Решение
№ 192391 от 14.08.2019 град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гражданско отделение, 148. състав, съдия Филип САВОВ в публично заседание в [населено място] на първи март две хиляди и осемнадесета година в присъствието на секретаря Вяра Й. сложи на разглеждане гражданско дело № 64 280 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. Производството е по ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба от Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] (нататък: ищеца) против ответното юридическо лице [фирма] с ЕИК[ЕИК] (нататък и: ответника).
В нея се твърди, че на 31.03.2016 г. страните сключили договор за застраховка "пълно каско" №, с покритие по Клауза П-201 за срок 1 г. по отношение на собствения на ищеца л. а. "Ауди А 7" с рег. [рег. номер на МПС] при застрахователна сума 62 950 лв. При сключването бил извършен оглед, при който не били констатирани липси. На 17.10.2016 г. около 14 ч. в [населено място] ищецът видял, че фабрично монтираните предни леви и десни дистроници и решетки на бронята са отнети противозаконно. Същия ден уведомил полицията, завел щета и представил автомобила при ответника, на 26.10.2016 г. предал проформа фактура за сумата 5580, 80 лв. с ДДС и удостоверение от 04. РУ. На 04.11.2016 г. получил неподписан отказ от ответника, в който се твърдяло наличието на изключен риск. Счита, че е налице кражба на фабрично монтирана част от автомобила, а не на отделна част или допълнително оборудване, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в горния размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба. Признава наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на събитието и постановения отказ. Твърди, че застраховката не покрива противозаконното отнемане на детайли. Оспорва размера на вредите. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Депозира писмено становище, в което намира твърдените факти за доказани въз основа на полицата, квитанцията, служебната бележка, уведомлението за щета. От служебната бележка от официалния вносител и автотехническата експертиза следвало, че дистрониците (радарни сензори) били фабрично монтирани в специално изработени гнезда в решетките на предната броня на автомобила; без тях асистиращата система за управление не можела да функционира. При наличие на застрахователно отношение и събитие, възражението за изключен риск било неоснователно, тъй като кражбата на процесните части нанесла повреда на автомобила; същите не попадали в раздел ІV т. ОУ, тъй като били част от фабричния комплект на автомобила.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете.
ІІ. При съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Между страните не е спорно сключването на договор за застраховка "автокаско", заплащането на премията, както и че в периода на покритие е извършена кражба на 2 бр. предни решетки и дистроници от собствения на ищеца автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от представените полица № със срок до 30.03.2017 г., сметка за вноска, добавък за смяна на регистрационен номер, преписка по претенция, свидетелство за регистрация, удостоверение от МВР (л. 8 – 12, 14, 19, 52).
Страните не спорят и че към договора са приложими Общите условия на ЗД [фирма] за застраховка на сухопътни превозни средства (С.) без релсови превозни средства "автокаско", в сила от 01.03.2014 г. Според раздел ІІІ от същите "Изключени рискове" "не са покрити рискове загуби или повреди на ППС при [... ] кражба на отделни части, принадлежности, инструменти, багаж и оборудване на ППС. В случай, че при извършване на такава кражба са нанесени повреди на застрахованото ППС, същите се обезщетяват. " Раздел ІV "Обекти на застраховане" дефинира като такива 1) всички ППС и пр., 2) "Допълнително оборудване: механизми, инсталации, приспособления, друго оборудване, уреди и принадлежности, трайно монтирани в ППС, които не влизат във фабричния комплект при доставката на ППС съобразно документацията на завода-производител [... ]".
Видно от текста в дъното на полицата, ищецът е получил и приел общите условия по застраховката, с което са изпълнени императивните изисквания на чл. 348 КЗ-нов. Специалните правила на чл. 147а З. не намират приложение, тъй като в случая ищецът не се явява "потребител", доколкото в полицата е отразено, че автомобилът се ползва за служебни нужди. Отделно, на л. 4 по делото ищецът е признал, че е подписал общите условия, а екземпляр от същите е приложен към исковата молба.
