото виждам, е отговорил за другите неща.

Послепис, понеже дочетох другите мнения. Изобщо не стои въпросът дали имало разлика между правата на заченатия нероден в брак и извън брак. Естествено, че няма никаква разлика. Единствената разлика е във времето, което ще е нужно за изясняването на въпроса кой е наследник. При брак това време ще е под девет месеца, при дело за произход - неограничено повече. Другата практическа разлика е, че при брак и бременната вдовица ще се окаже наследник, известен още от самото начало, и родителите трудно ще продадат нещо без нея.

[ivanov_p]

Естествено, че няма никаква разлика.

Естествено, че има разлика. При заченато в брак дете, то и майка му са наследници. Тях ще ги напишат в УН, ако детето се роди живо, а при съмнение другите наследници трябва да оспорят произхода му. При извънбрачно, УН ще получат родителите или друг и детето (настойника) трябва да води иска за произход.

[jhoro]

Дали естествено или изкуствено, ама ... някой мнения са много „кухи“!
1. Според Семейния кодекс (СК)

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;

2. Пак там има цяла глава „Произход“ (чл. 61 - чл. 73).
Биологичното бащинство няма нищо общо с семейния статут. Дете може да се зачене преди, по време и след прекратяване на брака, а също и без брак.

[shekila]

Ама как така детето ще измести родителите, когато то не е родено към момента на откриване и приемане на наследството. Факт е че в УН са записаните родителите, те приемат наследството по закон и като негови собственици могат да се рапореждат както искат с него. Няма как да приемем хипотезата, че един ден някога в бъдещето, може би или може и не ще се роди дете или може би и деца, които ще претендират за наследници.
През това време родителите няма как да седят и да чакат дали ще се появи друг наследник и какво да правят с наследството, което освен права има и задължения. Естественно, че за да погасят кредита ще продадът имота, това могат да направят и с другите имоти в наследството поради простата приюина, че не могат да ги стопанисват. В този суюай те действат добросъвестно, добросъвестни са и купуваюите и незаконосъобразно ще бъде да се унищожат подобен вид сделки, защото към момента на сключването им те са си били законосъобразни.
Как ще премете факта, че купувате имот и по документи към момента на сключване на сделката всичко е ок, правите ремонти и пр., започвате да живеете в него, даже и кредит може да сте теглили. В един момент след време се появява съдебно решение, с което сделката ви е унищожена и сте принудени да напуснете дома си.
Няма как да се риеме, че закона, за да защити нечии права следва да наруши други.
В този случай нероденото дете ще стане наследник след като се установи произхода му и от този момент то може да приеме или не наследството или това, което останало от него и не може да има никакви други претенции с разпоредени преди това имущества.

[jhoro]

Ама как така детето ще измести родителите, когато то не е родено към момента на откриване и приемане на наследството. Факт е че в УН са записаните родителите, те приемат наследството по закон и като негови собственици могат да се рапореждат както искат с него. Няма как да приемем хипотезата, че един ден някога в бъдещето, може би или може и не ще се роди дете или може би и деца, които ще претендират за наследници.
През това време родителите няма как да седят и да чакат дали ще се появи друг наследник и какво да правят с наследството, което освен права има и задължения. Естествено, че за да погасят кредита ще продадът имота, това могат да направят и с другите имоти в наследството поради простата приюина, че не могат да ги стопанисват. В този суюай те действат добросъвестно, добросъвестни са и купуваюите и незаконосъобразно ще бъде да се унищожат подобен вид сделки, защото към момента на сключването им те са си били законосъобразни.

Аууу - колко емоционално!

Елементарно Уотсън!
Във всяко наследство има активи и пасиви! Всеки наследник наследява и двете.
Да - продажбата на активите, с цел погасяване на пасивите, е начин на управление, но... Това още не е владение!
Особено, ако се докаже, че родителите са действали неправомерно.

[shekila]

Какво значи родителите да са действали недобросъвестно?
Те притежават УН, последното е административен акт, което поражда за същите права на наследници и съответно собственици.
От този момент родителите имат право да управляват и да се разпореждат с наследството, защото то е вече тяхна собственост.
Няма как да се знае, че след време ще се появи дете/ ца, което/които ще има претенции към тяхното наследство, защото синът им е имал една или различни връзки извън брак.
Да измести родителите едно такова дете и да стане наследник е напълно несправедливо. ЗН и СК защитават децата, но затова са и презумциите за тези които са родени в брак, за останалите следва да се установи произхода, но дори и да се установи произход напълно не приемливо е напълно непознато дете не само да има претенции, а и да измести родителите като наследник на човек, който не познава, само защото майка му е имала мимолетен флирт с този човек. Защото, ако действително бащата е имал намерения е щчл да сключи брак или да припознае дететео с нот. декларация. Факта, че не го е направил е краснореюив факт за неговата воля.