Действително между представените от ищеца и от ответника екземпляри на общите условия (л. 16 сл., л. 30 сл.) са налице известни различия – така напр. клаузата относно кражбата на части е под № 1. 10 в екземпляра на ищеца, докато в екземпляра на ответника е номерирана като 1. 9. По съдържанието си обаче релевантните клаузи не се различават, поради което, както и поради липсата на спор между страните, съдът приема, че ищецът е приел именно тези условия на ответника.
В застрахователните отношения следва да се прави разлика между (1) изключени рискове, (2) основания за отказ и за (3) намаляване на обезщетението. В общия случай договорът за застраховка се сключва по отношение на конкретен риск, конкретен вид неблагоприятно застрахователно събитие, което не зависи от волята на застрахователното лице (чл. 343, ал. 1, § 1, т. 3 и 4 КЗ-нов). Следователно изключени са всички рискове извън договорения, като за яснота определени механизми на увреждане може да бъдат изрично посочени. По отношение на тях договорът не действа, съответно не възниква задължение за заплащане на обезщетение. Обратно, неизпълнението на задължения на застрахования, във връзка с което се е реализирал покрит риск, не съставлява изключен риск. Основанията за отказ са посочени в чл. 408 КЗ-нов и включват умишленото причиняване на събитието; неизпълнението на задължения от уговореното или естествено (законово) съдържание на договора; и обективни (неповеденчески) пречки, предвидени в закон, напр. давност, самоучастие, лимит (Р.. по д. 840/12 г. І ТО ВКС). Съдебната практика е категорична, че неизпълнението на законово или договорно задължение на застрахования може да обоснове отказ за заплащането на обезщетение само ако е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Накрая, обективното право предвижда и основания за намаляване на обезщетението, когато действителният риск е различен от този, за който страните са се договорили (чл. 363, 364, 365 КЗ-нов), или когато не са изпълнени задълженията за предотвратяване, ограничаване и установяване на вредите (чл. 395, 403 КЗ-нов, ако в договора това не е уговорено като основание за отказ).
В процесния случай клаузата на р-л ІІІ, т. 1. 9/ 1. 10 от общите условия относно кражбата на части по естеството си съответства на даденото заглавие на раздела – изключен риск. Това е така, тъй като рискът от кражба на части не е свързан със застраховащия/ застрахования, в частност не се касае за неизпълнение на задължение на последния. Всъщност клаузата има само разяснителен характер, доколкото според раздел ІІ "Покрити рискове и разходи" на общите условия "пълно каско" обхваща пожар, природно бедствие, злоумишлени действия на трети лица, ПТП, "кражба на цялото ППС; нанесени повреди при кражба или опит за кражба чрез взлом; [... ] грабеж на цялото ППС". Т. е. рискът от кражба на отделни части на МПС бездруго не е договорен между страните като предмет на застрахователно покритие.
Понеже се касае до изключен риск, а не до основание за отказ, цитираната от ищеца практика, засягаща второто понятие, не е относима.
Постигнатата между страните договорка има силата на закон. Същата е валидна, не противоречи на добрите нрави, а напротив – води до справедливо разпределение на отговорността и цената. Всъщност на застрахователния пазар е обичайно при автокаско застрахователят да не покрива риска от кражба на отделни части. Икономическата логика е в това, че за разлика от автомобилите, които имат значителни физически размери, маркировка, специален регистрационен и прехвърлителен режим, то отделни части могат да бъдат много по-лесно откраднати и след това много по-трудно издирени и възстановени; има опасност и от застрахователни измами. Касае се за много по-голям риск, чието носене обуславя и по-голяма застрахователна премия, респ. доплащането по съответен добавък към полицата. Когато при кражбата са нанесени щети на съседни части, които щети са установими и които части са налични, по отношение на тях не е налице повишен риск, поради което и не е оправдано да бъдат третирани различно от повреждания без кражба. В унисон с това са и процесните общи условия (според второто изречение повредите се покриват).
Използваните в клаузата термини "отделни части" и "оборудване" на ППС са неутрални и обхващат най-общо агрегатите и системите на автомобила, техните елементи и детайли. Застраховката не покрива както отнемането на по-елементарни компоненти, така и на по-комплексни такива, сами състоящи се от повече части. Противно на доводите в исковата молба "отделни" не носи самостоятелно смислово значение, отграничаващо определен вид части. (Няма "неотделни" части, за чиято кражба да се носи отговорност. Липсата на примерно половината капак всъщност би била следствие от ПТП или злоумишлени действия, което се покрива от застраховката, тъй като и рискът е по-нисък /не може да се реализира изгодно и лесно/.) "Отделни" по-скоро изпълнява ролята на уточняваща опозиция спрямо понятието кражба на "цялото ППС". Поначало следва да се сподели възприетото в практиката корективно тълкуване на подобни клаузи, което цели да избегне довеждането им до абсурд. Не е налице кражба на отделни части, когато липсва преобладаващата част от ППС или основни елементи като шасито, каросерията, купе, двигателя и пр. (В този смисъл вж. Р.. по т. д. 2007/2017 г. и по в. гр. д. 9866/2017 г. на СГС. Настоящият състав обаче не се солидаризира с изводите в практиката, че огледалото не е част, нито възприема критерия автомобилът да може да се движи /съобразно изискванията/, защото това би дисквалифицирало гумите или фаровете като части, а по отношение на тях фактическите причини за тези клаузи са изцяло относими. Това е без значение по конкретния случай, тъй като автомобилите се допускат до обществените пътища и без дистроник.)
Доводите, че клаузата не касае фабрично монтирани части, са неоснователни. На първо място, следва противно на намека на ищеца да се отбележи, че "фабричен" и "отделен" не са антоними. Както фабричните, така и допълнително закупените части могат да бъдат отделени. На второ място, ирелевантността на произхода на частите следва от разяснената по-горе цел на уговорката. Дали напр. една крушка или емблема е фабрична или не, не е от значение на риска. На трето място, такова разграничение (на фабрични или не) липсва и в р-л ІІ, респ. в разяснителната т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ. На четвърто място, отпратката, която прави ищецът за систематично тълкуване с р-л ІV, е неуместна. Т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ борави с термините "части" и "оборудване", без да ги диференцира, поради което дефиницията на "допълнително оборудване" очевидно не касае тях. Видно дори от заглавието на разделите, раздел ІV "Обекти на застраховане" не конкретизира раздел ІІІ "Изключени рискове", а раздел ІІ "Покрити рискове и разходи". С т. 2 на р-л. ІV се уточнява, че и допълнителното оборудване, в частност нефабричното, е обект на застраховане, но естествено само когато рискът е покрит. Така напр. застрахователят следва да заплати щетите както по оригиналното осветление, така и по допълнително поставени фарове в хипотезите на счупване от ПТП, злоумишлени действия на трети лица или на кражба на цялото МПС; но обезщетение няма да се дължи при кражба само на тези части (фарове).
Съгласно текста и смисъла на клаузата е без значение дали отсъствието на частта влияе на сигурността или функционалността на автомобила. Всъщност преобладаващият брой случаи имат такива последствия – напр. при кражба на гума, огледало, чистачки, катализатор, допълнителна навигация и пр. се затруднява или влошава експлоатацията на автомобила.
В процесния случай отнетите 2 бр. решетки и 2 бр. дистроници са отделни части, защото не формират основата на автомобила или преобладаващата му част (не са цялото ППС), а също така се произвеждат и продават самостоятелно и могат да бъдат монтирани и демонтирани, без това да увреди субстанцията на останалите части. Според разясненията на вещото лице като вид част на автомобила по естеството си те са сходни с фаровете (л. 69). Не е спорно, че те са от първоначалното оборудване на автомобила, както и че липсата на дистрониците парализира работата на спомагателната система, а на решетките – поставянето на дистрониците. Тези обстоятелства обаче, както се посочи, са ирелевантни. Дистрониците и решетките за тях могат да се квалифицират и като оборудване, което също е предмет на изключението (определението "отделни" поне граматически не се отнася до него).
Несподелими доводите на ищеца, че не била налице липса, а кражба. От една страна, ответникът никога не се е позовавал на липса. От друга страна, точно при квалифициране на събитието като кражба, се достига до приложение на т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ, който използва именно термина кражба. От трета страна, от гледна точка на дефиницията на липса, хипотетично щетата би могла да се дължи на кражба (за което в случая страните са единодушни), на премахване от самия застрахован (в който случай също няма право на обезщетение) или на природно бедствие (за каквото няма нито твърдения, нито доказателства).
За пълнота следва да се посочи, че процесното събитие не се обхваща и от риска "злоумишлени действия на трети лица" – счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с химикали. Такива твърдения не са въведени с исковата молба, отсъстват и доказателства в тази насока. Не е извършен оглед, при който частите да са били налице във видоизменен вид. Не са констатирани други щети върху МПС, извън отбелязаната в удостоверението от МВР липса и на два халогенни фара, които не са предмет на настоящото дело, но също подкрепят извода за кражба.
В обобщение настъпилото събитие не се покрива от застраховката и затова застрахователят не дължи обезщетение. Искът по чл. 405 КЗ-нов е изцяло неоснователен.
ІV. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на РАЗНОСКИ има само ответникът.
С молба от 20.01.2017 г. и в о. с. з. той претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., чието заплащане се установява от разписката в приложения договор за адвокатска защита (л. 41).
Съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК при направено възражение съдът присъжда само частта от действително заплатеното адвокатско възнаграждение, която не е прекомерна съобразно сложността на делото. В края на същата разпоредба е регламентирано, че съдът не може да присъди по-малко от минималния размер по чл. 36 ЗАдв. Според решение на С. по д. C?427/16 последното правило би противоречало на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС, ако не е необходимо за постигането на преследваната цел. Настоящият състав приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото е определяне на минимални тарифи, които гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. За целите на чл. 78, ал. 5 ГПК като частна форма на отказ на защита при злоупотреба с право, която ограничава присъждането възнаграждения не просто над средно пазарното, а на прекомерно, при настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за достатъчен месечен нетен доход от 3000 лв. или брутно 5933 лв. (Последната сума включва разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, служители и застраховка – 25 % НПР или 1483 лв.; върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски 23 + 8 %, но върху не повече от максимума, т. е. 813 лв.; върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % или 364 лв. 327 лв. от остатъка служат за формиране на възнаграждението за 1 почивен на всеки 11 работни месеца, нужен, подобно на всички трудещи се, за възстановяване на силите.) Такова заплащане се следва при обичайна заетост от 8 часа, 21 дни месечно; адвокат, който работи повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение; липсата на работа не следва да е в тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да извършва друга платена дейност. Така брутната ставка, до която възнаграждението не е прекомерно, възлиза на 35 лв. /час.
В конкретния случай квалифицираната юридическа работа по преценка на доказателствата и приложимото право е отнела до 2: 30 часа, изготвянето на отговор – не повече от 2 ч., представителството в о. с. з. и последващи действия – около 1 ч., поради което сторените разходи възлизат кръгло на 200 лв.
Следователно в случая чл. 78, ал. 5 в края ГПК, доколкото предвижда долен предел по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ от 607, 54 лв., т. е. на по-високо от необходимото за постигане целите на ЗАдв. възнаграждение (а и от реално платеното), противоречи на цитирания международен акт и съгл. чл. 5, ал. 4 КРБ не следва да се прилага. Ответникът следва да понесе само посочения по-горе непрекомерен размер.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] против [фирма] с ЕИК[ЕИК] иск с правна квалификация по чл. 405 КЗ-нов за сумата 5550, 80 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор № г. за причинени на 17.10.2016 г. имуществени вреди на л. а. "Ауди А 7" с рег. [рег. номер на МПС] (кражба на предни леви и десни дистроници и решетки), ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв., представляващи разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване чрез СРС пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от връчването си.
Районен съдия: